Решение № 82 от 02.10.2024, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Гълъбово, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радка Г. С.а при участието на секретаря Белослава П. Колева като разгледа докладваното от Радка Г. С.а Гражданско дело №

20245550100099 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

Ищецът „Йеттел България“ ЕАД твърди, че между страните има сключено допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 12.05.2021 г. и договор за лизинг от 30.06.2020г., като със сключения договор е закупено и устройство SAMSUNG Galaxy A20e 32 GB Dual Blue на преференциална цена.

Поради неизпълнение на задълженията от ответника, договорът е прекратен от ищеца едностранно на 09.11.2020г. Предвид това, към 15.11.2021 г. длъжникът имал задължения за преходни периоди в размер на 241,51лв., както и за предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода от 15.10.2021г. до 14.11.2021г. в размер на 27,12лв. по договора за лизинг.

Като последица от посоченото неизпълнение били начислени договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, в общ размер 266,68 лв. по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 12.05.2021г., от които 156,59 лв., представляващи три стандартни месечни такси, и сума в размер на 109,69 лв. за SAMSUNG Galaxy A20e 32 GB Dual Blue на преференциална цена, представляваща част от разликата между цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство. Заявява, че претенцията за неустойка се формира чрез кумулиране на две самостоятелни неустойки, които обезпечаваи две различни престации на кредитора - по договор за мобилни услуги, представляваща три месечни такси и по договор за мобилна услуга, чрез който било закупено устройство на преференциална цена или предоставено устройство за ползване за време на договор за лизинг. Счита, че така формулирани двете неустойки не противоречат на добрите нрави и не излизат извън обезщетителната си функция, поради което били действителни, породили действие и обвързвали страните. Задълженията за предходен период били обединени във Фактура № 7322575402/15.07.2021 г., Фактура № 7323880284/15.08.2021 г. и Фактура № 7325242641/15.09.2021г. Общо задълженията за предходен период били в размер на 241,54 лв. и било формирано както следва: 152,80 лв., дължими за период 15.06.2021-14.07.2021 г., допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 12.05.2021 г., представляващи непогасено задължение за абонаментна такса и 1 такса за потребление на мобилни услуги, такса за Роуминг услуга и вноска по договор за лизинг от 30.06.2020г. за SAMSUNG Galaxy A20e 32 GB Dual Blue; 45,37 лв., дължими за период 15.06.2021- 14.07.2021 г., допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 12.05.2021 г., представляващи непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги и вноска по договор за лизинг от 30.06.2020г. за SAMSUNG Galaxy A20e 32 GB Dual Blue; 43,37 лв., дължими за период 15.06.2021- 14.07.2021 г., допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 12.05.2021 г., представляващи непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги и вноска по договор за лизинг от 30.06.2020г. за SAMSUNG Galaxy A20e 32 GB Dual Blue.

Ответникът фигурирал в системата под клиентски номер ******. За претендираната сума ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело № 438/2023 г. по описа на РС Гълъбово. Съдът е издал заповед за изпълнение, но същата била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя било указано да предяви установителен иск. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата в размер на 535,34лв., от които: 241,54 лв. – задължение за предходен период 25/07/2020- 24/12/2020 г., формирано както следва: 152,80лв., дължими за период 15/06/202114/07/2021 г. по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 12.05.2021г., сума в размер на 149,41лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги, и такса за Роуминг услуга, сума в размер на 3,39 лв. – вноска по договор за лизинг от 30.06.2020 г. за SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Blue., 45,37лв., дължими за период 15/07/2021-14/08/2021 г. по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 12.05.2021г., сума в размер на 41,98 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги, сума в размер на 3,39 лв. вноска по договор за лизинг от 30.06.2020 г. за SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Blue, 43,37 лв., дължими за период 15/08/2021-14/09/2021 г. по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 12.05.2021 г., сума в размер на 39,98 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги, сума в размер на 3,39 лв. – вноска по договор за лизинг от 30.06.2020 г. за SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Blue, 27,12лв. – предсрочно изискуеми лизингови вноски за период 15/10/2021-14/11/2021 г. по договор за лизинг от 30.

06.2020 г. за SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Blue, 266,68лв. – неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 12.05.2021 г., от които: 156,99 лв. – три стандартни месечни такси и сума в размер на 109,69 лв. за SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Blue, представляваща част от разликата между цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг, ведно със законната лихва върху общодължимата сума, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски по делото.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д. № 438/202 3 г. по описа на Районен съд - Гълъбово се установява, че съдът е издал в полза на „Йеттел България” ЕАД срещу ответника, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата в общ размер на сумата в размер на 535,34лв., от които: 241,54 лв. – задължение за предходен период 25/07/202024/12/2020 г., формирано както следва: 152,80лв., дължими за период 15/06/2021-14/07/2021 г. по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 12.05.2021г., сума в размер на 149,41лв., представляващи абонаментна такса и 2 такса за потребление на мобилни услуги, и такса за Роуминг услуга, сума в размер на 3,39 лв. – вноска по договор за лизинг от 30.06.2020 г. за SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Blue., 45,37лв., дължими за период 15/07/2021-14/08/2021 г. по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 12.05.2021г., сума в размер на 41,98 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги, сума в размер на 3,39 лв. вноска по договор за лизинг от 30.06.2020 г. за SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Blue, 43,37 лв., дължими за период 15/08/2021-14/09/2021 г. по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 12.05.2021 г., сума в размер на 39,98 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги, сума в размер на 3,39 лв. – вноска по договор за лизинг от 30.06.2020 г. за SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Blue, 27,12лв. – предсрочно изискуеми лизингови вноски за период 15/10/2021-14/11/2021 г. по договор за лизинг от 30.

06.2020 г. за SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Blue, 266,68лв. – неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 12.05.2021 г., от които: 156,99 лв. – три стандартни месечни такси и сума в размер на 109,69 лв. за SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Blue, представляваща част от разликата между цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг, ведно със законната лихва върху общодължимата сума, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК ищецът е предявил искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на вземанията си, в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.

С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл.422 от ГПК, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл.410 от ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на установителния иск по чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, се определя от идентичността между страните, предмета и страните, и вземането, относно което вече е била издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК. В случая е налице посочената идентичност от субективна страна, тъй като исковете са депозирани в срок от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу ответник - длъжник по заповедта. От обективна страна също е налице идентичност - предмет на предявените установителни искове са именно вземанията, за които е издадена заповедта по чл.410 от ГПК.

С определение №150 от 16.05.2024 г. съдът е разпределил доказателствената тежест между страните като указал на ищеца, че следва да докаже, че с ответника са имали договорни отношения, че ответникът не изпълнява задълженията си по договора, както и размера на дължимите суми. По искане на ищеца е назначена, изслушана и приета съдебносчетоводна експертиза.

Към доказателственият материал по делото са приобщени допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 12.05.2021 г. и договор за лизинг от 30.06.2020г., както и Фактура № 7322575402/15.07.2021 г., Фактура № 7323880284/15.08.2021 г., Фактура № 7325242641/15.09.2021г. и фактура № 7327924013/15.11.2021 г.

Събраните в хода на производството доказателства водят до извода, че страните са обвързани по силата на валидно сключени договори, а именно Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 12.05.2021г. и договор за лизинг от 30.06.2020г.

Видно от представените договори, между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът, е предоставил на абоната телефонен номер и мобилно устройство, при съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата3 абонаментни такси и лизингови вноски. Във всеки от договорите се съдържа описание на тарифните планове, ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Съдържанието на договорите отговаря на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите.

Видно от прието по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно – счетоводна експертиза по делото се установява, че задълженията на Х. С. Х. за периода 15.07.2021 г. – до 14.11.2021 г., касаещи месечни и еднократни такси и абонаменти, допълнителни пакети и потребление на мобилни услуги е в размер на 231,37 лв. По отношение на размера на дължимите лизингови вноски, вещото лице е установило, че ответникът дължи сума в размер на 10,17 лв. за три броя неплатени лизингови вноски, включени във фактурите за периода 15.06.2021 – 15.08.2021 и 27,12 лв. за осем броя предсрочно изискуеми месечни вноски. Ответникът не твърди, нито сочи доказателства да е заплатил същите, поради което в полза на ищеца следва да се признае съществуването на вземане за стойността на ползваните мобилни услуги и незаплатени лизингови вноски.