Решение № 375 от 01.11.2023, Административен съд - Враца
- Съд
- Административен съд - Враца
- Дело
- Административно дело 477/2023
- Вид
- Решение № 375
- Подписан
- 01.11.2023
- В сила
- 01.11.2023
- Състав
- МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2 и т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2 и т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- ал. 2 на същия член · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 1-8 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 1-8 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 1-8 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 1-8 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 1-8 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 1-8 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 1-8 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 1-8 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 и ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 и ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 165, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 165, ал. 2, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 2а · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 2а, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 3, ал. 1 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 3, ал.2, т. 1 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- § 1, т.11 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 343б, ал. 3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 375 гр. Враца, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, V състав, в публично заседание на 11.10.2023 г. /единадесети октомври две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА при секретаря МАРГАРИТКА
АЛИПИЕВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 477 по описа на АдмС – Враца за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на В.Б.Ц. ***, депозирана чрез * П.М.Б. от АК - ***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0967-000348/23.07.2023 г., издадена от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Враца, с която за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б.
“б“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС - лек автомобил БМВ 530 Д ХДРАЙВ с рег. № ******** за срок от 1 година.
В жалбата и допълнително депозирани по делото писмени бележки, са изложени подробни съображения, че оспорената заповед не съдържа мотиви, обосноваващи продължителността ѝ над предвидения в закона минимален срок. Поддържа се, че за извършеното деяние със споразумение, одобрено с Протокол № 242 от 18.09.2023 г. по НОХД № 887/2023 г., жалбоподателят е признат за виновен за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изтърпяването на което е отложено за срок от три години и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Поради факта, че жалбоподателя е лишен от правоуправление за 6 месеца, които са били приспаднати от съда, намира че с така наложената ПАМ за срок от 1 година е засегнат принципа на съразмерност, предвиден в чл. 6, ал. 2 и ал. 5 от АПК. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Враца редовно призован, не се явява и не се представлява в с.з.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган преписка, както и представените с писмените бележки от процесуалния представител на жалбоподателя писмени доказателства – Протокол № 242/18.09.2023 г. по НОХД № 887/2023 г. по описа на РС – Враца, със заличени данни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал.
1 от АПК. Видно от разписката върху оспорената заповед, същата е получена от адресата на 01.08.2023 г., а жалбата против нея е депозирана в съда на 11.08.2023 г., с оглед на което същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:
От приложените към административната преписка доказателства се установява, че на 23.07.2023 г. на жалбоподателя В.Ц. е съставен АУАН Серия GA,
№ 1054454 затова, че на същата дата, 02:55 ч. в ***, е управлявал собствения си лек автомобил БМВ 530 Д ХДРАЙВ с рег. № ********, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, преди да е преминало въздействието им, което е установено с техническо средство Дръг Тест 5000 с фабричен № ARMC 0094, който отчел положителна проба за употреба на Канабис 25. Пробата е показана на водача и му е издаден талон за медецинско изследване с № 096405. Констатираното в АУАН е прието за виновно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.
На същата дата – 23.07.2023 г. е издадена оспорената в настоящото ЗППАМ № 23-0967-000348/23.07.2023 г. от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Враца, с която на В.Б.Ц. на основание чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е приложена ПАМ – Прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил БМВ 530 Д ХДРАЙВ с рег. № ******** за срок от 1 година и са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели с № ********.
Към преписката е приложен цитирания АУАН Серия GA, № 1054454/23.07.2023 г., в който е изложена същата фактическа обстановка, Справка за нарушител/водач, Протокол за сервизна проверка на Drugtest 5000, заверено копие от резултата на самия тест - Drаger Drug Test 5000, № ARMС -0094, както и Заповед № 369з-199/26.01.2022 г. на Директора на ОДМВР – Враца, относно оправомощените длъжностни лица от същата дирекция да прилагат ПАМ по ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Настоящият съдебен състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия и наведените в жалбата доводи за противното са неоснователни. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б.
"а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая по делото няма спор, че оспорената заповед е издадена от Началник група към ОДМВР – Враца, сектор „Пътна полиция“, като компетентността на началниците на групи да издават заповеди от вида на процесната е установена от т. 1.3 на приложената по делото Заповед № 369з-199/26.01.2022 г. на Директора на ОДМВР – Враца, а последната, съгласно отбелязването в нея е издадена въз основа на заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на Вътрешните работи /служебно известна на съда/, която в т. 3 определя Областните дирекции на МВР да осъществяват контрол по ЗДвП.
По силата на чл. 165, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл. 165, ал.
2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1, както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.
1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т.
2а от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая е определено от министъра на вътрешните работи, че ОД на МВР – Враца е служба, която осъществява контрол по ЗДвП. В съответствие с чл. 172, ал.
1 от ЗДвП Директорът на ОД на МВР – Враца, в качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП е делегирал правомощията си по чл. 171, т. 2а от ЗДвП на определени длъжностни лица, сред които са и Началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Враца за цялата територия обслужвана ОДМВР - Враца. Следователно ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл. 171, т.
2а от ЗДвП, с оглед на което не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.
Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК относно наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. В оспорената заповед са изложени ясни и конкретни фактически основания, за осъществено от жалбоподателя нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, въвеждащ забрана за управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като е посочено времето и мястото, вида на управляваното от него МПС, вида на наркотичното вещество – Канабис 25, установено с годно техническо средство Дръг Тест 5000, съгласно Протокол *********-10000 за сервизна проверка, с издаден талон за медицинско изследване № 096405. В текста ѝ фигурира фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. В случая установените в АУАН обстоятелства са послужили като фактическо основание за издаване на ЗППАМ. Ето защо следва да се приеме, че оспореният акт съдържа необходимия обем мотиви, които се допълват от изложените в АУАН и от представеното извлечение от резултатите отчетени от Drаger Drug Test 5000, № ARMС - 0094, използван за извършване на проверката на жалбоподателя, съставляващи част от административната преписка. Доколкото ЗППАМ представлява ИАА, то няма пречка мотиви за издаването му, да се съдържат и в други документи от преписката, предшестващи взетото административно решение.
При извършената служебна проверка, съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които на самостоятелно основание да водят до отмяната на акта и възраженията на жалбоподателя в тази насока не се споделят от съда. Преди да издаде акта си, административният орган е събрал достатъчно по обем допустими, относими и необходими за правилното изясняване на случая писмени доказателства, поради което не е допуснато нарушение на чл. 35 от АПК. Съдът не констатира да е ограничено правото на защита на лицето, обект на административната принуда, нито други нарушения на процедурата, които да са повлияли или биха могли да повлияят върху крайния извод на административния орган, съответно на съда. Изложеното налага извода, че липсва основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК и възраженията в тази насока също са неоснователни.
Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
Според нормата, посочена като правно основание за издаване на процесната заповед – чл. 171, т. 2а, б.
"б" от ЗДвП, се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – се прекратява регистрацията на МПС за срок от шест месеца до една година. В настоящия случай е налице втората материалноправна предпоставка за налагане на мярката, а именно - установено по надлежен ред управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Не е спорно, а и от приетият по делото без оспорване АУАН, Серия GA, № 1054454/23.07.2023 г. е видно, че на 23.07.2023 г. в *** оспорващият е управлявал собствения си лек автомобил БМВ 530 Д ХДРАЙВ с рег. № ********. Следователно същият е имал качеството на „водач” на моторно превозно средство. Безспорно, от същото писмено доказателство, както и от извлечение от резултатите отчетени от използвания за проверка тест- Drаger Drug Test 5000, № ARMС – 0094 се установява и че на посочената в тях дата, при извършеното изследване на жалбоподателя е отчетено наличие на вещество Канабис 25. Определение за наркотично вещество е дадено в § 1, т.11 от ДР на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и по смисъла на закона това е всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, от същия закон, както и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм. Съответно в чл. 3, ал. 1 от ЗКНВП е предвидено, редът за класифициране на растенията и веществата като наркотични, да се определя с наредба, приета от Министерския съвет, като наименованията на наркотичните вещества се съдържат в списъци, както следва: 1. Списък I - Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина; 2. Списък II - Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина и 3. Списък III - Рискови вещества. Канабисът, амфетаминът и метамфетаминът са включени в списък I, към чл. 3, ал. 1 от приложимата наредба Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, вр. с чл. 3, ал.2, т. 1 от ЗКНВП.
Разпечатката съдържа 39 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/30c39ab5-4914-48e4-bb1a-b3305ce8ec62