Решение № 1372 от 27.02.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1372 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Х. при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100512766 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20077180 от 31.03.2023 г., постановено по гр.д. № 42460/2019 г., СРС, 24. състав, е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗС по отношение на К. А. М. с ЕГН **********, че С. Г. Й. с ЕГН ********** е собственик на основание давностно владение, упражнявано непрекъснато и необезпокоявано в периода от 2005 г. до 2015 г., върху недвижим имот с площ от 518 кв.м, находящ се в гр. София, кв. „Х. Ботев“, ул.

****, представляващ реална част от УПИ VIII-1023 от квартал № 74, нанесен в стар кадастрален лист № 413, с площ на УПИ от 643 кв.м, по влезлия в сила, но неприложен регулационен план на гр. София, местността "Х. Ботев", одобрен със Заповед № РД-09-50553 от 30.09.1999 г., препотвърден с Решение № 85 по протокол № 56 от 06.08.2003г. на СОС, която част с площ от 518 кв.м. представлява поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. София, район Слатина, одобрена със Заповед № РД-18-138 от 24.07.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като същата е означена с цифрите 1-2-3-4-1 на комбинираната скица към заключението на в.л. Р.П., находяща се на лист 141 по делото на СРС и представляваща неразделна част от решението на СРС.

Със същото решение първоинстанционният съд е прекратил производството по предявения от С. Г. Й. срещу К. А. М. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗС за признаване правото на собственост на ищцата върху дворно място с площ от 125 кв.м, находящо се в гр. София, кв. „Х. Ботев“, ул. ****, представляващо реална част от УПИ VIII1023 от квартал № 74, с площ от 643 кв. м, подробно описан по-горе, която част от 125 кв.м 1 се намира извън границите на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. София, район Слатина, одобрена със Заповед № РД-18-138 от 24.07.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като същата е означена с цифрите 4-3-7-6-5-4 на комбинираната скица към заключението на в.л. Р.П., находяща се на лист 141 по делото на СРС и представляваща неразделна част от решението на СРС.

Пак със същото решение ответницата е осъдена да заплати на ищцата, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК, сумата от 1011,23 лева, представляваща направени разноски по делото съобразно уважената част от иска, а ищцата е осъдена да заплати на ответницата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 692,07 лева – разноски по делото съобразно прекратената част на делото.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която е уважен иска по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗС, е подадена въззивна жалба от ответника К. А. М., действаща чрез процесуалния си представител адв. Д. Ф., с надлежно учредена представителна власт по делото, в която са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Посочва, че съдът неправилно е приел, че ищцата не се домогва да придобие реална част от УПИ по давност при условията на чл. 200 ЗУТ, като в тази връзка необосновано и в нарушение на материалния закон съдът е приел, че отчуждителното действие на дворищно-регулационния план от 1999 г. е прекратено съгласно § 8 от ПЗР на ЗУТ. Излага подробни съображения за допуснати от съда процесуални нарушения, изразяващи се в това, че не е разпредил доказателствената тежест за установяване налице ли са предпоставките на чл. 200 ЗУТ, не е назначил съдебнотехническа експертиза за изясняване на всички релевантни факти от предмета на делото, не е назначил служебно оглед по реда на чл. 204 ГПК, не е допуснал повторен разпит на свидетелите А.П. и Н.А. с аргумент, че последните са били преклудирани към момента на релевирането им. Посочва, че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетелите Х. и П. по отношение упражняването на фактическата власт върху имота в сочения период, тъй като същите били заинтересовани от изхода на делото. Излага съображения за неправилност на извода на първата инстанция, че водените преговори за изкупуване на имота не съставляват отказ на ищцата от изтеклата в нейна полза придобивна давност. Моли съдът да отмени решението и отхвърли иска, както и да присъди направените по делото разноски.

Въззиваемият ищец – С. Г. Й., чрез процесуалните си представители - адв. В . Х., с надлежно учредена представителна власт по делото, в законоустановения срок по чл. 263 ГПК, е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Твърди, че в рамките на производството пред първата инстанция безспорно се е установило, че е владяла процесния имот в периода 2005 г. до 2015 г. при наличие на намерение за своене, което намерение е било манифестирано и чрез извършване на различни подобрения в имота. Моли решението да бъде потвърдено и претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирана страна в процеса, като е 2 заплатена дърлжимата държавна такса, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от С. Г. Й. срещу К. А. М. иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено по отношение на К. А. М., че С. Г. Й. е собственик на реална част от недвижим имот с площ от 518 кв.м, подробно описан по-горе. Правният интерес от предявяване на иска се обосновава с твърдения за осъществяване на материалноправните предпоставки на оригинерен придобивен способ – давностно владение в периода 2005 -2015 г. върху процесния имот, а оттам и на наличие на защитимо право, което е оспорено от насрещната страна. Въззивницата от своя страна се легитимира като собственик на процесния ПИ с идентификатор *** с Нотариален акт № 187, том VI, рег. № 15168, дело № 953 от 21.06.2018 г. по описа на нотариус И.Д. (рег. № 039 на НК), който акт е вписан в Службата по вписване – гр. София под акт № 49, том XCI, дело № 28811 от 2018 г. Праводател на продавачите по сделката е общият им наследодател Х.В.С. (видно от представеното удостоверение за наследници), на която с Решение № 67 от 11.06.2003 г. на ОСЗГ „Панчарево“ е възстановена собствеността в стари реални граници върху недвижим имот - бивша ливада с площ от 3,060 дка, находяща се в строителните граници на Слатина, местността „Блатото“, представляваща имот със стар пл. № 145 от кадастрален лист № 413 по кадастралния план от 1956 г.

Спорните между страните въпроси както в първоинстанционното, така и в настоящото производство са свързани, от една страна, с изясняване на регулационния статут на имота с оглед възможността да бъде придобита реална част от урегулиран поземлен имот по 3 давност при условията на чл. 200 ЗУТ, и от друга – с въпроса дали водените между страните преговори за закупуване/замяна на процесния имот представляват отказ от изтекла в полза на въззиваемата придобивна давност.

По отношение регулационния статут на процесния недвижим имот, настоящият състав на съда приема, че от събраните в рамките на първоинстанционното прозводство гласни и писмени доказателства се установява, че ищцата упражнява фактическа власт върху недвижим имот, представляващ част от УПИ VIII-1023, с площ от 643 кв.м, от квартал № 74 по действащия план на гр. София, местността „Х. Ботев“, одобрен със Заповед № РД-0950-553 от 30.09.1999г. на гл.арх. на СО, препотвърден с Решение № 85 по протокол № 56 от 06.08.2003 г. на СОС. По комбинираната скица, изготвена от в.л. Р.П., неразделна част от делото, същият е очертан със сини линии и е означен по цифрите 1,2,7,6,5,4,1. С регулационния план се предвижда придаване на част от съседния УПИ VII-1023 към процесния УПИ VIII-1023. Със същите граници и площ като поземлен имот с идентификатор *** по действащата кадастрална карта, е очертан и имот с пл. № 1268 по кадастралния план, действал преди влизана в сила на КККР. Двата имота са напълно идентични. Със зелени цифри и очертания е обозначен и надписан и парцел VI-145 от квартал № 44 по предходния регулационен план на местност „Х. Ботев“, одобрен със Заповед № 244 от 02.07.1959 г. на СГНС. Означен е по цифрите 1,2,7,3,4,1. Площта му е 522 кв.м – същият е идентичен в рамките на допустимата точност с имот с пл. № 1268 по КП отпреди КККР и с ПИ с идентификатор ***.

От заключението на вещото лице – инж. Р.П., изслушано в рамките на първоинстанционното производство, което настоящият състав кредитира като обективно и компетентно дадено и кредитира с доверие, както и от представената комбинирана скица, неразделна част от делото, се установява, че гореописаният недвижим имот с пл. № 145 съдържа изцяло ПИ с идентификатор ***. Последният е с площ от 518 кв.м и е нанесен в действащата КККР на гр. София, одобрена със Заповед № РД-18-138 от 24.07.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Същият е означен и изчертан по цифрите 1-2-3-4-1 на комбинираната скица. Понастоящем това не е самостоятелен урегулиран поземлен имот, а представлява реална част от УПИ VIII-1023 от квартал № 74, нанесен в стар кадастрален лист № 413, с площ от 643 кв.м по влезлия в сила, но неприложен регулационен план на гр.

София, местността "Х. Ботев", одобрен със Заповед № РД-09-50-553 от 30.09.1999 г., препотвърден с Решеие № 85 по протокол № 56 от 06.08.2003 г. на СОС.

Видно от Писмо, изд. въз основа на заявление с изх. № ГР-92-00-180 от 28.03.2014 г. на НАГ, СО, подробният устройствен план за квартали №№№ 74,75 и 99 за местността „Х.

Ботев“ е влязъл в сила след постановяване на определение по адм.д № 4058 от 2006 г.

В тази връзка основателни са оплакванията, изложени във въззивната жалба по отношение необосноваността на изводите на първоинстанционния съд за отпадане на отчуждителното действие на дворищно-регулационния план, одобрен със Заповед № РД-0950-553 от 30.09.1999г. на Гл.арх. на СО, препотвърден с Решение № 85 по протокол № 56 от 06.08.2003 г. на СОС. Съгласно § 8, ал. 1 ЗУТ след изтичане на 6.месечния срок по § 6, ал. 2 и 4

4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. Както беше посочено по-горе, регулационният план за местността е влязъл в сила след като административно дело № 4058 от 2006 г. е приключило с постановяване на определение. Следователно хипотезата на § 8 от ПРЗ на ЗУТ е неприложима в настоящия случай, тъй като към момена на влизане в сила на ЗУТ - 31.03.2001 г., регулационният план за местността все още не е бил действащ. По делото не са наведени твърдения, нито са представени доказателства за последващо прилагане на регулационния план от 1999 г. по някой от начините, предвидени в § 8, ал. 2, т. 1-3 от ПРЗ на ЗУТ. Следователно за граници на спорния имот следва да се приемат тези, установени с плана от 1959 г. за парцел VI-145, за който по-горе беше посочено, че е идентичен с процесния ПИ с идентификатор ***. Според заключението на вещото лице регулационният план от 1959 г. не е предвиждал приемане или придаване на части от съседни имоти към парцел VI-145 от квартал № 44, следователно липсва правно обоснован извод за прилагане на регулацията.