Решение № 2012 от 01.05.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2012 гр. С., 01.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20231110201759 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Р. П., ЕГН **********, с адрес в гр.С., бул.“Б.“ № .........., вх. ... ет. ..., против наказателно постановление № 22-4332028322/09.01.2023 г., издадено от Началник Сектор към СДВР, отдел "Пътна полиция" (СДВР-ОПП), с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и чл. 183, ал. 1, т.1, предл. 2 от Закона за движение по пътищата са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 100 (сто) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.Б от ЗДвП, както и „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

С депозирана бланкетна жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се моли същото да бъде отменено изцяло.

В хода на съдебното производство жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адв. Е., с доказателства за надлежно учредена 1 представителна власт, който поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения. В дадения ход по същество и в ангажирани по делото писмени бележки, процесуалният представител моли за отмяна на процесното наказателно постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по основателността на депозираната жалба.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.12.2022 г. около 05:10 ч. жалбоподателят М. Р. П. управлявал лек автомобил марка „ХХХХХХХХХк“, с рег. № ХХХХХХХ, собственост на В.Т. П.а, движейки се в гр.С. по бул.“С.ско шосе“, с посока на движение от ул.“Симеон Пиронков“ към ул.“Зелен Бор“. На посоченото място и срещу № 269, поради неизяснени по делото обстоятелства, автомобилът, управляван от жалбоподателя реализирал ПТП с насрещно движещия се лек автомобил марка „Т.“, модел „К.“ с рег. № ........, управляван от свидетеля Г. З., след което продължил движението си.

Свидетелят Г. З. подал сигнал за настъпилото пътно-транспортно произшествие и на място бил изпратен екип на ОПП – СДВР в състав свидетеля Ж. Й. Й. и В.П.К. – младши автоконтрольори при ОПП – СДВР, като свидетелят Й. съставил за случая докладна записка. Междувременно на мястото на произшествието се завърнал и жалбоподателят М. Р. П. с управлявания от същия лек автомобил марка „ХХХХХХХХХк“, с рег. № ХХХХХХХ.

Пристигайки на място, полицейският служител К. съставил скица и протокол за ПТП № 1866123/24.12.2022 г., а свидетелят Ж. Й. Й. съставил срещу жалбоподателя А. С. GA № .../24.12.2022 г., съгласно който му вменил извършване на нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, по чл. 123, ал. 1, т.

2, б.Б от ЗДвП, както и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за това, че на 24.12.2022 г. около 05:10 ч., като водач на лек автомобил марка „ХХХХХХХХХк“, с рег.

№ ХХХХХХХ, собственост на В.Т. П.а, в гр.С. по бул.“С.ско шосе“, с посока на движение от ул.“Симеон Пиронков“ към ул.“Зелен Бор“ и срещу № 269, 2 поради движение със скорост, несъобразена с релефа на местността (изкачване и надлъжен наклон с десен завой), реализира ПТП с насрещно движещия се лек автомобил „Т.“, модел „К.“ с рег. № ........, след което напуска мястото на ПТП. Водачът не представя КТ към СУМПС.

Актът бил предявен на нарушителя и връчен на същия по надлежния ред на 24.12.2022 г., който го подписал без конкретни възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу констатациите в А.

Въз основа на така съставения А. № .../24.12.2022 г. било издадено атакуваното наказателно постановление № 22-4332-028322/09.01.2023 г., издадено от Началник Сектор към СДВР, отдел "Пътна полиция" (СДВРОПП), с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и чл. 183, ал. 1, т.1, предл. 2 от Закона за движение по пътищата са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 100 (сто) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.Б от ЗДвП, както и „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител Ж. Й. Й. и свидетеля Г. З..

Съдът се довери на заявеното от свидетеля Ж. Й. Й., като намери показанията му са обективни и добросъвестно депозирани. Същите обаче изясняват действията на двамата водачи след пристигането на органите на ОПП - СДВР, но този свидетел не е възприел самото произшествие, поради което и не допринася за изясняване механизма на процесното ПТП и конкретното поведение на участниците в него.

Съдът даде вяра на показанията на свидетеля Г. З. и постави същите в основата на доказателствените си изводи, кредитирайки ги за достоверни.

Тези показания изясняват фактите, интересуващи процеса и то по начин, който не оставя съмнение в добросъвестността на лицето, което ги излага.

3

При внимателния им анализ не се отчете непоследователност, непълнота или съществено противоречие. Прецизната им проверка не сочи на предубеденост или съзнателно изопачаване на фактите, а навежда идея за добро познаване на време, място и начин, по който са се осъществили процесните събития.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, вкл. и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали съставените А. и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният А. и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващи компетентността им – заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и заповед № 8121к-13118/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи.

Същевременно, А. и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и са връчени надлежно на санкционираното лице.

Независимо от гореизложеното обаче, настоящият съдебен състав намира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съгласно които А. и НП следва да съдържат пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при което то е извършено.

На първо място, разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, вменена във вина на въззивника М. Р. П., постановява, че водачите на пътни превозни средства са 4 длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

Конкретно, отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че е реализирал ПТП поради движение с несъобразената с релефа на местността скорост. За да е описано нарушението по изискуемия от закона и разбираем за нарушителя начин, позволяващ му да организира защитата си, следва в А. и НП да е посочено какво конкретно водачът е направил или е пропуснал да стори, за да се стигне до реализиране на ПТП; имал ли е възможност водачът да избегне този удар; каква е била скоростта на движение на МПС, поради което и не би могло да се установи каква скорост би била съобразена с конкретната пътна обстановка (релеф на местността).

Отделно от изложеното съдът намира, че не се събраха и доказателства, от които по безспорен начин да се установи, че жалбоподателят М. Р. П. е осъществил състава на административно нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а именно - че не е съобразил скоростта на движение на управлявания от него автомобил. В този смисъл не бе установено с каква скорост се е движил процесният автомобил, каква е била пътната обстановка, поради което и не би могло да се установи каква скорост би била съобразена. Това прави визираното от административнонаказващия орган нарушение недоказано от обективна страна и е основание за отмяна на наказателното постановление в посочената му част. По делото не се доказа, че именно несъобразената скорост е причината за настъпване на ПТП.

Доколкото по делото причината за произшествието остава напълно неизяснена, се препятства и субсумирането на релевантната по делото фактология под разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Нормативният регламент императивно предявява изисквания към водачите, управляващи МПС, за съобразяване на скоростта на движение по пътищата с определени фактори, индициращи на два вида опасности. Едната, очертана в изр. 1 на чл. 20, ал. 2 ЗДвП съдържа седем неизчерпателно изброени хипотези /някои от които са известни отнапред, а други са лесно предвидими/, свързани с атмосферните условия, с релефа на местността, състоянието на пътя и моторното средство, с 5 осветеността на пътния участък, превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с недостатъчен опит и проблеми със здравето, за която водачите са информирани предварително, било защото тя е съществувала още при потеглянето, било защото е очаквана, поради сигнализация с технически средства или като резултат от естествени процеси.

Това предполага възможността при коментираната ситуация управляващите моторни превозни средства да преценят скоростта си и дали да продължат движението си. Другата опасност, винаги внезапна и непредвидима за водачите на автомобили, е посочена в изр. 2 на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и позволява избора - да намалят скоростта или да спрат превозното средство в случаите, когато обстоятелствата го налагат. Обсъденото задължение е в зависимост от момента на възникване на опасността за движението и обективните дадености, позволяващи субективно възприемане, при които следва да бъде формирано правомерното поведение на водача на моторното превозно средство. Касае се за недопустимо бездействие на водача поради несъобразяването му с различни фактори, които обаче не само, че следва да бъдат конкретизирани по надлежния ред както в съставения А., така и в издаденото въз основа на него НП, но и да намират опора в доказателствената съвкупност по делото. В тази връзка следва да се подчертае и обстоятелството, че актосъставителят не разполага с лични възприятия досежно факта на описаното в акта деяние, квалифицирано по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, поради което не става ясно кое е мотивирало полицейските органи да приемат, че не са били спазени предписанията именно на посочената разпоредба.