Решение № 910 от 03.08.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 910 гр. Бургас, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г. Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Г. Върбанова Въззивно гражданско дело № 20232100501095 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 9711/13.03.2023г., предявена от ЗК“ЛЕВ ИНС“ АД чрез процесуален представител, срещу Решение № 329/14.02.2023г. по гр.д.№ 20222120100297/2022г. по описа на РС-Бургас, с което въззивникът ЗК“ЛЕВ ИНС“ АД е осъден да заплати на ищцата Р. С. сумата от 25 000 лева, представляваща част от сумата от 50000 лева обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на причинената смърт на брат й Х. С. при ПТП на 27.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 14.07.2021г. до окончателното й изплащане, както и съдебно-деловодни разноски по делото.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и постановено в противоречие със събраните и проверени доказателства по делото.Твърди се, че за получаване на обезщетение не е достатъчна само формалната връзка на родство, а е необходимо вследствие смъртта на близък родственик ищецът да е понесъл морални болки и страдания,които в достатъчна степен да обосновават основание от разрешението, залегнало в Постановление № 4/1961г. и №5/1969г. на Пленума на ВС.Твърди се, че братята и сестрите се обезщетяват само при установяване на отношения, които са отклонение от обичайното –т.е. ако са били в най-близка връзка приживе с починалия.В случая по делото не се установило изключително силна връзка между ищцата и починалия, различна от връзката сестра-брат, нито заместване на обичайния най-близък кръг лица/ деца,съпруг,родители/.По делото не се установило ищцата да е претърпяла след смъртта на брат си морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за съответната родствена връзка.Във въззивната жалба се сочат решения по граждански дела между Застрахователя–въззивник и други родственици на починалия при ПТП, които не били влезли в сила. Заявява се възражение и за липса на причинно-следствена връзка между 1 настъпилото ПТП и смъртта на брата на ищцата предвид това, че смъртта му е настъпила на 03.06.2021г., а ПТП-то е реализирано на 27.05.2021г.; в тази връзка се изтъква, че ищцовата страна не ангажирала съдебно-медицинска експертиза, установяваща връзката между произшествието и смъртта на пострадалия от него.Моли се отмяна на решението и постановяване на друго такова, с което искът бъде отхвърлен; моли се присъждане на разноските по делото.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемата Р. С. чрез процесуалния й представител, която намира въззивната жалба за неоснователна; моли се оставянето й без уважение.В отговора се изтъкват съображения срещу възражението на въззивника- за липса на предпоставките, очертани в ТР № 1/2016 г. на ОСНГКТ на ВК, които биха обосновали присъждане на обезщетение. Обсъжда се СПЕ, показанията на разпитаните по делото свидетели.Изтъква се, че причината ищцата да не създаде свое семейство е влошеното й здравословно състояние и страхът и чувството за непълноценност, което е било компенсирано от изключителните грижи на брат и Х.. Той я е поддържал морално и финансово, закупувал е голяма част от лекарствата и е плащал операциите й, винаги я е карал лично по прегледи и болници в цялата страна, бил е изключителна морална утеха и подкрепа за нея. Ищцата преживяла три инсулта, имала проблеми с щитовидната жлеза и онкозаболяване, които са се проявявали в различни стадии и степени от тийнейджърската й възраст до настоящия момент, като са й извършвани многократни прегледи и различни лечения ежегодно, включително и оперативни интервенции.Ищцата прекарала целия си съзнателен живот в страх, стрес и болнични заведения, като през цялото време до нея бил загиналия при процесния пътен инцидент брат Х.. Той е бил нейната опора и утеха, и именно той е давал смисъл на живота й, сили да се бори и живее.Останала сама след трагичния инцидент тя отново се върнала в състоянието, в което е била преди 30 годининесигурност, страх от хроничните болести и неизвестното бъдеще, стрес и невъзможност да покрива разходите си.По подробно изложени съображения се счита, че присъденото обезщетение за загубата на брата на въззиваемата не противоречи на съдебната практика и установения лимит на отговорност, видно от съдебната практика, приложена към отговора.

Правилно първоинстанционният съд посочил, че при претенция за обезщетение за неимуществени вреди се прилага принципът на справедливото обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД, основан на цялостната преценка на конкретните обективни обстоятелства/сочи Решение от 25.04.2019 г. на ОС Варна, т.о. по търговско дело № 1572 по описа за 2018 г., - присъдено е обезщетение в размер на по 50 000 лева за загуба на внук за събитие реализирано през 2014 г.; Определение № 156 от 01.04.2019г. I т.o. на ВКС по т.д. 2355/2018г.; Решение от 27.02.2009 г. на Апелативен съд - Варна, по в.т.д.

Ме24/2019г. - присъдено е обезщетение в размер на 50 000 лева за загубата на сестра за събитие реализирано през 2014 г. ; Решение № 84 от 12.10.2018 г. на Апелативен съд Бургас - присъдено е обезщетение в пълния претендирай размер на по 45 000 лева за всеки ищец за загубата на техния брат за събитие реализирано през 2013 г/.На следващо място намира за неоснователни съображенията за това, че по делото не била установена по безспорен начин причинно-следствената връзка между катастрофата и смъртта на пострадалия, за което излага обстоятелства и съображения.Твърди, че от приета СМЕ на труп било видно,че същият е пострадал при ПТП като пътник в микробус, приет за лечение в УМБАЛ АД Бургас - ОАИЛ. Той е получил мозъчна травма с травматичен субарахноиден кръвоизлив с контузия на мозъка, контузия на бял дроб със счупване на ребра, в дясно по две линии, плеврални изливи в гръдната кухина. Състояние след торакоцинтеза в дясно.

Мозъчен оток. Остър кръвен застой във вътрешните органи. Тъмна течна кръв. Мастна дистрофия на черния дроб. В аутопсионния протокол /СМЕ на труп/ било посочено, че непосредствената причина за смъртта на Х. С. е съчетаната мозъчна и гръдна травми, които са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, причинени от съприкосновение с предмети вътре в автомобила. По тази причина въззиваемата намира, че била доказана причинно следствената връзка между процесното ПТП и настъпилата смърт на Х. С..Заявени са твърдения за липса на съпричиняване от страна на пострадалия ,моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, претендира разноски по делото.Заявено е искане както следва:

2

Алтернативно,с оглед направеното от страна на ответното дружество оспорване на причинно-следствената връзка между настъпването на ПТП и смъртта на починалия, да се допусне СМЕ, по която вещото лице - медик, след като се запознае с материалите по делото, да даде отговор на въпроса:Какви увреждания е получил Х. С. при процесното ПТП и каква е причината за смъртта му.

Постъпила е и частна жалба от въззиваемата ищца срещу определение № 2125/05.04.2023г. по гр.д.№ 297/2022г. на РС-Бургас, с която моли отмяната му и присъждане допълнителен хонорар на процесуалния представител на ищцата в размера от 436,80 лева; излага съображения.

Бургаският Окръжен съд намира въззивната жалба за допустима като предявена в срок , от процесуално легитимирано лице с правен интерес да обжалва първоинстанционното решение и с платена по сметка на БОС държавна такса.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният с ъ с т а в препраща към мотивите изложени от БРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от Р. С. срещу ЗК“ЛЕВ ИНС“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 477 от КЗ .

Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявените искове,като на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. С оглед доводите, изложени във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС-Бургас е образувано по искова молба, предявена от Р. Я.

С. против ЗК „ЛЕВ ИНС” АД , с която моли постановяване на съдебно решение за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 5000 лева,впоследствие изменена на 25 000 лева /изменението на иска прието по реда на чл.214 ГПК с определение № 6593/22.11.2022г.- л. 356/,частично претендираната сума предявена като част от сумата от общо 50 000 лева и претендирана като обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди-претърпени болки и страдания вследствие на причинената смърт на брат й Х. Я. С. при ПТП от 27.05.2021 г., дължимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между ответника ЗК „ЛЕВ ИНС” АД и виновния водач с полица № BG/22/12000244844, както и законната лихва върху главницата, считано от 03.06.2021 г. до окончателното й изплащане, алтернативно - от 14.07.2021 г. (датата на получаване на претенцията от застрахователя) до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото и адвокатски хонорар на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС.

В исковата молба се твърди, че при настъпило на 27.05.2021 г. около 20,16 ч., на АМ „Тракия“, км. 356+250, в посока гр. Бургас самостоятелно ПТП с микробус „Хюндай Н1“ с рег. № *******, собственост на „Брилянтин-Слънчев бряг“ ООД, управляван от Д. Н.

С., братът на ищцата-т Х. Я. С. (пътник в микробуса) получил тежки, несъвместими с живота травми, в резултат на които на 03.06.2021г. починал в УМБАЛ АД-Бургас.Сочи, че ПТП-то настъпило по вина на водача на микробуса поради допуснати от него нарушения на правилата за движение по пътищата, които са в пряка причинно-следствена връзка със смъртта на брат й. За периода 26.08.2020 г. - 26.08.2021 г. за увреждащия микробус е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД,поради която причина ищцата предявила претенция пред застрахователя за изплащане на обезщетение, но към датата на предявяването на иска пред БРС такова не й е изплатено.Ищцата твърди, че брат й е бил деен, активен, в много добро здравословно състояние; тъй като ищцата и брат й живеели в едно домакинство и поради здравословните проблеми на ищцата от ранна младежка възраст, ищцата винаги разчитала на грижите на брат си.Освен това сочи, че отношенията между двамата са били изключително близки, те никога не се били разделяли, през целия си живот били обвързани един с друг,още повече че ищцата не създала собствено семейство, а винаги била част от семейството на брат си; той я поддържал морално и финансово, закупувал голяма част от необходимите й 3 лекарства, плащал операциите й, водил я лично на прегледи в цялата страна и е бил изключителна морална утеха и подкрепа за нея.След смъртта на брат си ищцата твърди, че изпаднала в състояние на несигурност, страх от хроничните болести и неизвестното бъдеще, стрес, невъзможност да покрива разходите си; изключително тежко преживявала смъртта на брат си, която била неочаквана, съкрушителна за нея, причинила й неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължавали.

В законоустановения едномесечен срок ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД депозира отговор, в който оспорва иска по основание и по размер.На първо място сочи, че в исковата молба липсвали твърдения и факти за това, че ищцата следва да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат й вместо най-близките му роднини-тези по права линия и съпруг; ищцата не била наследник на починалия по права линия,тъй като легитимирани с право на претенция за обезщетение за неимуществени вреди били само наследниците му от първи ред. На второ място ответното дружество оспорва исковата претенция и поради липсата на твърдения за факти и обстоятелства,сочещи на възникнала особена близост и връзка с починалия , различна от обичайните между брат и сестра или да са довели до проявление на неимуществени вреди, различни от обичайните присъщи добри отношения между брат и сестра.На трето място се оспорва твърдението за вина на водача на микробуса за настъпване смъртта на Х. С., като се заявява и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия С., който в нарушение на чл. 137а от ЗДвП пътувал без да използва обезопасителен колан, с който моторното превозно средство било оборудвано и приел да пътува в МПС, управлявано от водач след употреба на алкохол.Оспорва се по размер претенцията за неимуществени вреди като неоснователно завишена и прекомерна;оспорва се претенцията за мораторна лихва, както и началната дата, от която тя се претендира, като се твърди, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение от изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ, а не от датата на настъпване на смъртта, като до момента ищцата не била представила банкова сметка за плащане на претендираното обезщетение.