Решение № 2526 от 10.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2526 гр. Варна, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АнТ.я С.ова при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от АнТ.я С.ова Гражданско дело № 20223110109093 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес: *****, срещу „З.А.Д. „ОЗК – з.““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано заедно от А.П.Л. и Р.К.Д., осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 469 от КЗ вр. чл. 189, ал. 1 от Закона за здравето за заплащане на сумата от 25 000 лв. (след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер) - частичен иск от сума в общ размер на 70 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на виновно и противоправно поведение на лекуващите я лекари в периода от 12.03.2019 г. до 13.03.2019 г. в Клиника за интензивно лечение на остри отравяния и токсикоалергии в МБАЛ – Варна към ВМА – София, изразяващо се в непроведена диагностика и лечение на наличен дивертикулит на сигмата, довел до абцес, перфорация на сигмата и фибринозен периТ.т, обусловил постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, което поведение представлява покрит застрахователен риск по сключен между ответното дружество и лечебното заведение договор за застраховка „Професионална отговорност“, обективиран в застрахователна полица № 0745-175-2018-00003 с период на валидност от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 14.03.2019 г. , до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищцата твърди, че на 10.03.2019 г. постъпила в Клиника за интензивно лечение на остри отравяния и токсикоалергии в МБАЛ-Варна към ВМА-София за диагностициране и лечение на оплаквания от дразнене в гърлото, суха кашлица и лек задух, сърбеж и повтарящи се обриви по тялото и крайниците. Твърди, че била приета от дежурния лекар д1 р М.С. и й били назначени и извършени рутинни изследвания и консултация с кардиолог, включително и изследване с ехограф. При последното се установило наличие на камъчета в бъбреците, което обстоятелство вече й било известно. Излага, че на 12.03.2019 г., по време на престоя й в клиниката, имала оплаквания от внезапна силна режеща болка в коремната област и прилошаване с избиване на студена пот. Твърди, че тогава лекарят, който бил на смяна, без да вземе предвид, че резултатите от изследването й на урина били в норма, както и че от кръвните й изследвания имало данни за възпалителен процес в организма поради завишени показатели на Цреактивния протеин, и без да назначи консултация с уролог или коремен хирург, отдал болките й на бъбречна колика и й предписал обезболяващи и спазмолитични медикаменти. Твърди, че до обяд на същия ден болките й били притъпени, но продължавали, като въпреки това лекарят на смяна не преоценил поведението си и назначил допълнителни обезболяващи и спазмолитици. Твърди, че към 16:30 ч. на същия ден продължавала да се оплаква от болки, а лекуващият лекар невярно отразил в историята на заболяването, че същите са в областта на кръста, и отново предписал прием на обезболяващи. Сочи, че била силно обезпокоена от продължаващите коремни болки, поради което поискала да бъде консултирана от хирург, но я уверили, че от включените системи ще се оправи. Така въпреки оплакванията й от болки в коремната област, в лечебното заведение не й бил назначен консулт с коремен хирург и не били извършени никакви прегледи и/или изследвания, които да изключат спешен хирургичен проблем с произход от коремните органи и/или червата, нито бил назначен консулт с уролог, който да потвърди или отхвърли диагнозата „бъбречна колика“. Счита, че консултите с посочените специалисти, освен наложителни с оглед правилата на добрата медицинска практика, били и напълно възможни, тъй като се намирала в многопрофилна болница за активно лечение, в която имало отделения по „Урология“ и „Хирургия“.

Твърди, че на 13.03.2019 г. сутринта продължавала да изпитва болки в коремната област, но въпреки това била изписана от дежурния лекар с устни препоръки да търси лечение на бъбречната си колика от уролог. В издадената й епикриза било отбелязано, че в хода на лечението се появили симптоми на бъбречна колика, които били повлияни от спазмолитици, както и че не били проведени консултативни прегледи.

Излага, че поради продължаващите болки още на същия ден провела консултация с уролог в частна клиника, който не установил патология с произход от бъбреците. Твърди, че след прегледа се прибрала у дома, но болките й се влошили до степен на нетърпимост, имала позиви за гадене, коремът й бил много подут и балониран, като заемала принудително щадящо положение в леглото.

Затова и на 14.03.2019 г. сутринта потърсила спешна медицинска помощ в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна, където след извършен преглед от коремен хирург и направени изследвания била хоспитализирана за извършване на спешна оперативна интервенция на същата дата. След извършена срединна лапаротомия при екслорацията на коремната кухина се установило наличие на 200 мл. мътноват асцит, който бил аспририран и изпратен за микробиологично изследване. Установен бил още перфорирал дивертикул в областта на сигмата с оформяне на абсцес, покрит от оментум.

2

Част от променения оментум била резицирана и изпратена за траен хистологичен препарат. След интраоперативен консулт с началника на клиниката проф. М. било взето решение да се извърши резекция на сигмоидалния колон (част от дебелото черво) по метода на Хартман, като чревният пасаж бил прекъснат с помощта на механичен съшивател. Била извършена хемостаза, обилен лаваж на коремната кухина с физиологичен серум и браунол. Били поставени два контактни дрена в малкия таз и извършена послойна лапаросинтеза. Била поставена и временна стома.

Твърди, че след излизането на хистологичния резултат от проведеното изследване на резицираната част от дебелото черво и на микробиологичния разултат от посявката на коремния пунткат, била поставена окончателна диагноза: дивертикулоза на сигмата, остър перфоративен дивертикулит с абседиране, фибринозно-гноен периТ.т. Поддържа, че симптоматиката на тези именно заболявания била изявена при нея след 7:30 часа на 12.03.2019 г. в МБАЛ – Варна, както и че същите са довели до постоянно общо разстройство на здравето й, опасно за живота.

Твърди, че след извършената животоспасяваща оперативната интервенция болничният й престой продължил до 21.03.2019 г. Поддържа, че през целия период била на постелен режим, възстановяването от коремната операция било бавно и мъчително, съпроводено със силни болки в областта на хирургичния разрез. Излага, че по време на болничния престой след изписването й от интензивно отделение била изцяло под грижите на своите близки (съпруг и дъщеря), включително за лична хигиена, тоалет, хранене и др. Сочи, че емоционалното й състояние било тежко, преживяла неимоверен шок при вида на изведената стома вляво на коремната й стена и след като узнала, че претърпяната операция била животоспасяваща.

Твърди, че след изписването от болничното заведение лечението й продължило в домашни условия за период около 40 дни. Излага, че най-тежко приемала наличието на стома, затормозявала се неимоверно от мисълта, че дефекира в торбичка, и изпитвала огромно неудобство и дискомфорт от това, вкл. при общуване с най-близките. Отделно изпитвала трудности да се грижи за правилното функциониране на стомата, както и да третира и предпазва от възпаление кожата около нея. Твърди, че преустановила всякакви социални контакти и отказвала да излиза от дома, дистанцирала се дори от близките си и се затворила в себе си. Единствената й мисъл била свързана с това дали ще може да се възстанови и да води отново нормален и пълноценен начин на живот, като живеела в ежедневен страх, че това няма да се случи. Излага, че емоционалното й състояние било тежко, често меняла настроенията си, плачела без причина, на моменти била избухлива и раздразнителна, а в други - вяла и апатична. Отделно започнала да изпитва постоянни коликообразни болки, които допълнително влошавали общото й състояние.

Твърди, че на 30.04.2019 г. отново била хоспитализирана във „Втора клиника по хирургия“ на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД - Варна за планово оперативно лечение с цел възстановяване на дебелочревния пасаж и премахване на стомата, като на 03.05.2019 г. била оперирана отново. Твърди, че бил ексцизиран цикатрикса от долно - срединната лапаротомия, били отпрепарирани намерени единични сраствания в резултат на предходната оперативна интервенция, стомата била откачена, дебелото черво - резицирано и бил изпратен материал за хистологично изследване. Извършено било 3 възстановяване на чревния пасаж посредством термино-терминална дебелочревна анастомоза и периТ.зация. Били поставени два контактни дрена, след което оперативните рани били възстановени послойно.

Излага, че останала в лечебното заведение още шест дни след операцията, през които изпитвала силни болни в областта на хирургичния срез, въпреки провежданата медикаментозна обезболяваща терапия. Отново била зависима от своите близки за ежедневна хигиена, тоалет, хранене и придвижване. Психологическото й състояние продължавало да бъде нестабилно, с оглед втората преживяна операция и съпътстващите я поредни болки, страдания, лишения и неудобства.

Твърди, че на 09.05.2019 г. била изписана от лечебното заведение, след което продължила лечението си в домашни условия. Разказва, че спазвала стриктен хранителен режим, включващ прием само на каши и течни храни, и приемала множество медикаменти за възстановяване на нормалния чревен пасаж.

Твърди, че на 02.07.2019 г. била диагностицирана от лекар-психиатър с постравматично-стресово разстройство, което било в пряка причинноследствена връзка с неизпълнението/нарушението на професионалните задължения на лекарите в МБАЛ - Варна към ВМА - София и претърпяната впоследствие животоспасяваща коремна операция.

Поддържа, че възстановителният процес не е приключил напълно. В тази връзка сочи, че и понастоящем има множество стомашно-чревни оплаквания, вкл. подуване на корема, коликообразни болки, нередовна дефекация и др. Освен това поддържа, че проведените й хирургически интервенции обуславят сраствания в коремната област, които са предпоставка за допълнителни усложнения в бъдеще. Излага, че е отслабнала драстично и има останал загрозяващ белег на мястото на операциите. Твърди, че психологическото й състояние също е останало нестабилно в резултат на преживения физически и емоционален стрес.

Счита, че виновни за преживените от нея физически и емоционални болки, страдания, лишения, неудобства и дискомфорт, загрозяването й и претърпяната тежка телесна повреда са лекувалите я лекари от „Клиниката за интензивно лечение на остри отравяния и токсокоалергии“ в МБАЛ - Варна към Военномедицинска академия – София в периода от сутринта на 12.03.2019 г. до изписването й на 13.03.2019 г., а именно: д-р М. И. Й. - С., д-р С.М.П. и д-р В.С.Г.. Поддържа, че същите не са провели необходимите диагностично-консултативни дейности, изследвания и лечение, въпреки изпитваните от нея силни болки в коремната област, подсказващи за хирургичен проблем; не назначили консулти с хирург и уролог, нито допълнителни изследвания за установяване на действителната причина за влошеното й здравословно състояние и не предприели навременно и адекватно лечение. Вместо това лекарите напълно погрешно отдали оплакванията й на бъбречно-каменна болест без да съобразят, че резултатите от проведените изследвания на урина изключвали протичаща бъбречна колика. Счита, че така на практика те са поставили грешна диагноза, с което пряко са застрашили живота и здравето й. Освен това лекарите погрешно са назначили обезболяващи и спазмолитици, с които са смекчили болковата симптоматика от настъпващия периТ.т и направили диагностицирането на истинското заболяване още по-трудно. Поддържа, че именно бездействието 4 на лекуващите я лекари в посочения период е довело до развитието на фиброзен периТ.т и наложило впоследствие резекция на част от дебелото черво и поставянето на временна стома, както и провеждането на две хирургични интервенции, първата от които животоспасяваща. Намира, че в резултат на противоправното им поведение тя е претърпяла тежка телесна повреда и понесла описаните неимуществени вреди.