Решение № 315 от 23.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. Бургас, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря Д* ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20262120200332 по описа за 2026 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от М. С. Х. с ЕГН: **********, чрез адв. Г. Б. от ХАК, против Наказателно постановление № 25-0769-002928/07.10.2025г., издадено от Началник група в ОДМВРБургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение по чл. 104а, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т.6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание – „Глоба” в размер на 50 лева/25,56 евро.

С жалбата се посочва, че издадено наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно.

В откритото съдебно заседание, в което приключи разглеждането на делото жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. Б., като заявяват, че деянието не е доказано по несъмнен начин.

Административнонаказващият орган, надлежно призован се представлява от юрк. *, която моли за потвърждаване на постановлението.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката наказателното постановление е било връчено на жалбоподателя лично на 19.12.2025г., а жалбата е изпратена по пощата на 23.12.2023г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 23.05.2025г., около 18.07 часа, св. С. П. и св. К. Б.- мл. автоконтрольори в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, управлявали служебен автомобил по главен път I-9, в посока от гр. Бургас към гр. Варна. На км. 228.100 от пътя двамата забелязали движещ се до тях лек автомобил „Хонда ХР“ с рег. № *, управляван от жалбоподателя Х.. Двамата 1 полицейски служители забелязали, че жалбоподателят държи мобилен телефон с ръка пред лицето си, поради което и решили да го спрат за проверка.

Бил съставен АУАН с бл. № 4143604, като нарушението бил квалифицирано като такова по чл. 104а ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта и получил препис от него без да направи възражения, като впоследствие подал писмени такива.

Въз основа на АУАН, на 07.10.2025г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 104а ЗДвП, поради което и на основание чл. 183, ал.4, т. 6 ЗДвП наложил наказание „Глоба” в размер на 50 лева/25,56 евро.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП и в частност от показанията на двамата полицейски служители, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло. Настоящият състав не намира никаква причина да не се довери на изложеното от свидетелите. И двамата логично, безпротиворечиво и убедително изложиха пред съда последователността на събитията и своите възприятия. Съдът не открива никакви признаци на заинтересованост или лично отношение от страна на двамата свидетели към жалбоподателя, поради което и изцяло кредитира изложеното от тях. От техните показания безспорно се установява, че на процесната дата и час са се намирали в близост до автомобила на жалбоподателя и са успели ясно да възприемат всички релевантни факти. Това, че впоследствие не са били налични записи от боди-камери по никакъв начин не влияе на преценката за достоверност на показанията на служителите.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Противно на становището на жалбоподателя, настоящият състав счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор към Сектор „ПП” – ОДМВР-Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Неоснователен е доводът, че липсвало описание на нарушението, тъй като самият му характер не предполага някакво подробно описание, поради което и използваният израз „използва“ е достатъчен за формулиране на своеобразното обвинение. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Съгласно чл. 104а от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Съответно в нормата на чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП, е предвидено, че се наказва с глоба от 50 лева водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. В конкретния случай свидетелите заявяват, че са видели водачът да държи с ръка телефона, 2 пред лицето си. Това поведение на жалбоподателя недвусмислено сочи на това, че той е използвал телефона. Тук следва да се отбележи, че употребеният в закона израз „използва“ е много по-широк от това да се провежда телефонен разговор. В него се включват всякакви действия с мобилното устройство. Това произтича от самото изискване на закона използването на телефона да става с устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете. Иначе казано, законът забранява всякакви действия на водачите, свързани с използването на телефон с ръцете, било то и наглед най-незначителните. Ето и защо в конкретния случай е без значение дали жалбоподателят е провеждал разговор, проверявал е някакво съобщение, или е правил каквото и да е друго, като фактът, че е държал с ръка телефон пред лицето си е достатъчен да се счете, че е налице използване, респ. че са налице условията за ангажиране на административнонаказателната му отговорност.

Поради изложеното и издаденото НП следва да се потвърди. Наложеното наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП - „Глоба” в размер на 50 лева (или 25,56 евро), който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляване му.

В заключение – конкретното нарушение не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деянието не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно.

Следва да се отбележи, че възраженията относно това къде бил спрян за проверка водачът са неотносими, тъй като не влияят по никакъв начин на осъществилите се преди това факти.

Накрая следва да се обсъди и въпросът за мястото на извършване на нарушението. В постановлението е записано като място общ. Бургас, главен път I-9, км. 228.100. От писмо от Областно пътно управление Бургас (л. 42) става ясно, че въпросният участък всъщност се намира на територията на община Поморие.

На първо място следва да се отбележи, че това не е основание за промяна на подсъдността на делото, тъй като за определяне на местната подсъдност е важно кое е мястото на извършване на нарушението, посочено в постановлението, а не какво се установява в хода на съдебното следствие (в този смисъл е и Определение № 116/29.10.2020 г. по н.д. № 776/2020 г. на ВКС).

На второ място, това разминаване в случая не влияе на законосъобразността на постановлението. В конкретния случай е достатъчно, че е посочен точният участък от конкретен път от републиканската пътна мрежа, където е извършено нарушението. При това положение няма как да има съмнение за мястото на извършването му, тъй като на територията на страната няма как да има друг такъв път с това наименование. Обратно би било положението, ако например се касаеше за движение по улица в населено място, като тогава би могло да има дублиране на имена на улици в двете населени места, при което да не може да се прецени с точност къде се твърди да е извършено нарушението. С оглед на това неправилното посочване на територията на коя община точно се намира участъкът от пътя не може да накърни по никакъв начин правото на защита на жалбоподателя.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че нарушението за което е бил санкциониран жалбоподателят е безспорно доказано, в хода на производството не са били допуснати съществени нарушения на производствените правила, материалният закон е бил приложен правилно, а наказанието е законосъобразно индивидуализирано, поради което и жалбата срещу наказателното постановление следва да се остави без уважение.

3

С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за юрисконсулстско възнаграждение. При определяне на дължимите разноски следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 40,90 евро.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0769-002928/07.10.2025г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение по чл. 104а, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т.6 ЗДвП на М. С. Х. с ЕГН:

**********, е наложено наказание – „Глоба” в размер на 50 лева/25,56 евро.

ОСЪЖДА М. С. Х. с ЕГН: **********, да заплати в полза на ОДМВР-Бургас сумата в размер на 40,90 /четиридесет евро и 90 цента/ евро, представляваща сторени в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4