Решение № 210 от 03.11.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. София, 03.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Ирина Стоева при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева като разгледа докладваното от Ирина Стоева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211100602567 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. XXI от НПК.

С Присъда № 20050621 от 23.02.2021 г., постановена по НЧХД № 14972 по описа за 2019 г. на СРС, НО, 12-ти състав, подсъдимата Д. Б. ЦВ. е била призната за невиновна и на основание чл. 304 от НПК е била оправдана по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.

147, ал. 1 от НК за това, че на 15.04.2019 г. до 17.04.2019 г. чрез изявления, направени в социалната мрежа „Фейсбук”, е разпространила клеветнически твърдения за Л.М.А.., като е заявила по негов адрес следното: „За жалост господина, който беше виновен за инцидента, защото караше несъобразено бързо, не може да се похвали със същата ценностна система. Вчера, след инцидента той спря, но не за да види какво е причинил, а да види дали не си е окепазил бронята. Днес го намерихме – оставям клиповете да говорят сами за себе си. От преживения шок не успях да заснема всичко, но и това е доста грозно само по себе си”. С крайния съдебен акт частният тъжител Л.М.А.. е бил осъден да заплати на подсъдимата сумата в размер на 1000,00 лева, представляваща сторени по делото разноски за адвокатски хонорар, и по сметка на СРС сумата в размер на 534,78 лева, представляваща сторени по делото разноски за експертиза.

Срещу първоинстанционния съдебен акт са подадени въззивна жалба и допълнение към нея от Л.М.А... В тях се излагат оплаквания, че възприетата от районния съд фактическа обстановка е непълна и противоречи на събраните по делото доказателства. Посочва се, че съдът е пропуснал да 1 отчете същественото за делото обстоятелство, че подсъдимата е разхождала домашния си любимец в нарушение на нормативните изисквания, като макар и на обществото място, животното не е било на каишка. Съдът не бил отчел, че никой не се е обърнал към тъжителя и не е разговарял с него, макар на инцидента да е имало очевидци. Налице бил и пропуск по отношение на състоялата се на 15.04.2019 г. среща между частния тъжител, подсъдимата и част от свидетелите. От записите на срещата се установявало, че подсъдимата и свидетелите се държат агресивно, че именно тогава частният тъжител разбира за пострадалото животно и че е бил готов да отговаря пред компетентните органи в случай, че носи отговорност за инцидента, а не че е отказал да съдейства. СРС погрешно бил отбелязал, че подсъдимата не е изтрила поста си на 17.04.2019 г., а публикацията и към настоящия момент седяла в профила , като е премахнала само видео файловете с частния тъжител. СРС погрешно бил приел, че инкриминираният текст представлявал оценъчно, а не фактическо твърдение и не разкривало позорно за тъжителя обстоятелство. Твърди се, че подсъдимата посочила пред обществото частния тъжител за виновен за настъпването на инцидента, с което преминала пределите на изразяване на мнение и разгласила конкретни твърдения, факти и обстоятелства, отнасящи се до личността и поведението на пострадалия.

Оспорва се възприетото от СРС, че е без значение дали инцидентът е по вина на частния тъжител или не. По делото били събрани доказателства, че същият управлявал автомобила си със съобразена скорост, а подсъдимата била изначално съпричастна към случилото се, тъй като не водила домашния си любимец на каишка. Подчертава се, че в инкриминираната публикация грешно се твърдяло, че частният тъжител не се интересувал какво е причинил, тъй като след настъпване на инцидента същият слязъл от МПС-то, за да го огледа и да провери. Твърди се, че от субективна страна подсъдимата е знаела, че твърденията са неверни, тъй като сама носила отговорност за настъпилите събития, поради което и не сезирала компетентните органи.

Коментира се, че с публикацията подсъдимата уронила доброто име и накърнила достойнството на тъжителя. Прави се искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение. Прави се искане за присъждане на сторените в производството разноски.

Постъпило е възражение от адв. Д. Ж. – защитник на подсъдимата Д. Б.

ЦВ., в което се излагат съображения за неоснователност на жалбата.

Защитата се солидизира с мотивите на първоинстанционния съд, че в процесния случай става въпрос за обобщени констатации с евентуален оценъчен характер и мисловно отражение на личната позиция на подсъдимата.

В открито съдебно заседание са се явили частният тъжител лично и повереникът му - адв. М.В.. На етап съдебни прения са преповторени изложените в жалбата доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт.

В съдебно заседания подсъдимата не се е явила лично, а същата е била представлявана от защитника си – адв. Д. Ж., който е изложил аналогични на развитите във възражението доводи за неоснователност на подадената жалба.

Било е направено искане за постановяване на решение, с което обжалваният съдебен акт да бъде потвърден, и за присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото и 2 обсъди наведените доводи и оплаквания, намира за установено следното:

Пред първоинстанционният съд е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление от частен характер за това, че на 15.04.2019 г. до 17.04.2019 г. чрез изявления, направени в социалната мрежа „Фейсбук”, подсъдимата Д. Б. ЦВ. е разпространила клеветнически твърдения за частния тъжител Л.М.А.., като е заявила по негов адрес следното: „За жалост господина, който беше виновен за инцидента, защото караше несъобразено бързо, не може да се похвали със същата ценностна система. Вчера, след инцидента той спря, но не за да види какво е причинил, а да види дали не си е окепазил бронята. Днес го намерихме – оставям клиповете да говорят сами за себе си. От преживения шок не успях да заснема всичко, но и това е доста грозно само по себе си”.

От доказателствата по делото се установява, че подсъдимата Д. Б. ЦВ., с ЕГН: **********, е родена на ******* г. в гр. Търговище, българка, български гражданин, неосъждана, омъжена, с висше образование, трудово ангажирана. Към инкриминриания период същата е имала регистриран профил в социалната мрежа „Фейсбук” с потребителско име „Dora Bratt”.

На 14.04.2019 г. във времевия интервал от 19.00 до 20.00 часа частният тъжител управлявал лекия си автомобил с марка БМВ Е90, рег. № *******, движейки се към дома си, находящ се в гр. София, ул. *******. В лекия автомобил на мястото до водача се возила неговата майка – свидетелката М.С. А.а. За да се приближи към жилищната си сграда частният тъжител извършил маневра ляв завой от ул. „Йордан Радичков” към ул. „Борис Арсов”, като продължил движението по улицата, по която от едната му страна имало редица спрени коли, така че било невъзможно разминаването между два срещуположно движещи се автомобила. Междувременно подсъдимата Д.

Б. ЦВ. разхождала по тротоара на улицата домашния си любимец – куче.

Същото се заиграло с бездомно куче, за което се грижели живущи в съседните жилищни сгради и което наричали „Чернъо”. През това време двете кучета тичали свободно и не били на каишка. В непосредствена близост до магазина, в който работел свидетелят В.Л.Н., животните се заиграли така, че преминали от тротоара през спрелите автомобили на ул. „Борис Арсов” и излезли на пътното платно в същия момент, в който оттам минавал частният тъжител с автомобила си. Настъпил удар, при който пострадало кучето „Чернъо”. След сблъсъка кучетата се разбягали, а частният тъжител спрял след няколко метра, слязъл от автомобила, огледал го и се качил обратно в него и потеглил. Кучетата се върнали на тротоара, като бездомното пострадало куче се движило на три крака. Подсъдимата Д. Б. ЦВ. позвънила на своя позната – свидетелката И.С.В. за помощ. Двете, заедно със свидетеля К.Г.С., закарали животното в болница. На същото било извършена медицинска интервенция и било хоспитализирано за няколко дни в друга клиника, различна от заведението, където била извършена операцията. За манипулацията била заплатена сумата в размер на 1070,46 лева.

На 15.04.2019 г. подсъдимата, придружена от свидетелите И.С.В. и К.Г.С., се срещнали с частния тъжител. При проведен разговор свидетелите информирали частния тъжител за състоянието на пострадалото животно и разходите във връзка с лечението му. Свидетелите попитали относно намеренията на частния тъжител да вземе отношение към покриване на сторените разходи, но същият отказал да съдейства.

За събиране на разходите по лечението на пострадалото куче 3 свидетелката И.С.В. и подсъдимата се допитали до познати, приятели и колеги. На 15.04.2019 г. подсъдимата публикувала от личния си профил на стената си в социалната мрежа „Фейсбук” пост относно здравословното състояние на кучето, събраните до момента средства за лечението му и все още необходимите такива, както и благодарности на хората, които са допринесли финансово. В нов абзац в същия пост подсъдимата публикувала инкриминираните изрази, както следва „За жалост господина, който беше виновен за инцидента, защото караше несъобразено бързо, не може да се похвали със същата ценностна система. Вчера, след инцидента той спря, но не за да види какво е причинил, а да види дали не си е окепазил бронята. Днес го намерихме – оставям клиповете да говорят сами за себе си. От преживения шок не успях да заснема всичко, но и това е доста грозно само по себе си”.

Публикацията на подсъдимата провокирала негативни коментари касателно частния тъжител, като същата била споделяна и коментирана от други потребители на социалната мрежа. Частният тъжител разбрал за нея на 16.04.2019 г. от свой приятел - свидетелят К.А.Ю., който препратил публикацията на тъжителя.

След запознаване с публикацията частният тъжител медицинска помощ във връзка с психиатричото си състояние. потърсил

Горепосочената фактическа обстановка, възприета от въззивния съд след самостоятелен анализ на доказателствената маса, е сходна с тази, приета от първоинстанционния съд. Въззивната инстанция изцяло споделя фактическите изводи, до които е достигнал първоинстанционният съд в крайния си акт по същество на делото. За да приеме същата районният съд се е позовал на събрания по делото доказателствен материал, както следва: свидетелските показания на И.С.В., К.Г.С., В.Л.Н., К.А.Ю., М.С. А.а, клиничен протокол № 54725 на п.н. 21258 от 14.04.2019 г., епикриза от 14.04.2019 г., констативен протокол от 18.04.2019 г., свидетелство за съдимост на Д. Б. ЦВ., комбинирана застрахователна полица № 0306Х0408095, медицински направления от 18.04.2019 г. и 22.04.2019 г. За изясняване на делото е била назначена видео-техническа експертиза, заключението въз основа на която настоящият съдебен състав кредитира като компетентно и обосновано становище от специалист със специални познания в конкретната област. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват (Решение № 372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г., ВКС, НК, ІІІ н.о./.

Неоснователни са възраженията на жалбподателя за непълнота на приетата от СРС фактическа обстановка касаеща съществени моменти – че подсъдимата е разхождала домашния си любимец в нарушение на нормативните изисквания, че на състоялата се на 15.04.2019 г. среща между частния тъжител, подсъдимата и част от свидетелите тъжителят е заявил, че е бил готов да отговаря пред компетентните органи в случай, че носи отговорност за инцидента, че подсъдимата не е изтрила поста си на 17.04.2019 г., а премахнала само видео файловете с частния тъжител. Въззивният съд не се съгласява, че е налице допуснат пропуск във фактическия анализ, извършен от СРС. Първоинстанционният съд по вътрешно убеждение, въз основа на доказателствата по делото и закона е достигнал до своите фактически изводи касателно съществените обстоятелства от предмета на делото. Предметът на доказване в наказателния процес, независимо от 4 характера на престъплението, е очертан чл. 102 от НПК. Установяването на друго ирелевантни за делото факти е безпредметно.