Решение № 421 от 04.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. София, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Лилия Н. Г.

Атанас Н. Атанасов при участието на секретаря Анна Щ. Т. в присъствието на прокурора М. Н. Г. като разгледа докладваното от Лилия Н. Г. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100600880 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 27.02.2023 год. по НОХД № 6023/2021 год. СРС, НО, 110 състав е признал подсъдимия Д. Р. С. за виновен в това, че на 17.05.2017 г., в гр.София, на площадка, находяща се до блок 11 в ж.к.“*******, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 705,70 лева от владението на В.В.И., както следва: един брой мобилен телефон марка „Apple“, модел ,,Iphone 7“, с ИМЕЙ 359212077489126, на стойност 700 лева, собственост на „Е.Т. 7“ ЕООД, с управител В.Г. И., и един брой кутия с 19 броя цигари марка „Дънхил“ на стойност 5,70 лева, собственост на В.В.И., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплаха - насочил нож към В.В.И., като й казал „да дава телефона и цигарите да не става по сложно“ - престъпление по чл.198, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т. 3 от НК, като при условията на чл. 54 от НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ МЕСЕЦА, изпълнението на което е било отложено за изпитателен срок от ДВЕ ГОДИНИ на основание чл.69, ал.1, във вр. с чл.66, ал.1 от НК.

С присъдата, първоинстанционният съд е оставил в тежест на подсъдимия направените разноски по делото в размер на 480,93 лева в полза на СДВР и 250 лева в полза на Софийски районен съд.

Срещу постановената присъда в срока на обжалването е постъпила 1 жалба от Д. Р. С. чрез защитника му – адв. Г. М..

В депозираната жалба се твърди, че присъдата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Иска се да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият С. да бъде признат за невиновен в извършването на престъплението, в което е обвинен.

Допълнително изложение към въззивната жалба не е постъпило след уведомяването на защитата и подсъдимия за изготвените мотиви към присъдата. С молби от 14.07.2023 год. и 25.01.2024 год. до СРС, защитниците на подсъдимия са посочили, че допълнителни съображения ще бъдат депозирани до даване на ход на делото пред Софийски градски съд, като такива не са постъпили.

В съдебно заседание от 04.06.2024г., пред настоящата инстанция, защитата на подс. С. – адв. Г. М. отправя искане за постановяване на съдебен акт, с които въззивната инстанция да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която подзащитния му Д. С. да бъде признат за невиновен по обвинението, за което е предаден на съд. Според защитата, от събрания и проверен доказателствен материал по делото, не е установено С. да е автор на инкриминираното деяние. Сочи се, че единствените данни в тази посока се заключават в показанията на свидетелката В. И.а, депозирани в значителен период след инкриминираното деяние, докато в първоначалните - същата не посочва С. да е автор на инкриминираното деяние. Твърди се, че към инкриминирания период подсъдимия се е познавал със свидетелката И.а и е налице невъзможност от нейна страна, в един последващ момент да е разбрала, че лицето което е извършило деянието е С.. Като допълнителен аргумент, защитата акцентира на показанията на свидетеля, придружаващ пострадалата, който не е разпознал подсъдимия като автор на инкриминираното деяние. Правят се възражения във връзка с направения извод от районният съд относно авторството на престъплението, като се твърди че поставянето на СИМ карта в инкриминирания телефон, която е свързана с подсъдимия, не води до еднозначен извод, че именно той е участвал в отнемането на вещта чрез принуда. В заключение, адв.М. отправя искане въззивният съд да постанови присъда, с която подзащитния му да бъде признат за невиновен.

Според представителя на Софийска градска прокуратура, подадената жалба е неоснователна и поради това се излага становище същата да бъде отхвърлена. Навеждат се аргументи, събраните пред първата инстанция доказателства, а именно разпитите на свидетелите, назначената експертиза и другите писмени доказателства по безспорен начин установяват, както съставомерността, така и авторството на деянието по отношение на подсъдимия. Сочи се, че в мотивите си СРС подробно е обсъдил и анализирал доказателствената съвкупност, а постановената присъда е правилна и законосъобразна, включително и досежно изложените мотиви при индивидуализацията на наказанието. Според представителя на Софийска градска прокуратура, в хода на производството пред първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на постановената присъда. В заключение се иска обжалваната присъда да бъде 2 потвърдена.

В последната си дума подсъдимият Д. С. заявява, че поддържа казаното от своя защитник и моли да бъде оправдан.

Софийският градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, предмет на настоящето въззивно производство, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Д. Р. С. е роден на ******* г. в гр.София, има постоянен и настоящ адрес в гр.София, ж.к.“******* Същият е българин, с българско гражданство, има завършено средно образование, не е женен и работи като касиер в „М. 7“ ЕООД, гр.София, с ЕГН **********.

На 17.05.2017 г., в гр.София малолетният свидетел В. И.а (13 годишна) и свидетелят Р.К. били в гр.София, ж.к. „******* и преминавали през площадка, която се намирала в близост до блок №11. По това време на същото място бил и подсъдимият Д. С., който се приближил към В. И.а и Р.К..

Подсъдимият попитал свидетелят В. И.а колко е часа, при което тя извадила от джоба си ползвания от нея мобилен телефон марка „Apple“, модел „Iphone 7“, с ИМЕЙ 359212077489126 и собственост на „Е.Т. 7“ ЕООД, с управител В.Г.

И., и съобщила часа. Подсъдимият не си тръгнал, а поискал от свидетеля В.

И.а да му даде цигара. Последната заявила, че не разполага с цигари, при което подсъдимия С. насочил нож към малолетната И.а и казал „да дава телефона и цигарите да не става по сложно“. Свидетелят В. И.а се изплашила и дала на подсъдимия, ползвания от нея мобилен телефон (описан по – горе), собственост на „Е.Т. 7“ ЕООД на стойност 700 лева и кутия с 19 броя цигари марка „Дънхил“ на стойност 5,70 лева, нейна собственост. Незабавно, след като взел вещите от малолетната И.а, подсъдимият се отдалечил в посока към кв. „Факултета“.

За случая, пострадалата, заедно с баща си, подали сигнал в 03 РУСДВР, по който било образувано и водено настоящото досъдебно производство.

В мотивите си първоинстанционния съд е кредитирал и обсъдил следните доказателствени източници: показанията на свидетелите - В.В.И.

(включително и приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, дадени пред съдия в хода на ДП), Р.Р.К. (включително и приобщените по реда на чл.281, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК, дадени пред съдия в хода на ДП), Д.

Е.Т. (включително и приобщените по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК, дадени пред орган на ДП), Ц.Е.К. (включително и приобщените по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК, дадени пред орган на ДП), К.А. К., Г.П.Л., П.Ц.Д., А. П. Ц., С. Р.а В., А.Ц.Н., Й. П. Ц.

(включително и приобщените по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК, дадени пред орган в хода на ДП); Л.Х.С. (включително и приобщените по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК, дадени пред орган в хода на ДП), А.Я.И. (включително и приобщените по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК, дадени пред орган в хода на ДП), Е. И.а Д.

(включително и приобщените по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК, дадени пред орган в хода на ДП); от приобщените писмени 3 доказателства и писмени доказателствени средства: два броя протоколи за разпознаване на лица и предмети от 25.01.2018 г., ведно с приложени фотоалбуми към тях; два броя разпечатки от мобилни оператори; копие на части от оригинална кутия за телефон с ИМЕИ номер; справка характеристика от ИДПС при 03 РУ-СДВР, справки от „БТК“ ЕАД, „Теленор България“ ЕАД и „МТел“ ЕАД, справка от „Наспърс Класифайс България“ ЕООД, докладни записки, справка от УИС на ПРБ, справка за съдимост, от заключенията на вещите лица по назначените и изготвени на досъдебно производство СОЕ, КСППЕ по отношение на подсъдимия Д. Р. С. и КСППЕ по отношение на свидетеля В.В.И..

Първоинстанционният съд в мотивите си подробно и задълбочено е изследвал доказателствения материал, като не е допуснал необоснованост и погрешна преценка на доказателствата по делото, каквито неоснователни възражения са отправени от защитата. Фактическата обстановка по делото е изяснена от районния съд в необходимата степен и достатъчна пълнота.

Фактическите констатации на СРС са правилно установени, изведени при липса на съществени нарушения на процесуалните правила, като при оценката на събрания доказателствен материал не са допуснати логически грешки.

Съдът, в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, е обсъдил изчерпателно всички доказателствени материали, констатирал е съществените противоречия между тях досежно онези обстоятелства, които са от значение за правилното изясняване на фактическата обстановка и подробно е обосновал съображенията си, въз основа на които не е дал вяра на показанията на някои свидетели, като ясно е посочил кои, в кои техни части и защо. С оглед на това настоящият съдебен състав не намери основания да преразгледа или промени подробно изяснената от СРС фактическа обстановка.

Първостепенният съд правилно е констатирал, че от всички гласни доказателствени средства, събрани в хода на съдебното следствие категорично се установява датата, мястото, времето на инкриминираното деяние, както и авторството на подсъдимия. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че най – съществено значение за разкриването на обективната истина и за установяване на правнорелевантните факти, допринасят показанията на пострадалото малолетно лице В. И.а. Позовавайки се на нейните показания и частично на дадените от свидетеля К., районният съд е направил своите изводи относно времето, мястото и начина на извършването на деянието, както и неговото авторство. В този смисъл задълбочено са изследвани в последователност и показанията на свидетелите Цветелина К. и Д. Т., чиито показания са дали възможност на съда правилно да направи извод, че е било взето предварително решение за противозаконно отнемане на скъпият мобилен телефон на пострадалата и кутията с цигари. Въззивният съд споделя мотивите на районният съд в тази насока, доколкото по делото е безспорно установено, че предварително уговорената среща между пострадалата с лице от компанията е била променена в последният момент и то в тъмната част от денонощието, и малолетната И.а е била мотивирана от по - възрастните свидетели да придружи свидетеля К. до магазин, като за това е следвало да премине през слабо осветената площадка в близост до блок 11, 4 където са били пресрещнати именно от подсъдимия С.. Освен това свидетеля К. сочи с категоричност, че пострадалата не е била част от тяхната компания, както и че същата са я познавали от трудови правоотношения, които имали (К. и Т.) с нейния баща. Районният съд е извел приетата фактическа обстановка от показанията на свидетеля И.а, дадени пред съдия по реда на чл.223 от НПК и приобщени в хода на съдебното следствие чрез прочитането им. Именно в тези показания, И.а разказва че подсъдимия Д. С., известен с прякора „Футбола“ я е попитал за часа и е поискал цигара, след което е извадил нож и го е насочил към нея с острата му част, като е казал „да дава телефона и цигарите да не става по сложно“. В тези показания, пострадалата съобщава за своята уплаха, за действията на К., който се е пресегнал да хване ръката с ножа на подсъдимия, при което С. му е ударил шамар и той се е отдръпнал назад.