Решение № 215 от 27.09.2022, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Провадия, 27.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Петрова при участието на секретаря И.М.В. като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Гражданско дело № 20223130100112 по описа за 2022 година

Предявени са от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ВАРНА” ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от управителя В.В. срещу И. И. С., ЕГН **********, с адрес ******, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 2904.49лв., представляваща главница за ползвани и неплатени В и К – услуги по партида с абонатен №3254914, за периода от 07.02.2017г. до 07 .12.2020г. за обект, находящ се в ******; сумата 633.43лв., представляваща мораторна лихва за периода от 12.03.2017г. до 06.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 10.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1079/12.11.2021г. по ч.гр.д. №1509 по описа за 2021г. на Провадийски районен съд.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, връчена по реда на чл.47 от ГПК, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящия иск. Сочи се, че ищецът е доставил на ответника ВиК услуги в посоченото количество. Моли се за уважаване на предявените искове поради изложените аргументи. Претендират се и сторените в исковото производство разноски.

В открито съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове.

1

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва допустимостта и основателността на исковите претенции. Посочва, че лицето трайно е установено извън пределите на Република България. Оспорва ответницата да е собственик на процесния имот, респективно да има качеството потребител и именно той да е потребил твърдяното количество вода. Оспорва редовността на отчитане на СТИ, в присъствие на ответника или негов представител, както и методиката и основанието на изчисляване на количеството потребени ВиК услуги. Оспорва изправността на водомера, монтиран на обекта. Прави възражение за погасяване на цялото вземане по давност. Въпреки липсата на представени карнети към него момент оспорва верността и автентичността на евентуално представените такива /след представянето им в с.з. посочва, че няма положени подпис срещу показанията/.

В открито съдебно заседание ответникът се представлява от назначения му особен представител, който поддържа отговора на исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. №1509/2021г. по описа на РСПровадия, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца срещу ответника за процесните суми.

Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение №1079/12.11.2021г., като заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е предявил установителен иск за съществуване на вземането си.

Видно е от приложената на л.26 от делото справка за недобора на частен абонат с № 3254914, с титуляр И. И. С., за обект, общинска собственост, находящ се в *******, общото задължение за консумирана вода за периода 07.02.2017г. до 07.12.2020г., възлиза в размер на 2904.49лв., с последни показания 794куб.м.

Начислената от ищцовото дружество със справката за недобора лихва върху съответните главници за периода 12.03.2017г. – 06.11.2021г. е в размер на 633.43 лева.

Приети са по делото на л.82-83 карнети за отчети на водомера по процесната партида, видно от които отчетените показания съвпадат с отразените в справката за недобора – 794куб.м. /след 06.03.2020г. няма положен подпис за потребител, при показания 597куб.м./.

Приобщен към доказателствата по делото е и неоспорен Констативен протокол №1000-377178/08.07.2022г., видно от който при извършена проверка на обект ****** от служители на ВиК, в присъствие на сина на ищеца – И.Е.М. са констатирани показания на водомера – 809 куб.м.

Представено е и копие от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализацияВарна” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 год.

Установява се от представено заявление до „ВиК – Варна“ ООД, че И.

2

С. желае прехвърляне партидата на водомера да бъде на нейно име, предвид настанителна заповед №118/13.07.2015г. /л.77/. Представен е и договор за отдаване под наем на общинско жилище от 14.07.2015г., в който страните са договорили наемателят да заплаща всички разходи, които са свързани с обикновеното ползване на имота, в това число - вода.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД. Предявен е след провеждане на производство по чл.410 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и е процесуално допустим.

Ищецът следва да установи, че ответникът е потребител на В и К услуги, изправността си по възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер, доставяне на количеството потребени, но незаплатени услуги и размера на претендираните суми. Ищецът следва да докаже и претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по основание и размер.

В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задължението си за заплащане на доставените услуги, правоизключващите и погасяващите си възражения, в това число, че вземанията са погасени по давност и че ответникът няма обичайно местопребиваване в България.

Установява се от приетите писмени доказателства, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираната сума, връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, както и че искът по чл.415, ал.1 ГПК е предявен в законоустановения срок, което обуславя допустимостта на производството и правния интерес от воденето му за ищеца.

В отговора на исковата молба се излага възражение за недопустимост на производството, на основание чл.411, ал.2, т.5 от ГПК, което настоящият състав намира за неоснователно, поради следното:

Така направеното възражение може да бъде предмет на обсъждане в производство по чл.423 ГПК и на основание т.3б от ТР 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС заповедта може да се обезсили от въззивният съд, но не и от заповедния. Оттук, при издадена заповед за изпълнение и образувано исково производство наличието на горната хипотеза не води до недопустимост на производството.

Отделно от горното, не се установява възражението да е свързано с неподведомственост на български съд и прилагане на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

Независимо, че международната компетентност на съда е процесуална предпоставка за допустимост на иска и съдът я проверява служебно (в този смисъл Определение № 543 от 16.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1754/2016 г., IV г.о. ), то по делото няма доказателства досежно установяване 3 местоживеенето на лицето.

Съгласно нормата на чл. 17, § 1, б."б" от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. на ЕП и на Съвета, по отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице – потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия може да се предяви само в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене потребителят – чл. 18, § 2 от Регламента.

Следователно от значение за компетентността на съда е местоживеенето на ответника по смисъла на регламента.

Съгласно нормата на чл.62, §1 от Регламент (ЕС) №1215/2012 г., за да определи дали една страна има местоживеене в държава членка, чиито съдилища са сезирани по делото, съдът прилага вътрешното си право.

По тълкуването на чл. 62, § 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. има съдебна практика и тя е непротиворечива – местоживеенето на физическото лице се определя по вътрешното право на сезирания съд. Нормата на чл. 48, ал. 7 от КМЧП определя като обичайно местопребиваване на физическо лице мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване, като за определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. Под "местоживеене" по смисъла на Регламент (ЕС) №1215/2012 г. в Република България, съобразно действащото вътрешно право, се разбира мястото, където лицето фактически живее, без значение дали е извършена и административна регистрация (в този смисъл е Определение № 543 от 16.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1754/2016 г., IV г.о.).

С оглед всичко изложено, настоящият състав намира, че не са налице данни, от които да се установи мястото, в което ответникът се е установил преимуществено да живее, имайки намерение да създаде трайни връзки по смисъла на чл. 48, ал. 7 КМЧП, което обстоятелство предопределя и "местоживеенето" му.

От представените по делото Договор за отдаване под наем на общинско жилище, Заповед №1818/13.07.2015г. на кмета на Община Провадия, Заявление до ВиК от ответницата /л.76/ и данните за открита партида на името на последната, без значение дали дружеството си е спазило процедурата, предвидена в чл.3 от ОУ, се установява, че ответницата от момента на настаняване до изгубване правото на ползване върху имота придобива и качество на потребител на ВиК услуги за този адрес на потребление.

По делото не са събрани доказателства за промяна в наличното между страните правоотношение. По делото безспорно се установи, че сина на ответницата е установен на адреса, при извършена проверка, обективирана в КП №1000-377178/08.07.2022г., поради което единствено възможен е извода, 4 че ответницата ползва имота в качеството си на наемател и това е продължило след срока на договора, на основание чл. 236, ал.1 от ЗЗД. Обстоятелството дали лично ответницата е напуснала адреса и/или член на семейството й го ползва, не променя този извод за липса на данни за прекратено правоотношение, поради което като ирелевантни съдът оценява възраженията на процесуалния представител на ответника, че последният не живее в имота и реално не той е ползвател на услугите на ВиК.

Дори да не се сподели този извод и да се приеме, че ответникът понастоящем вече не ползва имота, представляващ обект на потребление, следва да се има предвид, че по делото не е спорно, че ответникът не е уведомил ищцовото дружество за настъпилата промяна, поради което той е надлежно материално легитимиран да отговаря по иска в качеството му на потребител на В и К услуги /по арг. от чл.64, ал.1 от ОУ/.

Следва да бъде посочено още, че водомера като част от ВиК системата на индивидуалния имот на абоната е техническо средство, което е собственост на лицето, което се легитимира за собственик на недвижимия имот, до който се осъществява доставка на ВиК услуги. Само на основание, че собственикът на имота е и собственик на водомера следва извода, че задължение на последния е да поддържа средството си за измерване в метрологична точност, а не ВиК оператора.

По втория релевантен въпрос за доставката на ВиК услуги:

Реда и начина на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадни води е уреден в разпоредбите на глава ІІІ на общите условия. На основание чл.23, ал.4 от Общите условия, одобрени с решение №ОУ-09/11.08.2014г. отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел.

Разпечатката съдържа 42 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/30c2a980-b0ec-4b2f-8c43-eb42090753d9