Решение № 77 от 24.01.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3334/2022
- Вид
- Решение № 77
- Подписан
- 24.01.2023
- В сила
- 24.01.2023
- Състав
- Величка Петрова Белева, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова
Цитирани разпоредби
- чл. 433 ал. 1 т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 ал. 2 т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 27 ал. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 77 гр. Пловдив, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Величка П. Белева
Членове:
Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20225300503334 по описа за 2022 година
Производство по чл. 436 вр. чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК, образувано по жалба от длъжника по изпълнението В. С. Н., ЕГН ********** срещу постановеното по изп.д. № 1509/2017 г. на ЧСИ рег. № 824 Разпореждане от 28.11.2022 г., с което е оставено без уважение искането на Н. за прекратяване на делото на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Поддържаните от жалбоподателя оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане, искането e за неговата отмяна и връщане делото на ЧСИ с указания за неговото прекратяване поради перемпция.
Ответникът по жалбата – взискател по изпълнението „ Кредит Инкасо Инвестмънт БГ „ ЕАД, ЕИК ********** е депозирал отговор по чл. 436 ал. 3 от ГПК че жалбата е допустима, но неоснователна. Поддържа че действия по принудително изпълнение са насрочвани и /или извършвани от образуването на изпълнителното дело и през настоящата 2022 г. включително, като всяко от тях е било предприемано и/или осъществявано преди изтичането на 2 години от предходното. Описват се извършени по делото такива действия, като се акцентира върху запор на банкови сметки ва длъжника в Юробанк България АД – изходиран от ЧСИ с дата 16.10.2020 г., насрочен на 30.09.2022 г. Опис на движими вещи в дома на длъжника за дата 22.11.2022 г. и искане от взискателя от 04.10.2022 г. за справка за банковите сметки на длъжника и 1 налагане на запор върху същите, както и отново насрочване на опис. С оглед което моли жалбата да се остави без уважение. Претендира направените за настоящото производство разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.
Приложени са писмените обяснения на ЧСИ рег. № 824 по чл. 436 ал. 3 от ГПК, според които жалбата е допустима, но неоснователна. Поддържа изложените в разпореждането си доводи. Допълва същото и с довод, че като прекъсващо течението на срока следва да се считат и искането на взискателя от 22.10.2019 г. – на лист 80 от делото.
Съдът установи следното:
Жалбата е допустима – в срок, от надлежна страна срещу подлежащо на обжалване действие на съдебен изпълнител, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 436 от ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
Изпълнително дело № 20178240401509 е образувано въз основа на молба вх. № 30 035/16.05.2017 г. по описа на ЧСИ рег. 824 и приложен към нея изпълнителен лист от 01.11.2016 г., изд. по ч.гр.д. № 8633/2016 г. на Районен Съд – Пловдив, удостоверяващ подлежащи на принудително изпълнение парични притезания на взискател „ Профи Кредит България „ ЕООД / впоследствие на основание договор за цесия заменен с „ Кредит Инкасо Инвестмънт БГ „ ЕАД / към длъжника В. С. Н.. С молбата на ЧСИ са възложени всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ.
С молба от 17.11.2022 г. длъжникът е поискал прекратяване на делото на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК с твърдения че към датата на депозиране на това му искане не са поискани/извършвани изпълнителни действия в 2 – годишния преклузивен срок.
С обжалваното разпореждане ЧСИ е постановил отказ по искането с мотиви, че в двугодишния срок до 17.11.2022 г. изпълнителни действия са извършвани както следва: На 16.10.2020 г. / запор на банкови и други сметки / и на 30.09.2022 г. / насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника /, а н а 04.10.2022 г. взискателят Кредит Инкасо Инвестмънт БГ ЕАД е поискал справка в регистъра на БНБ и налагане на запори върху открити банкови сметки на длъжника, както и насрочване на нов опис на движими вещи в дома му.
В жалбата се поддържа че отказът е незаконосъобразен. Настоява, че последното валидно извършено изпълнително действие е насрочен опис на движими вещи в дома му за дата 02.10.2019 г. / неосъществен /. Извършеното след тази дата принудително изпълнително действие - Запор на банкова сметка в Юробанк България „ АД от 16.10.2020 г. не поражда правни последици – в т.ч. и прекъсването на 2 – годишния срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, тъй като е незаконосъобразно по причина тази му сметка да е била служебно закрита от банката още през 2017 г. – в каквото насока представя 2 издадено от банката Удостоверение от 05.12.2022 г.. Относно насроченият с разпореждане на ЧСИ от 30.09.2022 г. Опис на движими вещи в дома му за 22.11.2022 г. – 10 ч. възразява, че не му е съобщен и не е осъществен, поради което счита това обективирано в казаното разпореждане действие да е „ стъкмено „ от ЧСИ с цел делото да бъде „ запазено „. Развива доводи, че незаконосъобразно Държавата чрез НАП – ТД - **** не е заличена като присъединен по право взискател за публичните вземания, за които е конституирана и които са погасени по давност – в която насока представя Решение № 95/10.03.2020 г. на Директора на ТД на НАП – ****.
Действително, преди и към датата на налагане на запорното съобщение от 16.10.2020 г. по изпълн. дело са били налице данни, че спестовна сметка на длъжника в Юробанк България АД е била закрита, считано от 24.07.2017 г./ л.
54, също и л. л. 83 и 98 от изпълн. дело /. Но това запорно съобщение не е незаконосъобразно действие, тъй като същото не визира конкретно закритата сметка, а изобщо негови сметки в същата банка, както и върху вложени вещи в трезори, вкл. съдържанието на касети и суми, предоставени на отговорно пазене. Съответно това действие е прекъснало течението на 2 – годишния срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Този срок не е изтекъл и към 28.11.2022 г. / датата на обжалваното разпореждане / и понастоящем, като в тази насока се взема предвид Разпореждането на ЧСИ от 30.09.2022 г. за насрочване на Опис на движими вещи в дома на длъжника за дата 22.11.2022 г.. Невярно е възражението му, че този опис не му е съобщен - своевременно е изпратено уведомление, но същото е останало невръчено, тъй като не е открит на адреса.
Неосъществяването на описа не обосновава извод за отпадане с обратна сила на предприетото в тази насока действие на принудително изпълнение – неговото насрочване. Съгласно задължителните разяснения по т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС срокът се прекъсва с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Настоящия състав на съда намира че прекъсването отпада с обратна сила само ако неосъществяването на способа е по причина, за която взискателят отговаря – не е внесъл дължимите такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетил неговото прилагане. В този смисъл и разясненията, дадени с Решение № 37/24.2.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1747/2020 г., IV г.о., че двугодишния срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение – поради изчерпване на изпълнителните способи / успешно или безуспешно / или ако поисканите способи не могат да се реализират по вина на взискателя. В случая, от приложеното изпълнително дело не се установява / не се и твърди / казания опис да не е осъществен поради виновно поведение на взискателя.
За пълнота следва да се отбележи още следното:
Поискания от взискателя на 22.10.2019 г. Опис на движими вещи в дома на длъжника не е реализиран по причина, за която взискателят отговоря.
3
Конкретно същият не е изпълнил указанията на ЧСИ да посочи адрес, на който длъжникът живее – предвид че предходния опис на 02.10.2019 г. не се е осъществил, тъй като в дома на длъжника са намерени трети лица, пребиваващи там на основание признато им с влязло в сила съдебно решение право на задържане на имота на длъжника / л. 76 – л. 79 вкл. от делото/. Ето защо прекъсването на срока с така предприетото действие е отпаднало с обратна сила, тъй като то не е реализирано по вина на взискателя;
Неотносими към спора за настъпила перемпция на делото са доводите относно погасеното по давност вземане на държавата чрез НАП – ТД – ****.
В тази насока следва да се отбележи и че казаното Решение № 95/10.03.2020 г. на Директора на ТД на НАП – ****/ установяващо несъществуването на тези публични вземания понастоящем / е било представено по изпълнителното дело и в тази насока е изготвен от ЧСИ Протокол от 24.04.2020 г. за частично погасяване на дълга по изпълнението / л. 95 от изпълн. дело /.
Предвид изложеното съдът оставя жалбата без уважение.
На ответника – взискателя „ Кредит Инкасо Инвестмънт БГ „ ЕАД се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. - минимума по чл. 27 ал. 2 от Наредбата за заплащане на правна помощ по чл. 37 от ЗПП - на основание чл. 78 ал. 8 от ЗПП.
И съдът
РЕШИ:
Оставя без уважение жалбата на длъжника по изпълнението В. С. Н., ЕГН ********** срещу Разпореждане от 28.11.2022 г. , постановено по изп.д.
№ 201782440401509 на ЧСИ К. П., рег. № 824, с което е оставено без уважение искането на длъжника Н. за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК – поради настъпила перемпция.
Осъжда В. С. Н., ЕГН ********** да заплати на „ Кредит Инкасо Инвестмънт БГ „ ЕАД, ЕИК ********** юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 / петдесет / лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4