Решение № 360 от 04.06.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. София, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20241001000141 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е реда на чл.247 ГПК и се развива по почин на съда.

С решението си, постановено по настоящето дело, решаващият съдебен състав е постановил в диспозитива на съдебния акт, че осъжда Унипарк Лоджистик“ЕООД да заплати на „Интерацио“ЕАД сторените по делото разноски и пред двете инстанции, от които за пред въззивната инстанция разноски общо в размер на 428,70 лв. от които 300 лв. за платен оадвокатско възнаграждение и 28,70 лв. за платена ДТ по производството.

В мотивите на съдебното решение са изложени доводи в насока, че сторените разноски се присъждат съобразно представените списъци по чл.80 ГПК, който за пред въззивния съд е в размер на 428,70 лв. Видно от последния претендираните разноски са в размер 28,70 лв. са за платената ДТ по въззивното производство и 400 лв. за платено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на възивника „Интерацио“ЕАД, като реалното извършване на разноските е установено от договора за правна защита и съдействие /л.30 от делото/.

Установено е в доктрината и практиката, че диспозитивът на съдебното решение представлява източника на силата на пресъдено нещо.

Последното се налага и според изричната разпоредба на чл.236, ал.1, т.5 ГПК, във вр. с ал.2 от чл., тълкуването на която навежда на извода, че мотивите към решението не са част от него. Те не са и част от спорния предмет и затова не са могат да бъдат предмет на обжалване отделно от решението /така Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ВКС по ТР № 1/2000 г., ОСГК, Бюлетин на ВКС, бр.4/2000, стр.17/.

От своя страна явната фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.

Тя е налице когато съдът, след като е обсъдил всички доказателства по делото и е направил въз основа на тях своите изводи относно правния спор между страните, е 1 пропуснал или погрешно е отразил в диспозитива на решението тези свои изводи /в този смисъл и Решение № 2192/28.12.1984 г., по гр.д. № 1124/84 г., ІІ г.о., Съдебна практика на ВС на НРБ – гр.колегия, С., Наука и изкуство, 1985 г./.

С оглед изложеното в настоящия случай се извод, че е налице горната хипотеза по отношение на пропуска на съда да посочи в диспозитива на постановения от него съдебен акт правилно размера на платеното от въззивната страна адвокатско възнаграждание на процесуалния му представител.

Ето защо решаващият състав счита, че в случая са налице всички предпоставки на чл.247 ГПК за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по настоящето дело съдебно решение в горния смисъл.

Мотивиран от горното и на посочените основания, Софийският апелативен съд, 5-и състав

РЕШИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в диспозитива на Решение № 211/02.04.2024 г., постановено по т.д. № 141/202 г. по описа на Апелативен съд София, както следва:

ОСЪЖДА „Унипарк Лоджистикс“ЕООД, ЕИК 103955059 да заплати на „Итерацио“ЕАД, ЕИК 201070270 сторените по делото разноски пред двете съдебни инстанции - СГС и АС София, от които 600 лв. разноски за платено адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител пред първоинстанционния съд и 428,70 лв. разноски пред въззивния съд, от които 28,70 лв. за платена ДТ по производството и 400 лв. за платено адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2