Определение № 1124 от 01.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1124 гр. София, 23.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Росица Божилова Частно касационно търговско дело № 20238003901192 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Мегахим„ АД против определение № 70/03.04.2023 г. по т.д.№ 73/2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане № 5/03.01.2023 г. по т.д.

№ 174/2022 г. по описа на Окръжен съд – Русе. С потвърденото разпореждане е прекратено производството по подадена от жалбоподателя въззивна жалба срещу постановеното, в производство по чл.625 ТЗ, решение по т.д.№ 174/2022 г. . Жалбоподателят оспорва решаващия мотив на въззивния съд, че заплащането на дължимата за въззивно обжалване държавна такса, след изтичане на указания от съда срок, е ирелевантно обстоятелство. Според страната заплащането й задължава съда да приеме за санирана нередовността на въззивната жалба и да разпореди администрирането й.

Алтернативно се обосновава довод, че отказът на съда да разгледа въззивната жалба следва да се кумулира с възстановяване на заплатената държавна такса на страната .

Ответната страна – „Адис Калинов „ ООД – не е депозирала становище.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди разпореждане № 5/03.01.2023 г. по т.д.№ 174/2022 г. по описа на Окръжен съд – Русе, за връщане подадената от „МЧегахим „ АД въззивна жалба , поради неотстранени в срок нередовности на същата / неплатена държавна такса /, въззивният съд е съобразил, че указанията за внасяне на държавната такса в едноседмичен срок, са съобщени на страната 1 на 22.11.2022 г. , а вносната бележка за същата е от 17.01.2023 г..

Следователно, указаният от съда срок за отстраняване нередовността е изтекъл на 29.11.2022 г. и в рамките на същия не е представено доказателство за плащането й. Последното е извършено след постановяване разпореждането за връщане на въззивната жалба / с какъвто смисъл въззивният съд е преценявал правилността на същото, независимо от некоректния му диспозитив / и дори след връчване на страната на съобщение за постановеното връщане. В мотивите на въззивния акт съдът е отразил изрично изявление на процесуалния представител на страната пред деловодител на съда, че няма да поддържа въззивната жалба.

В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК / разположено в кориците на въззивното дело /, жалбоподателят не е формулирал въпрос, но доколкото от същото е изводим такъв със смисъла - дали заплащането на дължимата държавна такса, след изтичане на указания от съда срок, санира порока на въззивната жалба - настоящият състав намира ,че е удовлетворен общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, но не и допълнителния такъв, в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, с формално цитиране на разпоредбата. Въззивният съд е приложил разпоредбата на чл.

64 ал. 1 ГПК, според която процесуални действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. Чл. 101 ал. 3 ГПК / от Глава ХІ на ГПК – „Процесуални действия на страните „ /, която разпоредба настоящият съд намира за приложима в конкретната хипотеза, разпорежда, че при неотстраняване нередовността на конкретно процесуално действие в указания от съда срок, процесуалното действие се смята за неизвършено. Логическото тълкуване на чл.101 ал. 3 вр. с ал. 2 ГПК, според която поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му, предпоставя извод, че поправката следва да бъде извършена в указания от съда, съгласно правомощието му по чл. 101 ал. 1 пр. второ ГПК, срок.Всяка от разпоредбите - на чл. 64 ал. 1 ГПК / съобразена от въззивния съд / и на чл. 101 ал. 3 ГПК / приложима според настоящия състав /, е напълно ясна по своето съдържание и по приложението им е налице изобилна и непротиворечива съдебна практика, поради което не се явява обоснован, в съответствие със задължителните указания в т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 70/03.04.2023 г. по т.д.№ 73/2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3