Определение № 947 от 10.04.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 947 гр. Бургас, 09.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И.а като разгледа докладваното от Радостина П. И.а Въззивно частно гражданско дело № 20242100500370 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 279 от ГПК и е образувано по частната жалба на ищеца В. И. Т., ЕГН: **********, с адрес: ****, против разпореждане № 88 от 12.01.2024г., постановено по гр.д.№ 682/2023 г. по описа на РС – Поморие, в частта, с която производството е прекратено като недопустимо по отношение на предявения иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за установяване по отношение на ответницата С. В. Д., че ищецът В. И. Т. не й дължи сумите 84 лв. - разноски и 500 лв. - други суми по изпълнително дело № 71/2022 г. по описа на ДСИ при РС – Несебър.

В частната жалба се изразява недоволство от атакуваното разпореждане, като се излагат доводи за неговата неправилност, с искане за отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Възразява се, че в случая не е налице хипотезата на чл. 79 от ГПК, по съображения, че тя касае други основания и няма отношение към предявения иск. Навеждат се доводи, че дължимостта на таксите и разноските по изпълнението е вследствие произнасянето по главните искове, като в подкрепа на тезата се излагат подробни аргументи.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответницата С. В. Д.-Т., чрез упълномощения си процесуален представител адв. Антони Аврамов е депозирала писмен отговор, в който е оспорила частната жалба, като е изложил подробни съображения за нейната неоснователност, позовавайки се и на съдебна практика, обективирана в определение № 451 от 28.09.2017г. по ч.гр.д № 3050/2017г. на ВКС и решение № 58 от 20.07.2022г. по т.д. № 309/2021г. на ВКС. Посочено е, че с иска по чл. 439 от ГПК може да бъде оспорено само вземането по издадения изпълнителен лист, като с оглед изхода на делото разноските по 1 изпълнението се определят според правилото на чл. 79 от ГПК. По подробно изложените в частната жалба доводи моли частната жалба да бъде оставена без уважение,а обжалваното разпореждане да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС на основание чл. 38, ал. 2 от НМРАВ.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид материалите по делото и доводите по частната жалба, намира следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 от ГПК от процесуално легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съда по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира частната жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Производството пред районният съд е образувано по предявен от длъжника В. И.

Т. иск с правно основание чл. 439 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответницата С. В. Д.-Т., че ищецът не й дължи вземанията по издаден в нейна полза изпълнителен лист № 260203 от 23.08.2022г. по гр.д. № 576/2014г. по описа на НРС /съгласно последващи уточнения/ в размер на сумата от общо 5 915.25 лв.,за чието принудително събиране е образувано изп.дело № 71/2022 г. по описа на ДСИ при РС – Несебър, от която сумата от 4 650 лв. – главница, сумата от 674.25 лв. – лихви, сумата от 84 лв. – разноски по изп. дело и сумата от 500 лв. – други суми.

Видно от съдържанието на представения изпълнителен лист № 260203 от 23.08.2022г. по гр.д. № 576/2014г. по описа на НРС, същият е издаден в полза на С. В. Д.-Т., действаща като майка и законен представител на детето Сияна В.ова Т.а за дължима от ищеца В. И. Т. месечна издръжка в размер на 150лв. до настъпване на законова причина за нейното изменяване или прекратяване съгласно постигната между страните съдебна спогодба, одобрена с определение от 10.09.2014г. по същото по гр.д. № 576/2014г. по описа на НРС.

Видно изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение от 05.09.2022г. срещу него е образувано изпълнително дело № 71/2022 г. по описа на ДСИ при РС – Несебър за принудително събиране на задълженията му горепосочения изпълнителен лист, а именно: 4650 лв. – главница, сумата от 674.25 лв. – лихви, сумата от 84 лв. – разноски по изп. дело и сумата от 500 лв. – други суми.

С обжалваното разпореждане районният съд е прекратил производството като недопустимо, в частта по отношение на претенцията за недължимост на сумата от 84 лв. разноски и сумата от 500 лв. - други суми по изпълнително дело № 71/2022 г. по описа на ДСИ при РС – Несебър. Изложени са съображения, че в предмета на иска по чл. 439, ал. 1 от ГПК се включват само вземанията на взискателя по издадения срещу длъжника изпълнителен лист, но не и разноските по самото изпълнение, като въпросът за тяхната дължимост от длъжника се разрешава по изпълнителното делото съобразно правилата на чл.

79 от ГПК.

2

Въззивният съд намира обжалвания първоинстанционен акт в атакуваната му част за правилен и постановено в съответствие с процесуалните правила на ГПК, по следните съображения:

Районният съд правилно е квалифицирал исковата претенция с правно основание чл. 439 от ГПК. Посочената правна норма дава правна възможност на длъжникът да оспори по съдебен ред чрез установителен иск, насочен към взискателя изпълнението, насочено срещу него, основавайки се на твърдение за осъществил се юридически факт, следващ по време приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителния лист.

Доколкото разпоредбата на чл. 439 от ГПК касае възможност да се оспори „изпълнението“ в трайната съдебна практика е прието, че предмет на този иск могат да бъдат само вземанията на взискателя по издадения в негова полза изпълнителен лист по вече образувано и висящо изпълнително производство срещу длъжника. В случая безспорно е налице образувано и висящо срещу длъжника изпълнително производство по издадения срещу него изпълнителен лист, като наред със задълженията за главница и лихви, в поканата за доброволно изпълнение са включени и задължения за заплащане на сумата от 84 лв. – разноски по изп. дело и сумата от 500 лв. – други суми, означени като държавни такси, адвокатско възнагражддение, възнаграждения за вещо лице,за пазач и др.,които съставляват разноски по изпълнението по смисъла на чл. 79,ал. 1 от ГПК.

Както правилно е приел районният съд дължимостта на разноските, които длъжника следва да понесе по изпълнителното дело се определя от съдебния изпълнител в рамките на висящото производство по самото изпълнително дело и е в зависимост от неговия изход, при съобразяване на разпоредбата на чл. 79 от ГПК. Затова евентуалното уважаване на иска по чл. 439 от ГПК ще доведе като последица прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, т. 7 от ГПК, а дали длъжникът ще дължи определените му за внасяне разноски по изпълнението ще се прецени от съдебния изпълнител при съобразяване на правилата на чл. 79, ал. 1 от ГПК. При несъгласие на длъжника с дължимоста на възложените му разноски, респ. с размера им за него е налице друг процесуален ред за защита чрез обжалване на акта на съдебния изпълнител по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК, респ. при възражение за прекомерност на разноските, то същото следва да бъде предявено пред съдебния изпълнител, а отказът му да се произнесе по искане за намаляването им също подлежи на обжалване по реда на чл. 435,ал. 2 от ГПК.

По гореизложените съображения настоящата инстанция споделя направения в обжалваното разпореждане извод за липса на правна възможност претенцията за установяване на недължимост на разноските, възложени на длъжника в изпълнителното производство да се реализира пред съда с иск по общия съдопроизводствен ред, с оглед на което производството в тази част се явява недопустимо и правилно е прекратено от районния съд. Ето защо частната жалба за отмяната му се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

На основание чл. 81 от ГПК с оглед изхода на спора, решен окончателно в 3 настоящото производство, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответната страна – адв. Антони Аврамов за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от НМРАВ за оказаната безплатна правна помощ на ответницата във въззивното производство. В случая съдът определя адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. съгласно чл. 11 от НМРАВ, като на основание пар. 2а от ДР на НМРАВ с оглед наличните по делото данни,че адвокатът е регистриран по ЗДДС, върху така определеното възнаграждение следва да бъде начислен ДДС в размер на 80 лв., като на присъждане подлежи общо сумата в размер на 480 лв. с ДДС.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. И. Т., ЕГН: **********, с адрес: *****, против разпореждане № 88 от 12.01.2024г., постановено по гр.д.№ 682/2023 г. по описа на РС – Поморие , в частта, с която производството е прекратено като недопустимо по отношение на предявения иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за установяване по отношение на ответницата С. В. Д., че ищецът В. И.

Т. не й дължи сумите 84 лв. - разноски и 500 лв. - други суми по изпълнително дело № 71/2022 г. по описа на ДСИ при РС – Несебър.

ОСЪЖДА В. И. Т., ЕГН: **********, с адрес: *****, ДА ЗАПЛАТИ на адв.

Антони Емилов Аврамов – САК, със съдебен адрес: гр. София, ***, ет. 2, офис 4, тел. ***, имейл: legal-advice.bg с у м а т а о т 480 лв. с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. с чл. 11 от НМРАВ и пар. 2а от ДР на НМРАВ за осъществената във въззивното производство безплатна помощ на ответницата С. В. Д.-Т..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4