Решение № 33 от 18.06.2024, Районен съд - Кнежа

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Кнежа, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая П. Кончарска при участието на секретаря Елеонора Н. Пейчовска като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Административно наказателно дело № 20241430200051 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление (НП) № 23-0285-000823 от 12.09.2023 год. на Началник РУ в ОДМВР Пл., РУ Кн., на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.

182, ал.1, т.6 от ЗДвП на Е. А. С. с ЕГН ********** и адрес: с. П., ул. „***“ № *, е наложено административно наказание Глоба в размер на 750 лв., лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, както и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР се отнемат общо 18 точки за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбподотелят Е. С., който моли съда да отмени обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно. Излага твърдения, че не е извършил описаното в НП нарушение, както и за допуснати процесуални нарушения при издаването му.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. Ж. Н. от АК – Пл., с представено по делото пълномощно.

Процесуалният представител поддържа жалбата. В хода по същество, моли за отмяна на обжалваното НП и представя писмено становище с изложени подробни доводи за допуснати процесуални нарушения при издаване на 1 постановлението. Претендира разноски по делото.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител в о.с.з. С придружаващо жалбата писмо моли същата да бъде оставена без уважение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от надлежно легитимиран субект, чрез административнонаказващия орган (АНО), който е издал постановлението, поради което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 24.04.2023 год. около 16:39 часа в гр. Кн. по ул. „Димитър Бутански“ на влизане от гр. Пл., с посока на движение от гр. Пл. към центъра на града, водач на т.а. Скания с рег.№ ** **** ** в състав с полуремарке Дженерал с рег.№ ** **** ** е управлявал със скорост 111 км/ч при максимално разрешена 50 км/ч в населено място, при максимално допустима грешка от 3% – наказеума скорост 108 км. Нарушението е било установено с техническо средство TFR1-М № 633/13, клип № 5238 и преписка № 285р-3477/ 19.05.2023 год. по описа на РУ – Кн..

В хода на проверката бил установен собственикът на превозното средство – „МЕ-МУ“ ООД, представлявано от управителя М. А. Я., който се явил на 24.07.2023 год. в РУ – Кн. и попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП.

В същата посочил, че на 24.04.2023 год. в 16:39 часа автомобилът е бил управляван от Е. А. С. от с. П., ул. „***“ № *. Представил е трудов договор № 14/ 24.10.2022 год., сключен между „МЕ-МУ“ ООД, като работодател и Е. А.

С. – работник (служител).

На 15.08.2023 год. Е. А. С. се явил в РУ – Кн. и попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, че на дата 24.04.2023 год. в 16:39 ч. превозно средство с рег.

№ ** **** **, марка Дженерал, е било управлявано от него.

Така на 15.08.2023 год. било установено, че водач на процесния автомобил, с който е било осъществено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП , е жалбоподателят Е. А. С.. В тримесечния срок от установяване на нарушителя и в едногодишния срок от извършване на нарушението , свидетелят С. С. С. – 2 инспектор „пътен контрол“ при РУ – Кн., съставила Акт с бл.№ 381466 за установяване на административно нарушение срещу жалб. Е. А. С. за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Като свидетел по акта вписала И. М. П. – служител в същото управление. Актът бил предявен на жалб. Е. С. и същият го подписал без възражения. Получил е препис от АУАН.

Жалбоподателят не се е възползвал от правото по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.

На 12.09.2023 год. в шестмесечния срок по чл. 34 ЗАНН началникът на РУ – Кн. издал атакуваното наказателно постановление. В него е описана идентична фактическа обстановка с посочената в АУАН и е направена същата правна квалификация, както в акта. На основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП на нарушителя Е. А. С. е наложена Глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – показания на свидетелите С. С.

С. и И. М. П., дадени в съдебно заседание, които настоящият съдебен състав кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства – акт за установяване на административно нарушение бл.№ 381466 от 15.08.2023 год.; 2 бр. декларации по чл. 188 ЗДвП от 24.07.2023 год. и 15.08.2023 год.; справка за МПС с рег.№ ********; копие на СУМПС № ********; ТД № 14/ 24.10.2022 год.; справка за ППС с рег.№ ** **** ** към дата 24.04.2023 год.; Протокол за използване на Автоматизирано технически средство или Система с рег.№ 285р-2948/ 26.04.2023 год.; Протокол № 6-3122 от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“ от 05.10.2022 год.; клип № 5238, радар № 633 от 24.02.2023 год. и заповед № 8121-з-1632/ 02.12.2021 год. на министъра на МВР.

П р и извършената проверка на цялото административнонаказателно производство съдът не констатира нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до отмяна на наказателното постановление. Не се констатира нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. АУАН е съставен в тримесечен срок от откриване на нарушителя и едногодишен срок от извършване на нарушението, т.е. в съответствие с разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН – датата на нарушението е 24.04.2023 год. , нарушителят е 3 открит на 15.08.2023 год., когато е попълнил декларацията по чл. 188 от ЗДвП и АУАН е съставен на същата дата. Не е налице твърдяното в жалбата нарушение по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, предявен е на същия и му е връчен препис от акта.

Неоснователно е възражението, че при съставяне на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 40, ал.3 от ЗАНН за съставяне на акта в присъствието на двама свидетели и за отбелязване на това в АУАН.

Установено по делото е, че АУАН е подписан от един свидетел, който не е свидетел при установяване на нарушението. Това обстоятелство обаче няма характер на съществено процесуално нарушение и само по себе си не съставлява основание за отмяна на издаденото НП. Съгласно чл. 40, ал.1 от ЗАНН, актът се съставя в присъствието на свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, или по ал.3 в присъствието на двама други свидетели. Ролята на двамата свидетели при съставянето на АУАН по чл. 40, ал.3 от ЗАНН е само декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не опорочава съществено акта и не накърнява правото на защита на нарушителя, още повече, че разпоредбата на чл. 40, ал.4 от ЗАНН предвижда възможност в определени случаи АУАН да се съставя в отсъствието на каквито и да било свидетели. В настоящия случай АУАН е съставен въз основа на изрично посочения в него клип № 5238 и преписка № 285р-3477/ 19.05.2023 год. по описа на РУ – Кн., съдържаща официални документи, съставени по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му и декларация по чл. 188 ЗДвП, подписана от жалбоподателя. Ето защо, не е налице твърдяното от защитата процесуално нарушение.

Не е основателно и възражението за съществено нарушение на чл. 57 от ЗАНН, състоящо се в неяснота относно мястото на нарушението. Видно от АУАН мястото на нарушението е в населено място – в гр. Кн. по ул. „Д.

Бутански“ на влизане от гр. Пл. с посока на движение от гр. Пл. към центъра на гр. Кн.. Всички събрани по делото писмени доказателства, включително Протокол за използване на АТСС, клип № 5238, радар 633, сочат, че нарушението е в населено място гр. Кн.. Жалбоподателят е бил наясно с мястото на нарушението още при предявяване на АУАН и не е направил възражения при връчването на акта. Непосочването на точното място на улицата (номер, сграда или напр. др. особеност) не е ограничила правото му 4 на защита до степен, че да е в невъзможност да разбере къде е извършил нарушението, както и не е довело до препятстване упражняването на правото на жалба срещу НП, тъй като последното е реализирано в пълна степен.

От доказателствата по делото се установява по несъмнен начин , че нарушението е допуснато в населено място – гр. Кн., където важат правилата за ограничение на скоростта в населено място по чл. 21, ал.1 от ЗДвП .

Разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗДвП забранява на водачите на моторни превозни средства при избиране скоростта за движение в населени места да надвишават 50 км/ч. (изключение представляват случаите за пътни превозни средства от категория М и самоходните машини ), като нарушителите биват санкционирани по чл. 182, ал.1 от ЗДвП . В процесния случай безспорно се доказа от събраните доказателства, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

По същество, в хода на съдебното производство са представени и събрани всички относими доказателства, които доказват извършеното нарушение и законосъобразния начин на установяването му. Представен е протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г од. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, с рег. № 285р-2948/ 26.04.2023 год., с посочена дата на използване на АТСС – 24.04.2023 год. Наличието на такъв протокол е доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, както и че са спазени всички останали правила. Наличен по делото е и снимков материал, който съдържа информация както за процесното МПС, така и за датата, часа и мястото на заснемане, за номера на техническото средство. Съгласно чл. 189, ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес. По делото категорично се установява, че на дата 24.04.2023 год. около 16:39 часа е установено и заснето с АТСС управление на процесното превозно средство. Последното обстоятелство не се и оспорва от страна на жалбоподателя, който потвърждава в саморъчно попълнената декларацията по чл. 188 от ЗДвП , че е управлявал ПС.

Следователно, следва да се приеме за доказано по несъмнен начин, че лицето 5 управлявало процесното МПС на посочените в АУАН и НП дата и място е именно жалбоподателя Е. А. С..

От писмените доказателства се установява, че техническото средство – T F R - 1 M № 633/13, с което е установено нарушението, е преминало техническа проверка. За АТСС се доказа, че е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под идент. № 633/13.

Техническото средство е преминало през последваща проверка, която е констатирала, че то продължава да съответства на одобрения тип , видно от протокол № 6-31-22 от проверка на автоматизирано техническо средство/система „TFR-1M“ от 05.10.2022 год. Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИ , периодичността на проверките по ал.2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в ДВ и се обявява в официалния бюлетин на агенцията.

Съгласно Заповед № 616/ 11.09.2018 г од. на Председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на скоростомери (чл. 31 от заповедта), е една година. По делото е наличен Протокол от проверка № 6-3122/ 05.10.2022 год. с валидност една година (д о 04.10.2023 год.). По тези съображения съдът приема, че нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване.