Решение № 202 от 10.10.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Шумен, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело № 20233600100308 по описа за 2023 година

Настоящото производство е образувано по искова молба подадена от С. А. Е., ЕГН ********** в качеството й на фактически съжител и наследник на починалия С. Х. И., ЕГН **********, против ЗАД „Даллбогг живот и здраве”, ЕИК 200299615, гр. С..., като искове заведени по реда на чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45, във вр. с чл.52 от ЗЗД, както и чл.86, ал.1 от ЗЗД за плащане от застрахователят по застраховка „гражданска отговорност” на обезщетение за настъпили неимуществени вреди – болки и страдания претендирани общо в размер на 250 000 лв., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на уведомяване на застрахователя за извънсъдебната претенция – 15.05.2023 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, ведно със сторените в производството съдебни и деловодни разноски.

Сочи се, че на 30.04.2023 г., около 13:06 часа на общински път ІV км 2+100, община Т..., между селата Р. и С. е настъпило ПТП между л.а. марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег.

№Т...ТН, собственост на Д.Д.Х., управляван от правоспособния водач С. Б. Х., ЕГН ********** и велосипед марка „Capriolo“, управляван от велосипЕ.та С. Х. И., ЕГН **********. Вследствие на настъпилото ПТП велосипЕ.та С. И. претърпява изключително тежки телесни повреди. Пострадалият е транспортиран по спешност до МБАЛ Т... в кома и множество контузии по тялото. Установена е фрактура на лява фронтална и париетална кост с последваща трепанация, глобален мозъчен оток, тотално заличена кортикомедуларна диференциация. Поставена била диагноза дифузна травма на главния мозък без открита вътречерепна травма. Въпреки предприетите незабавни мерки тежкото състояние на пострадалия довело след няколко дни – на 08.05.2023 г. до неговата смърт. Във връзка с това ПТП е образувано ДП №359/2023 г. по описа на РУП – Т.... В ИМ се сочи, че вина за настъпване на ПТП има именно водачът на л.а., който е нарушил множество изисквания на 1

ЗДвП. Причинилото ПТП МПС има активна към момента на настъпване на произшествието застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника. Същата била със серия GO №108316376 и срок на действие – 13.08.2022 г. – 12.08.2023 г. Сочи, че пред застрахователя е била спазена процедурата по чл.380 от ЗК, като били представени изискуемите за изплащане на обезщетението документи. Сочи, че последният бил известен с писмо от 12.05.2023 г., получено на 15.05.2023 г. Застрахователят изискал допълнителни документи с писмо. Твърди, че с молби от 22.05.2023 г. и 19.06.2023 г. на застрахователя били представени всички документи, с които разполагали ищците. Намира, че са били представени всички документи, които могат да имат отношение към определяне на дължимото обезщетение. Оспорва необходимостта от предоставяне на банкова сметка предвид съдебна практика, която цитира в ИМ. Сочи, че лихва за обезщетяване на претърпените вреди се държи от датата, от която застрахователят е узнал за наличието на щети. Сочи, че това е или датата 12.05.2023 г., когато е изпратено писмото, с което е уведомен застрахователят за процесните щети или 15.05.2023 г. – датата, когато застрахователят е получил писмото. Застрахователят обаче не се произнесъл по основателността на претенцията. Намира, че в тази хипотеза следва да се приеме, че е налице отказ да бъде изплатено обезщетение.

В исковата молба се изтъква, че ищцата е претърпяла неимуществени щети от причинената смърт на своя мъж, фактически съжител и баща на децата й, който е бил на млада възраст, едва на 38 години. Твърди, че тази загуба съставлява най-тежко житейско събитие. Намира, че доверителката му изпитва по-големи болки и страдания предвид на нелепия начин, по който пострадалия е починал. Страданията са обвързани с факта, че ищцата е лишена завинаги от пълноценно и щастливо семейство, както и моралната опора, която е представлявал починалия при отглеждането и възпитанието на децата й. Описва пострадалия като жив, деен, работлив, отзивчив, инициативен, изпълнен с желание за живот, „ … приятел на много съграждани, ... бил е отзивчив, усмихнат, весел и приятен човек.“ Сочи, че пострадалият се е грижил за цялото си семейство, както финансово, така и морално, като е бил опора, център на своята общност. Семейството му разчитало изцяло и единствено на него, като същият се грижел за малолетното си дете и неговата майка, фактически съжител на пострадалия, с която с нетърпение са очаквали раждането на второто им дете. Този период свързан със загубата на С. бил най-трагичният в живота на ищцата.

Описва последната като „ … активен, борбен и силен човек“, водела спокоен живот и се радвала на семейството си, имала общи планове за бъдещето с починалия и двамата очаквали раждането на второто им дете, но след инцидента животът й се преобърнал на 180 градуса. Загубата оставила дълбок и болезнен отпечатък завинаги, предвид формираната емоционална връзка между двамата и обстоятелството, че ищцата оставала без помощта и моралната подкрепа на своя партньор. Твърди, че ищцата имала нарушения в съня, в концентрацията, изпитвала емоционален дистрес при влизане в контакт с травматичния спомен за случилото се, при което загива фактическият й съжител намира ,че и до момента ищцата не се е отърсила от случилото се и страда от посттравматичен стрес, изразил се в нарушение на съня, често главоболие и тревожност, като наличните здравословни проблеми 2 се задълбочавали. И се развивали в отрицателна насока. Ищцата станала по-уязвима, понеуверена, по-несигурна в своите възможности, станала избухлива, сприхава, плачлива, затворена, отказвала да общува с хора извън служебните си контакти, затворена и самовглъбена, с постоянни мисли за оцеляването си и това на децата Д. и Е., изпълнена с чувство за самота и безпомощност. Сочи, че ищцата и починалия не са имали граждански брак и са живеели на семейни начала в продължение на повече от три години, считано от 2020 г. Твърди, че връзката им е била основана на взаимно уважение и разбирателство, като двамата са живели в общо домакинство. Поради това сочи, че починалия и ищцата следва да се приемат за фактически съпрузи, живеещи във фактическо съпружеско съжителство.

Твърди, че те се запознали по интернет, докато ищцата живеела и работела в Х.. След тези контакти ищцата С. Е. решила да се прибере в България с дъщеря си от първия брак – А.. В България ищцата кацнала със самолет на 07.06.2020 г. и от тогава тя и починалия заживели заедно. Първоначално за дни били в жилището на майката на С. в гр. В.П., но впоследствие се преместили да живеят в бащината къща на починалия С. в с. С.. В тази къща живеели родителите на починалия С. И. и негов по-малък брат и съпругата му. Известно време живели там, но след това заминали за Ф.., за да работят селскостопанска работа. Там узнали за очакваното им първо дете Д. и затова взели решение да се приберат в България, което и сторили. На 02.05.2021 г. се родило първото им дете Д.. Скоро след това те отново взели решение да заминат в чужбина на работа и така през юли 2021 г. заминали за Германия. Там през август разбрали, че ищцата е бременна с второто им дете. С оглед на това през ноември (не пише година, но явно 2022 г., а по-горе явно има фактическа грешка в годината, в която заминават за Германия) се прибират отново в България, за да дочакат раждането на второто си дете. Починалия започва отново работа в България, за да осигурява издръжка на ищцата и детето им. Така се стига до деня на фаталния инцидент – 30.04.2023 г. Сочи, се, че след настъпване на ПТП именно ищцата е тази, която е посещавала пострадалия в болницата и се е грижела за него. В ИМ се сочи, че ищцата - С. А. Е. е била омъжена за Ф. Е. (вероятно турски гражданин), вписан като баща на двете деца, но бракът им бил разтрогнат през 2019 г. Твърди се, че децата Д. и Е. били биологични деца на починалия С. Х. И.. Твърди, че в момента течала процедура по вписване на развода. Намира, че конкретния случай се отличава с особено висок интензитет на претърпените страдания, не само защото ищцата губи своя спътник в живота, но и поради това, че трагедията настъпва в началото на активния му живот, когато е на 38 години. Намира, че справедливия размер на обезщетението за ищцата определено предвид нормата на чл.52 от ЗЗД е 250 000 лв. Излага подробни съображения за нараснала инфлация в страната след 2019 г., като моли решението да бъде съобразено с това обстоятелство. Предвид изложеното моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника ЗАД „Даллбогг живот и здраве” да заплати на ищцата сумата от 250 000 лв. неимуществени вреди, причинени от настъпилото ПТП, довело до смъртта на С. Х. И., както и мораторна лихва върху претенциите за неимуществени вреди за период от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП – 15.05.2023 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, ведно с направените от ищеца разноски в производството.

3

Със свое определение №464/13.07.2023 г. съдът е освободил ищцата от заплащане на такси и разноски в производството.

В рамките на производството е допусната промяна на имената на ищцата от С. А. Е. на С. А. Н.а – съдебно заседание от 10.09.2024 г. (л.368 от делото). Това е било подкрепено от доказателства – Заповед №РД-00-575/05.10.2023 г. на Кмет на Община В.П., с която е признато Съдебно решение №2019/1128, вх. №2016/1175 на І граждански съд Анталия, Република Турция с Апостил легалидирано под №4602/02.10.2023 г. на Нотариус С. И. с №735 на НК и район – района на ТРС, с което е прекратен бракът между С. А. Е. и Ф. Е.

(л.221 по делото) и Удостеверение за идентичност на лице с различни имена изх.

№68/11.10.2023 г. на Община В.П. (л.223 от делото).

По делото е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника - ЗАД „Даллбогг живот и здраве ”. Ответникът на първо място моли да бъде спряно производството по настоящото дело до приключване на наказателното производство по ДП №359/2023 г. на РУП Т.... Намира, че така предявената ИМ не е редовна, тъй като в отклонение от нормата на чл.127, ал.4 от ГПК в нея не е посочена банкова сметка. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена претенцията изцяло. Ако пък съдът сметне, че претенцията е основателна моли размерът на обезщетението да бъде намален поне с 90%. Оспорва твърдението в ИМ, че процесното ПТП е настъпило изцяло по вина на водача С. Х.. Твърди, че настъпилите вреди са вследствие на изключителния принос на починалия С. И.. Сочи, че последния е извършил нарушение на правилата на ЗДвП.

Последния не е разполагал с предпазна каска и светлоотразителна жилетка, а също и се е движел неправилно по пътното платно, тъй като не е използвал пътния банкет отдясно на пътното платно, както и използвания за придвижване от починалия И. велосипед не е имал светлоотразители и/или светлоотразяващи елементи. Твърди, че смъртта на пострадалия не е в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Оспорва твърдението в ИМ, че ищцата е претърпяла описаните в ИМ болки и страдания. Оспорва твърдението, че за ищцата са настъпили последици от психологически характер, тъй като няма данни последната да е посещавала специалист или пък да й е било провеждано лечение. Твърди, че ищцата няма право да получи обезщетение за неимуществени вреди, тъй като не попада в кръга от лица имащи право на обезщетение по смисъла на чл.493а от КЗ. Намира, че претендираната сума не отговаря на зададения в чл.52 от ЗЗД критерий за определяне на обезщетение за неимуществени вреди „по справедливост“. Намира, че размерът на претендираното обезщетение е значително завишен. Оспорва изцяло претенцията за присъждане на лихва, поради неоснователността на главния иск – за неимуществени вреди.

Намира освен това, че лихва по този вид искове може да се претендира едва след заявяване на извънсъдебна претенция и след изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ. Сочи, че поради обстоятелството, че застрахователят е изискал допълнителни документи, които не са били представени от заявителя на щетата, следва да се приеме, че ответника не е поставян в забава и респективно не дължи суми за лихва. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Моли да му бъдат присъдени съдебни и деловодни разноски, както и юрисконсултско 4 възнаграждение. Моли да бъде отхвърлена претенцията на ищцата за присъждане на съдебни и деловодни разноски, доколкото същата е освободена от заплащане на такива.