Решение № 169 от 22.12.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Велико Търново, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно търговско дело № 20234001000172 по описа за 2023 година С решение № 260034/14.11.2022 г. по т. д. № 110/2019 г., поправено с решение № 260008/24.04.2023 г. по същото дело, Плевенският окръжен съд е отхвърлил предявения от Г. Н. Н. от гр. Плевен с посочено ЕГН против „Първа инвестиционна банка“ АД гр. София, ЕИК 831094393 и М. Д. А. от гр.

Плевен с посочено ЕГН иск с правно основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, обективиран в нотариален акт акт № 29, том VIII, рег.

№ 7623, дело 779/2006 г. на нотариус С. П., рег. № 017 с район на действие РС-Плевен в частта му, касаеща недвижимия имот, описан в т. 2.1 от нотариалния акт, а именно: апартамент № 8, находящ се в гр. Плевен, *******, на трети етаж в девететажна жилищна сграда, състоящ се от две спални, кухня, баня, клозет, с изложение юг-запад, със застроена площ от 91 кв.м., при съседи на апартамента: от изток – П. Г. Х., от север – К. и М. Г., от запад и юг – улици, отдолу – С. И. В., отгоре – Ю. и Л. М., ведно с прилежащото избено помещение от 8 кв.м. и 1/27 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху общинска земя, съставляваща УПИ VII, кв. 85а по плана на гр.Плевен.

1

Със същото решение Плевенският окръжен съд е осъдил на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК Г. Н. Н. да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, гр. София, ЕИК 831094393 сумата от 310 лв., представлява направени разноски по делото.

Недоволни от постановеното решение, с което предявения иск е отхвърлен са останали въззивниците Г. Н. Н. и М. Д. А., които чрез пълномощниците си го обжалват в законния срок като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, излагайки подробни доводи в тази насока в депозираните отделни въззивни жалби. Във въззивната жалба, депозирана от адвокат Н. Д. от ПАК в качеството на пълномощник на въззивницата Г. Н. се твърди, че неправилно ПлОС е приел, че по делото не са събрани доказателства, че към датата на сключване на договора за учредяване на ипотека върху съсобствения недвижим имот – 29.08.2006 г. съсобственикът М. А. не е имал възможност да формира и изразява правно валидна воля, да преценява последиците от действията си поради психично заболяване, от което е страдал. Твърди се, че неправилно съдът е формирал извод, че заболяването на М. А. е заведено на диспансерен учет през 2014 г. и не е имало данни за същото през 2006 г., като се е позовал единствено на приетото по делото заключение на съдебно-психиатрична експертиза /СПЕ/ и показанията на свидетелите П. и Г. без да обсъди събраните по делото многобройни писмени доказателства, съставляващи медицинска документация, установяваща противоположното. Твърди се, че тези доказателства не са изключени от доказателствата по делото, съставляват официални документи и е следвало да се обсъдят от съда, при което да се прецени, че доказателствената им сила е същата като тази на експертизата.

Счита, че като не е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства Плевенският ОС е постановил необосновано и поради това неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено.

При тези доводи се иска от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на Плевенския ОС и да постанови друго, с което да уважи предявения иск с правно основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД, респ. присъди в полза на въззивницата направените по делото деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Във въззивната жалба, депозирана от адвокат Д. К. от САК в качеството на пълномощник на въззивника М. А. се поддържа, че въззивникът М. А. е страдал от психично заболяване при изповядване на 2 сделката пред нотариус П., излагат се съмнения относно компетентността на нотариус П. и свидетел Г. да извършат преценка относно състоянието и поведението на въззивника, както и съмнения относно компетентността на вещото лице по приетата СПЕ. Моли се въззивния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение на Плевенския ОС и да постанови друго, с което да уважи предявения иск с правно основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД.

В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Първа инвестиционна банка“ АД, гр. София чрез пълномощника й юрисконсулт К. В., с който се оспорва основателността на въззивната жалба. Счита, че от събраните по делото гласни доказателства – поканията на свидетелите Г. и П., както и от заключението на приетата СПЕ по делото безспорно се установява, че към датата на сключване на процесната сделка М. А. не е страдал от психично разстройство, което да му попречи да формира правно валидна воля. Посочва, че в периода 2006-2007 г. М. А. е бил страна по редица сделки, изповядани през различни нотариуси, както и е бил страна по договора за доброволна делба, сключен през 2007 г., в резултат на който въззивницата се легитимира като собственик на имота, предмет на процесната сделка, поради което е и житейски нелогично същият в предходен момент да е страдал от заболяване, което да му попречи да формира воля. В заключение се иска от въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди решението на Плевенския ОС като му присъди направените по делото разноски за въззивната инстанция.

Недоволен от постановеното решение за поправка на очевидна фактическа грешка е останал въззивника М. Д. А., които чрез пълномощника си адвокат Д. К. от САК го обжалва в законния срок като неправилно и незаконосъобразно. Според въззивника поправката е направена на несъществуващо решение и двете решения са нищожни, следва да бъдат отменени като такива от въззивния съд и делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на Плевенския ОС.

В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 ГПК не са постъпили писмени отговори на тази въззивна жалба от другите страни в производството.

В о.с.з. въззивниците не се явяват и не се представляват.

В о.с.з. въззиваемата страна се представлява от пълномощника си 3 юрисконсулт К. В., която поддържа подадения отговор на въззивните жалби и ги оспорва. Излага доводи, които съвпадат се тези в отговора на въззивната жалба, поради което не следва да бъдат преповтаряни. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300 лв..

Великотърновският апелативен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, допустими и редовни са и следва да бъдат разгледани по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваните решения и допустимостта им и намира, че атакуваните съдебни актове не страдат от пороци, водещи до тяхната нищожност – постановени са от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвени са в писмена форма, подписани са и са разбираем.

Въззивният съд приема, че обжалваните решения на Плевенския ОС са допустими и правилни по следните съображения:

С исковата молба /ИМ/ ищцата Г. Н. е предявила против ответника „Първа инвестиционна банка“ АД, гр. София иск с правно основание чл. 26 ал. 2 от З ЗД за прогласяване нищожността на договор за учредяване на ипотека върху недвижим имот, представляващ апартамент № 8, находящ се в гр. Плевен, *******, ет. 3, сключен на 29.08.2006 г. и обективиран в нотариален акт акт № 29, том VIII, рег.№ 7623, н.д. № 779/2006 г. по описа на нотариус С. П., рег. № 017 на НК и район на действие РС-Плевен. Ищцата иска да се обяви за нищожен изцяло сключения договор поради това, че към датата на сключването му бившият й съпруг М. А., участвал в сделката в качеството на съсобственик е страдал от психично заболяване „параноидна шизофрения“, датиращо от 2005 г., не е могъл да формира и изразява правно валидна воля, както и да разбира и преценява последиците от своите действия. Твърди, че бившият й съпруг е лекуван многократно за заболяването си, че бракът между тях е прекратен след описаната по-горе сделка със съдебно решение, както и че по силата на договор за доброволна делба, сключен на 03.04.2007 г. с нотариална заверка на подписите на страните от нотариус С. П., рег. № 017 на НК и район на действие РС-Плевен ищцата е придобила изцяло собствеността върху имота, предмет на 4 нищожната сделка, което обосновява правният й интерес да потърси защита на правата си по съдебен ред.

С отговора на ИМ ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД, гр.

София оспорва допустимостта и основателността на иска, както и редовността на ИМ, като поддържа, че искът следва да бъде квалифициран по реда на чл.

31 от ЗЗД, а не по реда на 26 ал. 2 от ЗЗД с оглед изложените от ищцата фактически твърдения, на които се основава иска.

Въз основа на описаната по - горе ИМ е постановено решение № 131/31.07.2017 г. по т.д.№112/2016г. на Плевенския ОС, с което искът с правно основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД е отхвърлен като неоснователен.

Решението на Плевенския ОС е потвърдено с решение №25/14.02.2018г. по в.гр.д.№457/2017г. на ВТАС, след което с решение № 45/23.05.2019 г. по т.д.

№1286/2018г. на ВКС решенията на Плевенският ОС и ВтАС са обезсилени и делото е върнато на Плевенския ОС със задължителни указания да конституира като страна в производството участвалия в сделката съсобственик М. А., имащ качеството на задължителен необходим другар и да осигури участието му в производството.

При новото разглеждане на делото същото е образувано като т.д. № 110/2019 г. по описа на Плевенския ОС и в изпълнение на указанията на ВКС М. А. е конституиран като ответник по предявения иск.

В срока по чл. 131 от ГПК М. А. депозира писмен отговор, с който признава иска. Твърди, че никога не е имал желание да ипотекира имота, но го е направил, тъй като ищцата Г. Н. е подала молба за развод и го е заплашила, че няма да вижда децата, ако не подпише документа, както и е възможно съгласието си да е дал под влияние на лекарствата, които приема след смъртта на майка си през 2001 г..Твърди, че не получил кредит, поради което не е имал основание да ипотекира имота.

За да приеме, че е сезиран с установителен иск с правно основание чл.

26 ал. 2 от ЗЗД Плевенският ОС е приел, че в хода на процеса ищцата Г. Н. изрично и категорично е заявила чрез своя процесуален представител, че не предявява конститутивен иск за унищожаемост по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, а само иск за нищожност на договора поради липса на съгласие. За да отхвърли предявения иск съдът е приел, че същият е допустим, на неоснователен.

Приел е, че нищожност поради липса на съгласие /липса на воля/ по смисъла 5 на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД е налице, когато от външна страна е обективирана воля в съответната форма, но реално зад изявлението няма действителна воля, както и че липсата на воля може да е съзнателна при дееспособните лица в случаите на мислена уговорка, при волеизявление направено на шега, при насилие, но може и да не се осъзнава от страните, например при малолетните и поставените под пълно запрещение, които имат гражданскоправен статус на недееспособни. Приел е, че по делото не е доказано ответникът М. А. да е бил недееспособен към момента на сключването на договора за ипотека, тъй като същият е бил пълнолетен, не е бил поставен по пълно запрещение, не се твърди същият съзнателно да е изразил воля, която е различна от действителната му. Съдът е приел, че неведените твърдения в ИМ относно тежко психично заболяване, увреждащо тежко психиката на А. и възможността му да формира и изразява правно валидна воля не са относими към иск за нищожност на сделка поради липса на съгласие за сключването й, а наред с това не са подкрепени от събраните по делото доказателства. Приел за доказано по делото, че към момента на учредяване на ипотеката ответникът М. А. е бил дееспособен и равноправен участник в гражданския оборот.