Решение № 260021 от 14.09.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 14.09.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 11780 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 95587/16.04.2019 г., постановено по гр. д. № 23828/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 34 състав, е признато за установено по предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.318 ТЗ от „С.М.“ АД срещу „Т.“ ЕООД, че последният дължи сумата от 2 366, 41 лв., представляваща главница по сключен неформален договор за търговска продажба на стоки - трошено-каменна фракция, за която е издадена фактура № **********/11.11.2016 г., ведно със законната лихва от 15.12.2017 г. - датата на заявлението, до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 258, 35 лв. - обезщетение за забава за периода 16.11.2016 г. - 15.12.2017 г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1 146, 94 лв. - заплатени разноски за първоинстанционното исково производство и сумата от 47, 33 лв. - разноски по гр. д. № 87552/2017 г. п описа на СРС, 34 състав. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 83, 66 лв. - заплатени разноски за първоинстанционното исково производство.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск, е депозирана въззивна жалба от ищеца „С.М.“ АД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.

На основание чл.327, ал.1 ТЗ от датата на получаване на стоката купувачът е поставен в забава. Не е налице необходимост от изпращане на покана, предвид чл.294 ТЗ. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло предявения иск и му присъди сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Т.“ ЕООД.

Постъпила е въззивна жалба и от ответника „Т.“ ЕООД срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че между страните не е налице валидно облигационно правоотношение, в каквато насока са и ангажираните по делото доказателства. Също така не е доказано, че ищецът е извършил процесните услуги. Своевременно са оспорени ангажираните от ищеца доказателства, включително и представената по делото товарителница. Представената фактура не е подписана от името на ответника, както и не е осчетоводена от него. Неправилно решаващият съд е приел, че е налице съпоставимост между фактурата и експедиционните бележки, като се е позовал на заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза, която не е основана на проверка при ответника. По делото не е доказано и получаването на стоката. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявения иск и му присъди сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на възизвната жалба от насрещната страна „С.М.“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно, а изводите на решаващия съд са обосновани. Вземането произтича от процесната фактура, която е надлежно осчетоводена при ищеца.

Представените по делото експедиционни листове и данъчна фактура отразяват получаването от ответника на стоката в деня на доставката - 10.11.2016 г., като не са налице заявени забележки от получателя на стоката. Въпреки отправената до ответника покана, същият не е погасил задължението си към ищеца. Тъй като договорът за търговска продажба е неформален, на основание чл.286, ал.1 ТЗ, счита, че представените експедиционни листове е данъчна фактура установяват спорното правоотношение и получаването на стоката от ответника. Също така за установяване на изпълнение на точното изпълнение на договорните задължения по делото са представени товарителници, заедно с пътни листове, както и издадената от превозвача фактура. Макар процесната фактура да не е подписана от ответника, то представените експедиционни бележки отразяват количеството стоки и датата на издаване на същата. Експедиционните бележки са подписани за получател, както и за предаване на стоката. С депозирания по делото писмен отговор ответникът твърди, че доставената стока не е била качествена, което противоречи на оспорванията му за липсата на облигационна връзка между страните. В случай, че не е бил доволен от качеството на доставените стоки, ответникът е следвало своевременно да уведоми ищеца за това, което не е сторил. Моли съда да потвърди решението в обжалваната от ответника част.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни искове съответно с правно основание чл.

422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл.327, ал.1 ТЗ и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр.с чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че спрямо ответника е постановена заповед за изпълнени на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 87552/2017 г. по описа на СРС, ГО, 34 състав. Ответникът е депозирал своевременно възражение срещу постановената заповед. Твърди, че ищецът е доставил на ответника трошено-каменна фракция15/25 мм, описана в данъчна фактура № **********/11.11.2016 г. на стойност от 2 366, 41 с начислен ДДС.

Стоката е предадена на ответника на 10.11.2016 г., за което са съставени 8 броя експедиционни бележки, които са подписани без забележки от двете страни на същата дата. Твърди, че процесната фактура е надлежно осчетоводена при ищеца.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 2 366, 41 лв. - главница по данъчна фактура № **********/11.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното плащане, сумата от 2258, 35 лв. - лихва за забава за периода 16.11.2016 г. 29.12.2017 г., както и да му присъди сторените разноски по делото.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че между страните липсва валидно сключен договор, от който за произтичат претендирнаните от ищеца суми.

Представените по делото фактура и експедиционни бележки не носят подпис от името на ответника, както и не са отразени в счетоводството му. По делото не са ангажирани и доказателства относно надлежно връчена покана за плащане на главницата. В случай, че съдът приеме, че предявеният иск е основателен, прави възражение, че на доставената стока е некачествена - не е разполагала с необходимите характеристики за търговското си предназначение, за което продавачът е премълчал. Поддържа и възражение за отбив на цената. Моли съда да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.

Въз основа на заявление от 15.12.2017 г., подадено от „С.М.“ АД, е постановена заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 ГПК от 24.01.2018 г. по гр. д. № 87552/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 34 състав, срещу „Т.“ ЕООД за сумата от 2 366, 41 лв. - главница по сключен неформален договор за поръчка, за който е издадена фактура № *********/11.11.2016 г., ведно със законната лихва от15.12.2017 г. до изплащане на вземането, моратирна лихва в размер на 258, 35 лв. за периода 16.11.2016 г. - 15.12.2017 г., и 52, 50 лв. - държавна такса.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу постановената заповед, с което оспорва съществуването на задълженията, за които е постановена същата.

Ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред в срока по чл.415, ал.4 ГПК.

Съгласно фактура № **********/11.11.2016 г. ищецът е доставил на ответника трошено-каменна фракция 15/25 мм на обща стойност от 2 366, 41 лв. с начислен ДДС. Посочена е банкова сметка, *** на доставената стока. Фактурата е подписана от името на ищеца, като липсва подпис от името на ответника.

По делото са представени 8 броя експедиционни листове, съставени от ищеца във връзка с извършен транспорт на стоки до ответното дружество. Същите са подписани от името на ищеца, превозвача и шофьора, извършил превоза, като 6 от тях са подписани и от името на ответника.

Ищецът е изпратил по пощата покана до ответника да му заплати стойността на доставените стоки, съгласно съставената фактура № **********/11.11.2016 г. - сумата от 2 366, 41 лв. Писмото е връчена на 14.12.2017 г., съгласно представеното известие за доставяне.

Видно от представеното извлечение от дневник за рекламации за 2016 г. и 2017 г. няма установени рекламации.

Представена е товарителница, съставена във връзка с процесната фактура, за извършена доставка на описаните в нея стоки. В нея като изпращач е посочено ищцовото дружество, а като получател – ответникът.

Ищецът е ангажирал пътни листове във връзка с организирания транспорт на доставените на ответника стоки, както и съставената от превозвача фактура № 282/21.12.2016 г. относно стойността на превоза.

От заключението на вещото лице В.П.по изслушаната пред СРС съдебно - счетоводна експертиза се установява, че въз основа на информация от представител на ответника във връзка с отправено от вещото лице запитване, процесната фактура и 8 експедиционни бележки не са осчетоводени.

Вещото лице приема, че счетоводството на ищеца е редовно водено. Въз основа на годишните финансови отчети и след проведен разговор със счетоводителя на ответника вещото лице приема, че счетоводството и на ответното дружество е редовно водено. Процесната фактура е включена в дневника за продажби на ищеца за месеца на нейното съставяне - м.11.2016 г. Същата обаче не е включена в дневниците за продажби както за м.11.2016 г., така и от м.12.2016 г. до 30.11.2017 г. Ответникът не ползвал данъчен кредит, съгласно изпратено от НАП писмо в тази насока. След извършен преглед на първичните документи вещото лице приема, че е налице съпоставимост между експедиционните листов, товарителниците, и фактурата, издадена от ищеца, за доставка на 207, 58 трошено-каменна фракция 15.25 мм. и фактура № 282/21.12.2016 г., издадена от „М.Т.**“ ООД в частта на транспортната услуга от Топчии до Русе. В товарителницата на превозвача е посочен ищеца като изпращач, а ответникът е посочен като получател.

При изслушване на вещото лице същото е пояснило, че от ответника е разбрало, че счетоводството е сменено през разглеждания период и е било водено от друг счетоводител. Вещото лице е установило контакт със счетоводителя, водел счетоводството през 2016 г., като й е съобщено, че са предадени всички документи на ответника, като не разполага с данни относно счетоводните регистри след прекратяване на отношенията си ответното дружество. След запитване ответникът е предоставил информация на вещото лице, че процесната фактура и експедиционни бележки не са постъпвали и съответно не са установени.

Освен информация от ответника вещото лице е получило информация и от НАП, обсъдена в заключението. Вещото лице е извършило съпоставка на пътните листове с товарителниците към тях, които са издадени от превозвача, както и експедиционните бележки.Съпоставила е шофьори, дати и количества, както и общата сума на фактурата за продажбата на стоки, както и извършения превоз.

Експертното заключение на вещото лице в частта на отговора на последния въпрос е оспорено от ответника, тъй като е изготвено въз основа на доказателства, които не носят подписа на ответника.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивните жалби са депозирани в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирани страни, като същите са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбата на ищеца е основателна, а жалбата на ответника е неоснователна.