Определение № 385 от 13.02.2025, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Частно наказателно дело 381/2025
- Вид
- Определение № 385
- Подписан
- 13.02.2025
- В сила
- 26.02.2025
- Състав
- АНДОН ВЪЛКОВ ВЪЛКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 11, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 15 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 1, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 9, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 243 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 5 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 385 гр. Бургас, 13.02.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Частно наказателно дело № 20252120200381 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на Й. Х. К., чрез адв. С. К. от БАК, срещу постановление на Районна прокуратура - Бургас от 22.01.2025 г., с което е прекратено Досъдебно производство № 578/2023 г. по описа на 01 РУ - Бургас, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК.
С жалбата се прави искане за отмяна на постановлението за прекратяване.
Съдът намира, че така депозираната жалба е процесуално допустима, доколкото изхожда от легитимиран субект, подадена е срещу акт подлежащ на съдебен контрол и в преклузивния 7-дневен срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Досъдебно производство № 578/2023 г. по описа на 01 РУ - Бургас е образувано за това, че на 27.08.2022 г., в гр. Бургас, при управление на МПС - автобус, нарушавайки правилата на движение, по непредпазливост причинил на Й. Х. К. средна телесна повреда престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК.
В хода на разследването са извършени множество следствени действия.
С постановление от 22.01.2025 г. Районна прокуратура - Бургас е прекратила Досъдебно производство № 578/2023 г. по описа на 01 РУ - Бургас, поради липсата на престъпление от общ характер.
За нуждите на производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включват преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да 1 бъдат проведени.
Съдът счита, че в прокурорския акт е изложена коректно фактическата обстановка по случая, която е установена на база на събрания в хода на производството доказателствен материал. Положени са необходимите усилия за изясняване на обективната истина, като събраните доказателства са били подложени на прецизна проверка, анализ и оценка със средствата и способите на НПК. Доколкото фактическата обстановка е изведена на база събраните доказателства, настоящият съдебен състав счита, че не е необходимо да я преповтаря, а се присъединява към възприетото от наблюдаващия прокурор, като във връзка с направените възражения следва да посочи следното.
На първо място, от обективна страна, съдът не споделя изложеното в жалбата, че е налице неправомерно поведение от страна на водача на автобуса. От приложените по делото веществени доказателства - видеозаписи, съвсем ясно се вижда, че водачът намалява скоростта на автобуса пред пешеходната пътека и спира за да пропусне преминаващия пешеходец. Дали това е станало съвсем плавно или малко по интензивно, в случая това е ирелевантно, защото от експертизата и от записите се установява, че скоростта на автобуса е била в разрешената за този пътен участък и съобразена с пътната обстановка, като в никакъв случай не може да се говори за „рязко“ („значително“) спиране. Поведението на водача е било съобразено с цялата пътна обстановка - с правилата за движение с разрешена и съобразена скорост, с оглед приближаването към въпросния ограничител на скоростта
(легналия полицай), пешеходната пътека, преминаващият по нея пешеходец, с останалите участници в движението и с пътниците в автобуса.
На второ място и във връзка с гореизложеното следва да се отбележи, че когато съставът на престъплението предвижда настъпването на определен резултат, тогава е задължително да се установи, че деянието на извършителя е причина за настъпването му.
Ако такава връзка между деянието и резултата липсва, не е налице и основание за наказателната отговорност. В случая липсва онази пряка и непосредствена причинна връзка между поведението на водача и телесната увреда, или казано с други думи последната не е онова закономерно и неизбежно следствие от спирането на автобуса.
И на последно място, за да е налице извършено престъпление по смисъла на НК, освен всичко останало, следва да се докаже, че се касае до виновно извършено деяние от конкретно физическо лице (чл. 9, ал. 1 от НК). От своя страна вината представлява субективно отношение на дееца към общественоопасния характер на деянието и към неговите общественоопасни последици, която може да се изрази в две форми – умисъл и непредпазливост. Съгласно чл. 11, ал. 2 от НК - деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал (съгласявал се е, било му е безразлично) тяхното настъпване. В конкретния случаи от материалите по делото може категорично да се заключи, че не се касае за умишлено деяние. По мнение на настоящия състав не е налице и втората форма на вината - непредпазливостта. По смисъла на чл. 11, ал.
3 от НК деянието е непредпазливо когато деецът не е предвиждал настъпването на 2 общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди (небрежност), или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати (самонадеяност). От субективна страна, дори и хипотетично да се приеме, че водачът на автобуса поставя началото на един причинно-следствен процес, то в случая той нито е съзнавал, нито е могъл да съзнава поведението на пострадалото лице, че не е седнало в автобуса, респ. че не се държи никъде, нестабилното й положение и загубата на равновесие, допълнителното засилване от другата пътничка, която също не се е държала и в един момент с цялата си тежест, и под въздействието на вече създалите се инерционни сили, повлича пострадалата към кабината на шофьора. Тези допълнителни привходящи фактори (обстоятелства) „прекъсват“ зачената от водача причинно-следствената връзка и същият действително не може да носи отговорност, на основание чл. 15 от НК, както правилно е приел и наблюдаващият прокурор. Именно в този смисъл е и Тълкувателно решение № 28 от 28.11.1984 г. по н. д. № 10/1984 г., ОСНК на ВС - "Правилно е становището, че чл. 15 от НК може да намери приложение при всички пътни обстановки, посочени в ЗДвП и в правилника за неговото прилагане, ако са налице условията за това. От водачите се изисква да намаляват скоростта на движението във всички случаи, когато възникне опасност за движението или когато е закономерно нейното проявяване. Когато водачът на пътното превозно средство е направил всичко зависещо от него и е изпълнил изискванията на закона и правилника и въпреки това са настъпили общественоопасни последици, той не следва да носи отговорност. Когато един водач е изпълнил предписанията на правилата за движение досежно скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и да предотврати настъпването на общественоопасните последици, той не следва да носи отговорност, тъй като е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК". Касае се за инцидент, случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, тъй като обективно водачът не е могъл да предвиди общественоопасните последици, т. е. да предположи, че пътниците не се държат, не стоят стабилно, че ще загубят равновесие и единият ще повлече другия и това ще доведе до причиняване на съответните наранявания. Именно поради тази причина поведението му няма как да се счете за виновно, а от там извършеното от него не може да се третира като престъпление по смисъла на НК.
Изложеното сочи за това, че в случая се касае за нещастен инцидент, който действително е довел до причиняване на телесното увреждане, но който не носи признаците на престъпление от общ характер, като разследването е проведено обективно, всестранно и пълно. Не се констатираха съществени нарушения на процесуалните правила. Обжалваното постановление е постановено при оценка на доказателствения материал, основана на всички събрани по надлежен ред и проверени в досъдебното производство доказателства.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство е обосновано и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА постановление на Районна прокуратура - Бургас от 22.01.2025 г., с което е прекратено Досъдебно производство № 578/2023 г. по описа на 01 РУ - Бургас, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Бургас в 7 -дневен срок от съобщаването му.
ПРЕПИС от определението да се връчи на БРП и на Й. К..
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4