Решение № 462 от 04.07.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. Казанлък, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20255510100171 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.

1 ЗЗД, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10, т. 11 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Подадена е искова молба от Л. Д. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: ****, чрез пълномощника адв. А. Д. от САК, със съдебен адрес и адрес за призоваване: ****, против „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК 202376220, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от М.В.Л. и В.В.Т.

(заедно), „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК 201281666, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Л.И.Б. - Г. и Р.К.Д. (по отделно) и „КЕШ КРЕДИТ“ ЕАД, ЕИК 205893155, със седалище и адрес на управление:

****, представлявано от М.В.Л. и В.В.Т. (заедно). Ищецът твърди, че на **** г. ищецът е сключил с ответното дружество „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, при посредничеството на „Кеш кредит“ ЕАД договор № **** за потребителски кредит тип „Кредитна линия – На момента“, както и на същата дата с „Кредит Гаранция“ ЕООД договор за възлагане на поръчителство. Ищцата усвоила изцяло заемната сума в размер на 500 лв.

Договорът за потребителски кредит бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Уговореното възнаграждение за фирма – поръчител било разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР, но това не било направено.

Поради невключването на възнаграждението в ГПР, същият не е реално прилаганият в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП. С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на 1 заблуждаващи търговски практики представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП. Посочен бил лихвен процент 36 %, но освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не били включени други действия, индивидуализирани по вид и размер на дължимите такси за извършването им. Уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител не пораждала правни последици. Възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредиторът били в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя, като послабата страна в гражданския и търговски оборот. Поради това бил изпълнен общият фактически състав на чл. 143 ЗЗП, поради което тази уговорка следвало да се квалифицира като неравноправна и непораждаща правни последици. Договорът за поръчителство е уреден от диспозитивни правни норми, поради което страните могат да уговорят възмездност на поръчителството, като в тази хипотеза договорът се трансформира в двустранен. Договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК. Съдебната практика е константна, че противоречи на добрите нрави съглашение при което престациите са явно нееквивалентни. По договор за поръчителство, сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не получава никаква престация, поради което нарушаването на принципа на справедливост е още по-драстично. Поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския кредит. В този смисъл в съображение 26 от Директивата се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин.

Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя има за цел да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност допринася за постигането на целта на Директива 2008/48 да им осигури високо, адекватно и равностойно ниво на защита на интересите им /съображения 8.9.23. 24. 43, 45 от Директивата/. В този смисъл параграф 40 - 43 от Решение от 27 03. 2014 г.

2 по дело С-565/12 на четвърти състав на СЕС. Направено е искане за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит от 30.01.2023 г., както и да договор за предоставяне на поръчителство от същата дата.

Моли съдът да постанови решение, с което да прогласи за недействителен Договор за потребителски кредит тип „Кредитна Линия - На момента“ № ****, на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, сключен между Л. Д. Т., ЕГН **********, в качеството й на кредитополучател и „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК 202376220 в качеството му на кредитодател, при посредничеството на „КЕШ КРЕДИТ“ ЕАД, с ЕИК 205893155. Претендира минималното адвокатско възнаграждение е на стойност от 493,92 лева с ДДС. Моли съдът да постанови решение, с което да прогласи за недействителен Договор за възлагане на поръчителство от **** г. с предмет обезпечаване на задълженията по Договор за потребителски кредит тип „Кредитна Линия - На момента“ № ****, сключен между Л. Д. Т., ЕГН ********** и „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, с ЕИК 201281666, на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.

Претендира по иска с правно основание чл. 26, ал.1 и ал.2 ЗЗД минималното адвокатско възнаграждение е на стойност от 480 лв. с ДДС. Банкова сметка на ищеца съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК: IBAN: ****, титуляр: А. З. Д..

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „КЕШ КРЕДИТ“ ЕАД, ЕИК 205893155, чрез адв. Д.Д.. Заявява, че счита предявеният срещу ответника „Кеш Кредит“ ЕАД иск за недопустим, предвид насочването му към ненадлежна страна. От приложените по делото доказателства и изложените в исковата молба твърдения, било видно, че се касае за правоотношения, развиващи се между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, в качеството му на кредитор и „Кредит Гаранция“ ЕООД в качеството му на поръчител. Ответникът „Кеш Кредит“ ЕАД не бил страна по така посочените договори, а действал като кредитен посредник.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Договорът за кредит съдържал всички предвидени в чл. 11 ЗПК реквизити. Изложените доводи за недействителност на основания чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, счита, че не могат да бъдат основания за недействителност, тъй като не са част от законоустановените в чл. 22 ЗПК основания за това. ГПР бил изчислен правилно, като били взети предвид всички разходи по смисъла на параграф 1, т. 1 ДР на ЗПК. ЗПК бил специален по отношение на ЗЗД. Оспорват се твърденията за недействителност на чл. 1, ал. 2 от договора. Следвало да се обърне внимание на естеството на получената от ищеца услуга, а именно бързи кредити, които се явявали високо рискови, поради което при евентуално неизпълнение, единствената възможност за кредитора да се удовлетвори било от обезпечението по кредита.

По отношение твърдените нарушения на чл. 10 ЗПК, уговореното нямало характера на такса или комисионна, а се явявало допълнителен разход, който 3 кредиторът поемал. Този разход бил свързан с погасяването на кредита.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор и от „Кредит Гаранция“ ЕООД, с който предявения иск се твърди, че е основателен и се претендира постановяване на решение на основание чл. 237 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за потребителски кредит тип Кредитна линия – на момента от **** г., сключен между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и ищеца, в качеството им съответно на кредитодател и кредитополучател, с минимална сума, която може да бъде усвоена по кредита – 300 лв. и кредитен лимит – 2000 лв., при лихвен процент 36 %. В графа „ Страни по договора“ е записано: „ Страна 1, наречена по- долу“Кеш Кредит“: кредитодател: „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и кредитен посредник „Кеш Кредит“ ЕАД.

Представен е и договор за поръчителство от същата дата, сключен между „Кредит Гаранция“ ЕООД и ищеца, по силата на който дружеството – поръчител е поело задължение да отговаря солидарно за всички задължения на клиента при условията и за срока на договор за потребителски кредит тип Кредитна линия – на момента от 30.01.2023 г.

Представен е погасителен план на възнаграждението за обезпечение.

Съдът кредитира изготвената по делото съдебно - счетоводна експертиза, съгласно заключението на която ако при изчисляването на ГПР се вземе предвид общо дължимата сума, вкл. възнаграждението за „поръчител“ в размер на 1064,73 лв., (главница - 500,00 лв., сума за възнаградителна лихва 53,80 лв., възнаграждение за „поръчител“ (гаранция) в размер на 510,93 лв.) и срок на кредита - 6 месечни вноски, изчисления ГПР е в размер на 233,65 процента. Сумата заплатена от кредитополучателя по договора за потребителски кредит ****, е в размер на 500,00 лева. Плащанията са извършени през Офис на „Изипей” АД, сумата е заплатена сумата в брой с два броя разписки и един брой платежно нареждане по банкова сметка.Титуляр на банковата сметка е „Кеш Кредит” ЕАД. От извършената проверка в счетоводството на ответника и предоставените документи по делото се установи, че изплатената сума от Л. Д. Т. на „Кеш кредит“ ЕАД за погасяване на задълженията по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 10873414 , са в размер на 500,00 лева. При изискана информация от „Кеш кредит” ЕАД, на експерта е изпратен писмен отговор, че няма извършени плащания по договора за възлагане на поръчителство. Сумата на плащанията в размер на 500,00 лева била по договора за потребителски кредит ****.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени 4 доказателства, че на **** г. между ищцата и първото ответно дружество е сключен договор за потребителски кредит тип Кредитна линия – на момента, с минимална сума, която може да бъде усвоена по кредита – 300 лв. и кредитен лимит – 2000 лв., при лихвен процент 36 %. Ищцата не оспорва, че е усвоила изцяло предоставената в заем сума в размер на 500 лв. Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 712 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т.