Решение № 11025 от 06.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11025 гр. София, 06.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110135162 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД против Г. Л. Х. и В. П. Х. с искане да бъде признато за установено, че ответниците при условията на солидарна отговорност дължат на ищцовото дружество сумата в размер на 3292,40 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, аб.№ ***, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 18.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 612,87 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2021 г. до 06.10.2023 г., сумата в размер на 20,85 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 18.10.2023 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 2,84 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2021 г. до 06.10.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 32388/30.10.2023 г. по ч. гр. д. № 57389/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, срещу която длъжниците са депозирали възражение в срока по чл.

414, ал. 2 ГПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на ответниците да заплатят в срок задължението за главница, потребителите дължат 1 обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците чрез процесуалните си представители адвокат С.

С. и адвокат С. Н. оспорват исковата претенция по основание и размер. С депозираните отговори са оспорени поддържаните от ищеца твърдения за наличие на валидно облигационно правоотношение между страните по спора, произтичащо от сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Ответниците сочат, че не притежават право на собственост или вещно ползване върху процесния недвижим имот, респ. същите не дължат заплащане на стойността на доставена до имота топлинна енергия. Ответниците оспорват и наличието на основание за солидарна отговорност, произтичащо от разпоредбата на чл. 32 СК, като сочат, че по делото не са ангажирани каквито и да е доказателства процесният имот да е ползван за задоволяване на семейни нужди. С депозираните отговори изрично са оспорени изложените в исковата молба твърдения за реална доставка на топлинна енергия до процесния имот за исковия период. Ответниците намират, че претендираната сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и представляваща част от претендираната главница, е недължима, като се позовават на Решение на СЕС от 23.10.2025 г. по дело С-760/23, съгласно което Методиката за изчисляване на дялово разпределение не следва да бъде прилагана, тъй като е неразбираема, непрозрачна и неточна, както и на съдебната практика на Върховния административен съд.

В депозираните отговори са изложени доводи за недопустимост на исковата претенция по отношение на претендираното вземане за незаплатена цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия, тъй като ищецът не е титуляр на вземането. Ответниците оспорват исковата претенция за мораторна лихва, като поддържат, че не са поставени в забава. При условията на евентуалност е направено възражение за изтекла погасителна давност. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените от ответниците в производството съдебни разноски.

В депозирания от ответника Х. отговор във връзка със заявеното оспорване на исковата претенция поради липса на валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия са изложени и твърдения, че ответникът Х. е депозирал заявление до ищцовото дружество за открИ.не на партида за процесния недвижим имот, респ. В. Х. не е легитимирана да отговаря по предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.

86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице — ползвател или собственик на имот, който ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). Предвид изложеното съдът 2 намира, че възникването на правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия е свързано с придобИ.не на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ се в сграда, присъединена към топлопреносната мрежа.

В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по спора като писмено доказателство по делото е приет договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.12.2002 г., обективиран в нот. акт № 126, том II, нот. дело № (не се чете)/2002 г. по описа на нотариус ***, по силата на който ответникът Г. Л. Х. е придобил право на собственост върху процесния недвижим имот. Приет е и договор за учредяване на ипотека от 14.03.2017 г., обективиран в нот. акт № 169, том I, нот. дело № 155/2017 г. по описа на нотариус Румен Димитров, по силата на който ответниците са учредили в полза на трето за спора лице договорна ипотека върху процесния недвижим имот, „придобит по време на брака им и представляващ семейна имуществена общност“. Съдът намира, че договорът за ипотека, съдържащ признание за неизгодни за издателите на документа с оглед разпределената доказателствена тежест по настоящия спор обстоятелства се ползвала с обвързваща съда доказателствена сила относно правото на собственост върху процесния имот, респ. съдът приема, че ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим имот в режим на съпружеска имуществена общност. Вещните права, придобити по време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, а съпружеската имуществена общност е особена съвместна, неделима и бездялова съсобственост. Идеални части от правото на собственост върху вещи СИО може да се придобият само след прекратяване на брака, като в случая ответниците не са навели твърдения, респ. по делото не са ангажирани доказателства бракът да е прекратен. Съпрузите отговарят за задълженията, поети за задоволяване на нужди на семейството при условията на законова солидарност, съгласно чл.32 ал.2 СК. ТакИ. солидарни задължения на съпрузите според съдебната практика са например както задължения към доставчици на битови услуги – за вода, енергия, така и за наеми на семейното жилище, потребителски кредити, заеми и др. В случая без правно значение за изводите на съда относно съществуване на валидно правоотношение между „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД и ответниците по договор за продажба на топлинна енергия, по който Г. Х. и В. Х. отговарят за задълженията за имота, представляващ съпружеска имуществена общност, при условията на солидарна отговорност, е обстоятелството, че ответникът Г. Л. Х. е подал заявление-декларация до ищеца за открИ.не на партида за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Макар поначало заявлениетодекларация да представлява предложение за сключване на договор, то в случая задължението е поето за задоволяване на семейните нужди, респ. съпрузите отговарят за задълженията при условията на солидарна отговорност. С Решение № 593/01.02.2024 г. по в. гр. д. № 12583/2023 г. по описа на СГС, II-Б състав, изрично е прието, че без значение е фактът на чие име е открита партида, доколкото на основание чл. 32, ал. 2 СК задълженията за заплащане на топлинна енергия възникват като солидарни. Предвид изложеното съдът намира, че ответниците отговарят при условията на солидарна отговорност за начислените за имота и периода задължения.

Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите и за битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

Сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост, а топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда – етажна собственост, принципно следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения им имот. В 3 тази връзка следва да се вземат предвид и задължителните указания по прилагане и тълкуване на закона, дадени в Тълкувателно решение № 2/25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според които „отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата”.