Решение № 902 от 25.11.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 902 гр. Бургас, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20252100501280 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано п о въззивната жалба на М. С. С. – ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. Димитрова, срещу Решение №162/05.05.2025г., постановено по гр.д.№106/25г. на Районен съд Несебър, с което е отхвърлен иска на въззивника за признаване за установено по отношение на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, че ищецът не дължи сумата от 874.42 лева, представляваща главница по изп. дело № 20127950401092 по описа на ЧСИ Виолина Тозева с рег. № 795 на КЧСИ.

Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен. Излага съображения, касаещи хронологията на издаване на изпълнителния лист за исковата сума на 16.12.2011г., образуване на изп.д.№1092/2012г. на ЧСИ Тозева и получено от ищеца „в края на 2024г.“ съобщение от обслужващата го банка за наложен запор върху сметката, след което подал молба до ЧСИ за прекратяване на делото поради погасяване на задължението по давност. Оспорва изводите на съда, основани на практика на ВКС относно спиране на давността, като излага съображения за настъпила по право перемпция, след която изпълнителните действия по делото са нищожни и не прекъсват давността. Заявява, че в продължение на 5 години не е получавал информация за водено срещу него изпълнително дело и не са били предприемани действия по принудително изпълнение.

1

Въззиваемият - ответник „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор на жалбата. В него излага съображения за потвърждаване на решението. Споделя изводите на съда, основани на задължителна практика на ВКС по отношение на началния момент на давността – 26.06.2015г. – влизане в сила на ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК. Излага хронологията на действията по изпълнителното дело, довели до прекъсване на давността, в т.ч. и с приложение на чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.20г. и за преодоляване на последиците и цитира съдебна практика в тази връзка, за да обоснове извод, че взискателят е сезирал ЧСИ с искания за предприемане на изпълнителни действия, ЧСИ е извършил действия по принудително изпълнение, което е довело многократно до прекъсване на давността.

С позоваване на съдебна практика, въззиваемият извършва подробен анализ и съпоставка на института на перемпцията и този на давността, за да обоснове извод, че извършването на изпълнителни действия след настъпване на перемпцията не ги опорочава и тези действия са валидни и прекъсват давността.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, относно издадена срещу ищеца М. С. С. Заповед за изпълнение по чл.

417 от ГПК и изпълнителен лист от 20.02.2012г. по ч.гр.д. № 20111240102206 по описа на Районен съд - Разлог за 2011г., с които ищецът е осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД сумата от 1437.69 лева, дължима по договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-01279680, сключен на 17.10.2008г., от която 874.82 лева главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението 16.12.2011г., до окончателното изплащане на вземането, 328.06 лева възнаградителна лихва за периода от 20.05.2009г. до 20.10.2010г. и 235.21 лева мораторна лихва за периода от 19.06.2009г. до 28.11.2011г., както и сумата от 128.75 лева, представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Установил е, че на 08.08.2012г. е образувано изп. дело № 20127950401092 по описа на ЧСИ Виолина Тозева с рег. № 795 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Благоевград, в хода на което са били извършени изпълнителни действия и ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е конституиран в качеството му на взискател, на основание договор за цесия от 15.05.2015г. Първоинстанционният съд е установил хронологията по изпълнителното дело, отправените от взискателите искания за извършване на конкретни изпълнителни действия, датите, на които са започвали, спирали и прекъсвали процесуалните и давностни срокове, поради което и на осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част.

Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, намира, че не са налице основания за неговата нищожност или недопустимост, следователно решението е валидно и допустимо. Като взе пред събраните поделото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона, намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Първоинстанционният съд е изследвал е и анализирал фактите по делото, издирил и приложил правилно законовите норми и съдебната 2 практика по приложението им и е направил изводи, които въззивната инстанция също споделя на осн. чл.272 ГПК.

В допълнение по изложените във възивната жалба оплаквания, следва да се каже: Съобразно изводите на ОСГТКВКС, направени в т.10 на ТР №2/15г. по ТД №2/13г., основани на нормата на чл.116, б.“в“ ЗДД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ). Тук следва да се каже, че в цитираното по-горе тълкувателно решение се обсъждат предпоставките за погасяване на вземането по давност, но същите, макар да бележат определени сходства, не се припокриват с предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело по перемпция.

Перемпцията е институт на процесуалното право – тя води до прекратяване на конкретното изпълнително дело, но не препятства възможността да се образува ново.

За настъпване на перемпцията е от значение обстоятелството дали взискателят проявява процесуална активност – дали изисква от съдебния изпълнител извършване на изпълнителни действия.

Според Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, на въпроса откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, отговорът е, че „новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. … Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела“. В настоящия случай, както е посочил Несебърският районен съд, взискателите са правили подавали искания, с посочване на изпълнителни способи или възлагане на ЧСИ по реда на чл. 18 ЗЧКС, с оглед извършване на принудителни действия срещу длъжника.

Ето защо, оплакванията на въззивника, че извършените след перемпцията изпълнителни действия, прекъсващи давността са незаконосъобразни и негодни да породят какъвто и да е ефект, са неоснователни.

Искът е неоснователен. Решението, с което е отхвърлен, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

В полза на въззиваемия следва да се присъдят направените разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, в размер на 150.00 лева, с оглед фактическата и 3 правна сложност на делото.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №162/05.05.2025г., постановено по гр.д.№106/25г. на Районен съд Несебър.

ОСЪЖДА М. С. С. ЕГН **********, от ***, да заплати на "КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление гр.

София, п.к. 1336, р-н Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/ разноски във въззивната инстанция.

Настоящото решение е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4