Решение № 923 от 04.11.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 923 гр. Бургас, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20242100501236 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 188/24.05.2024 год. по гр.д.№ 453/2023 год. по описа на Районен съд-Несебър е:

-осъден на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД Д. В. К., БУЛСТАТ ***, роден на **.**.**** г., гражданин на Р. Ф., с адрес на територията на Република България: гр. С. В., ПИ ид. № ***, ул. „Р.“, ет. *, ап. **, да заплати на „АСТОРИЯ МЕНИДЖМЪНТ” ООД, ЕИК 203221739, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Приморски, ***, представлявано от Атанас Маринов Тодоров сумата от 1797 евро, представляваща сбор от такси за поддръжка за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. /по 599 евро за всяка от годините/, дължими на основание договор за управление, поддръжка и обслужване на съоръжения и обекти за общо ползване от 10.07.2018 г., с нотариална заверка на подписите рег. № 5727 по описа на нотариус Линка Чуткина, рег. № 600 при НК, сключен между „ЗОРА 1

ФЕНИКС“ ЕООД и Д. К., вземанията по който са прехвърлени на „Астория Мениджмънт” ООД по силата на договор за възлагане извършването на дейностите за поддръжка и управление на жилищен комплекс с търговско наименование „Астория 2“ от 18.06.2018 г. и споразумение- приложение от 03.08.2020 г. към него, сключени между „ЗОРА ФЕНИКС“ ЕООД и „Астория Мениджмънт” ООД, ведно със законната лихва върху сумата от 1797 евро от датата на подаване на исковата молба - 02.06.2023 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 1872,03 евро, както и за претендираната върху разликата законна лихва.

- отхвърлен предявения иск на „АСТОРИЯ МЕНИДЖМЪНТ” ООД, ЕИК 203221739, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Приморски, ***, представлявано от Атанас Маринов

Тодоров, срещу Д. В. К., БУЛСТАТ ***, роден на **.**.**** г., гражданин на Р.

Ф., с адрес на територията на Република България: гр. С. В., ПИ ид. № ***, ул. „Р.“, ет. *, ап. **, с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за присъждане на сумата от 145,02 евро, представляваща разходи за консумирани в собствения на ответника апартамент № *** електроенергия и вода в периода от 01.08.2019 г. до 31.05.2022 г., дължими на основание чл.11.2. от договор за управление, поддръжка и обслужване на съоръжения и обекти за общо ползване от 10.07.2018 г., с нотариална заверка на подписите рег. № 5727 по описа на нотариус Линка Чуткина, рег. № 600 при НК, сключен между „ЗОРА ФЕНИКС“ ЕООД и Д. К., вземанията по който са прехвърлени на „Астория Мениджмънт” ООД по силата на Договор за възлагане извършването на дейностите за поддръжка и управление на жилищен комплекс с търговско наименование „Астория 2“ от 18.06.2018 г. и споразумение- приложение от 03.08.2020 г. към него, сключени между „ЗОРА ФЕНИКС“ ЕООД и „Астория Мениджмънт” ООД, както и претендираната върху него законна лихва.

-осъден на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД Д. В. К., БУЛСТАТ ***, роден на **.**.**** г., гражданин на Р. Ф., с адрес на територията на Република България: гр. С. В., ПИ ид. № ***, ул. „Р.“, ет. *, ап. **, да заплати на „АСТОРИЯ МЕНИДЖМЪНТ” ООД, ЕИК 203221739, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Приморски, ***, представлявано от Атанас Маринов Тодоров, сумата от 539,10 евро, представляваща сбор от неустойки върху главните вземания за 2021 г., 2022 г.

2 и 2023 г., всяка в размер на от по 179,70 евро, начислени на основание чл. 14 от договор за управление, поддръжка и обслужване на съоръжения и обекти за общо ползване от 10.07.2018 г., с нотариална заверка на подписите рег. № 5727 по описа на нотариус Линка Чуткина, рег. № 600 при НК, сключен между „ЗОРА ФЕНИКС“ ЕООД и Д. К., вземанията по който са прехвърлени на „Астория Мениджмънт” ООД по силата на Договор за възлагане извършването на дейностите за поддръжка и управление на жилищен комплекс с търговско наименование „Астория 2“ от 18.06.2018 г. и споразумение -приложение от 03.08.2020 г. към него, сключени между „ЗОРА ФЕНИКС“ ЕООД и „Астория Мениджмънт” ООД, като е отхвърлен иска за разликата до пълния претендиран размер от 561,61 евро.

-осъден е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д. В. К., БУЛСТАТ ***, роден на **.**.**** г., гражданин на Р. Ф., да заплати на „АСТОРИЯ МЕНИДЖМЪНТ” ООД, ЕИК 203221739, сумата от 2019,76 лева, представляваща направени в настоящото производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

-о с ъ д е н о на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „АСТОРИЯ МЕНИДЖМЪНТ” ООД, ЕИК 203221739, да заплати на Д. В. К., БУЛСТАТ ***, роден на **.**.**** г., гражданин на Р. Ф., сумата от 170,50 лева, представляваща направени в настоящото производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

Подадена е въззивна жалба от адв. Милена Георгиева и адв. Силвия Пенева, в качеството им на процесуални представители на ответника по делото Д. В. К., БУЛСТАТ ***, роден на **.**.**** г., гражданин на Р. Ф., в която е посочено, че се обжалва решението изцяло, като неправилно. Поради констатирани нередовности с разпореждане №2793/20.08.2024 год. настоящият съд е оставил въззивното производство без движение, като е указал на въззивника в определен срок да ги отстрани. В дадения срок е постъпило съответно уточнение на въззивната жалба от адв. Милена Георгиева и адв. Силвия Пенева, към което е приложено пълномощно за упълномощаване на адвокатите да представляват въззивника пред съдилищата до окончателното приключване на делото, с което са отстранени пречките на по-нататъшно движение на въззивното производство. С депозираната въззивна жалба и представеното уточнение решението е 3 обжалвано в осъдителните за ответника части, като се твърди, че в тези части същото е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила, и е необосновано. Твърди се, че договорът за поддръжка и управление от който черпи права ищеца по делото е нищожен, като в този смисъл е влязлото в сила решение №722/19.06.2023 год. по в.гр.д.№2128/2021 год. на Бургаския окръжен съд, а личното становище на районния съд по делото, че договорът е действителен е изненадващо и не може да бъде споделено. Според въззивника възприетото с решение №722/19.06.2023 год. по в.гр.д.№2128/2021 год. на Бургаския окръжен съд има задължителен характер за районния съд относно действителността на договора, а различното разрешаване на този въпрос от съдилищата е в противоречие с принципа за създаване на правна сигурност и предвидимост, както и с ТД 3/2016г., т.2 на ОСГТК на ВКС. Изложени са съображения в подкрепа на твърденията за нищожност на договора за управление чрез препращане към мотивите на решение №722/19.06.2023 год. по в.гр.д.

№2128/2021 год. на Бургаския окръжен съд и на цитирана практика на ВКС.

Сочи се неправилност на изводите на съда относно незачетеното възражение на ответника, че договорът е едностранно прекратен. Твърди се нищожност и на клаузата по договора за управление относно възможността за цедиране на правата по него от страна на дружеството. Отречени са изводите на районния съд за заместването в дълг. Твърди се, че са необосновани като противоречащи на заключението на вещото лице Кехайова, вещото лице Станева и на останалите доказателства по делото изводите на съда за изпълнение на договора от страна на дружеството. Сочи се, че не е разгледано възражението на ответника за нередовно водено счетоводство от ищеца, както и за неотразените счетоводни вземания които той претендира от ответника по делото. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и за цялостно отхвърляне на исковите претенции. Претендират се направените за двете инстанции съдебни разноски.

В дадения срок е постъпил отговор от ищеца по предявения иск „АСТОРИЯ МЕНИДЖМЪНТ” ООД-Варна, чрез адвокат Диляна Койчева, в който се твърди неоснователност на въззивната жалба и правилност на решението в обжалваните части. Сочи се, че не е налице влязло в сила съдебно решение, което да прогласява нищожността на процесния договор за управление сключен на 10.07.2018 год., а изложеното в мотивите на цитирания 4 от въззивника съдебен акт не е обвързващо за страните и съда. Отречено е приложението на ТД 3/2016г., т.2 на ОСГТК на ВКС. Изложени са подробни съображения в подкрепа на изводите на районния съд за действителност на сключения договор от който ищецът черпи права, за съответствие на договора със закона, с принципа за свободата на договаряне, с цитирана практика на СЕС и Хартата на основните права на ЕС. Твърди се, че договорът не е прекратен едностранно от ответника и, че ищецът разполага с материалноправна легитимация да иска плащане на процесните вземания.

Изложени са съображения относно неоснователност на възраженията за неизпълнение на договора от страна на дружеството. Твърди се обоснованост на изводите на съда за изпълнение на договора от дружеството, като направени при комплексна оценка на събраните по делото доказателства.

Твърди се, че неиздаването на фактура за задълженията на ответника не би следвало да се тълкува в ущърб на интересите на дружеството, тъй като такова издаване в случая не е задължително. Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваните части и за присъждане на съдебните разноски пред въззивния съд.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирани лица - надлежно упълномощени процесуални представители на въззивника, срещу акт на районния съд, който в обжалваните части подлежи на въззивно обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

С решението в обжалваните части, Несебърският районен съд се е произнесъл по искове с правни основания чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, както и по претенции за законни лихви и разноски.

Пред въззивния съд страните чрез процесуалните си представители поддържат изразените становища.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Обжалваното решение е постановено от компетентен съд в рамките на правомощията му, поради което е валидно и допустимо.

Тъй като решението на районния съд не е обжалвано в отхвърлителната му част, въззивният съд е сезиран да се произнесе по исковите претенции на ищеца „Астория Мениджмънт“ООД - Варна, срещу ответника Д. В. К., роден 5 на **.**.**** г., гражданин на Р. Ф., за осъждането на ответника като собственик на апартамент-СОС с ид. № ***, да заплати на по силата на договор за управление, поддръжка и обслужване на съоръжения и обекти за общо ползване от 10.07.2018 г., с нотариална заверка на подписите рег. № 5727 по описа на нотариус № 600 на НК, сключен между „Зора феникс“ЕООД и ответника Д. В. К. и договор за възлагане извършването на дейностите за поддръжка и управление на жилищен комплекс с търговско наименование „Астория 2“ от 18.06.2018 г. сключен между „Зора феникс“ЕООД и „Астория Мениджмънт“ООД, евентуално на основание упълномощаването на ищеца с пълномощно с нотариално удостоверен подпис рег. № 4256/04.05.2023 год. по описа на нотариус №600 на НК, сумата от общо 1797 евро, представляваща сбор от такси за поддръжка за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. /по 599 евро за всяка от годините/, ведно със законната лихва върху сумата от 1797 евро от датата на подаване на исковата молба - 02.06.2023 г. до окончателното изплащане и сумата от 539,10 евро, представляваща сбор от неустойки върху главните вземания за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., всяка в размер на от по 179,70 евро, както и съдебните разноски.

Твърди се, че за сключването на втория договор всички етажни собственици в сградата, в която се намира апартамента на ответника са били уведомени, като им е била съобщена и банкова сметка, по която да превеждат дължимите, договорени за заплащане суми. Твърди се, че ищецът е изправна страна по договорите и е предоставил договорените услуги, но от страна на ответника не е извършено плащане на падежите, поради което освен договорените главници се претендират неустойки и лихви. Ищецът поддържа исканията си, моли за уважаване на исковете и присъждане на съдебните разноски, ангажира доказателства.