Решение № 813 от 09.07.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 813 гр. София, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Красимира Г. Г.а като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20241000500766 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 03.11.2023г по гр.д. № 5435/2021г СГС, ІГО, 28-ми състав е отхвърлил предявените искове от Д. Д. Т. против М. Г. Б., Ц. Г. М., Й. Г. Й., Е. Г. З., Л.

С. К., В. С. Б., Е. Г. Х., К. К. А. и В. К. Л. за установяване, че ищцата е собственик на основание саморъчно завещание от 09.10.2019г, оставено в нейна полза от В. Й. К. на описани недвижими имоти , както и е титуляр на право на вземане за сумата от 10 438.28лв, представляваща 1/5 част от суми по банкови сметки на името на В. К. в посочени банкови сметки. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.

Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от ищеца Д. Т., представлявана от адв. З., изцяло с оплакване за неправилност. Въззивникът поддържа, че предявените искове са допустими. Поддържа, че съдът е допуснал нарушение на процесуалния закон като не е обсъдил всички наведени от ищеца твърдения. Поддържа, че в решението не са обсъдени в цялост доказателствата, събрани по делото, не са обсъдени заключения, приети по делото и свидетелски показания. Поддържа, че съдът 1 не е съобразил установени от доказателствата факти. Поддържа оплакване, че съдът е игнорирал направени признания на исковете от ответниците. Поддържа, че е доказал фактите, които са възложени в негова доказателствена тежест, което не е съобразено от съда. Поддържа, че е доказал , че е придобил право на собственост върху процесните имоти и право на вземане на парични суми на твърдяното основание, което не е съобразено от съда. За сметка на това съдът е предприел служебно действия по установяване на факти по делото, което е нарушение на процесуалния закон.

Поддържа, че решението е необосновано. Моли , след събиране на исканите доказателства и съобразяване на установените факти , въззивният съд да постанови решение , с което да отмени решението на СГС и да постанови ново, с което предявените искове за установяване на право на собственост да бъдат уважени.

Ответниците по жалбата, ответници пред СГС, М. Г. Б., Ц. Г. М., Й. Г. Й., Е. Г. З., Л. С. К., В. С. Б., Е. Г. Х. , всички представлявани от адв. З. са депозирали общ писмен отговор, с който оспорват жалбата и изложените в нея оплаквания. Възразяват, че е въведен нов предмет по делото , което е недопустимо пред въззивната инстанция.

Оспорват оплакванията на въззивника и поддържат, че решението на СГС е правилно.

Въззиваемите К. К. А. и В. К. Л. не депозират писмен отговор на въззивната жалба.

В о.с.з. въззивникът Д. Т. се явява и се представлява от адв. И., която поддържа въззивната жалба. Поддържа , че съдът не е съобразил всички представени доказателства по делото, както и е постановил решение , несъобразено със съдебната практика. Поддържа, че съдът е събирал служебно доказателства след устните състезания, което е нарушение на процесуалните правила. Поддържа, че по делото е установено, че завещателката е била в нормално психическо състояние и е знаела как се разпорежда с имуществото си. Претендира разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззивницата е депозирала писмена защита, с която обосновава допустимостта на производството, поради наличие на интерес у ищцата от предявения установителен иск за защита на право на собственост. Въззивникът се позовава на изслушаните по делото СМЕ и КСМЕ, които обосновават завещателна дееспособност на В. К. и според тях завещанието е ясно и разбираемо. Според свидетелските показания, необсъдено от СГС, завещателката е била адекватна и е искала да остави на ищцата апартамента на ул. ***. Според въззивникът по делото се установява, че тя е била известна като Д..

Счита, че по делото е установено, че споменатата Д. в завещанието е именно ищцата Д. Т.. Според въззивникът следва да се съобрази и признанието на исковете направени от част от ответниците. Според въззивникът завещанието не е тълкувано правилно от съдът и не са обсъдени писмените и гласни доказателства. Поддържа, че следва да се съобрази и факта, че именно ищцата е представила завещанието. Счита,че по делото е 2 установено,че е придобила по завещание право на собственост върху процесните имоти и вземания.

Въззиваемите М. Г. Б., Ц. Г. М., Й. Г. Й., Е. Г. З., Л. С. К., В. С. Б., Е. Г. Х. се представляванат от адв. З., който поддържа отговора на въззивната жалба. Моли решението на СГС да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото, за които представя списък.

Тези въззиваеми са депозирали писмена защита по делото, с която възразяват, че завещанието не може да бъде допълвано постфактум. Възразяват, че правилно СГС е приел, че личността на бенефициера е неясна и че това прави предявените искове – неоснователни.

Въззиваемите К. К. А. и В. К. Л. депозират писмена молба, с която заявяват, че не оспорват жалбата и молят същата да бъде уважена.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е частично неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба.

В исковата молба ищецът Д. Т. твърди, че е собственик по силата на саморъчно завещание от В. Й. К. на следното имущество :

1. Апартамент № **, находящ се в гр. ***, ул. *** №***, на етаж 10 в жилищната сграда на бл. № **, вх.*, ж.к. ***, представляващ самостоятелен обект в сграда, заснет с идентификатор ***, със застроена площ от 52,38 кв.м., състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, заедно с прилежащото избено помещение № 54, със застроена площ от 3,07 кв.м. и заедно с 0,728 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото;

2. 1/3 ид. част от недвижим имот, находящ се в строителните граници на с. ***, общ. ***, обл. ***, съставляващ поземлен имот с пл. № 344, включен в УПИ Х-344, 3 целият с площ от 525 кв.м в кв. 37 по плана на с. ***, община ***, обл. ***;

3. 1/3 ид. част от недвижим имот, находящ се в неурбанизирана територия на с.

***, общ. ***, обл. ***, съставляващ поземлен имот с идентификатор *** по ККР на с. ***, находящ се в м. „***“, с площ от 2234 кв.м;

4. 1/3 ид. част от недвижим имот, находящ се в неурбанизирана територия на с.

***, общ. ***, обл. ***, съставляващ поземлен имот с идентификатор *** по ККР на с. ***, находящ се в м. „***“, с площ от 8799 кв.м.;

5. 1/3 ид. част от недвижим имот, находящ се в неурбанизирана територия с. ***, общ. ***, обл. ***, съставляващ поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в м. „***“, с площ от 13 499 кв.м, както и че е титуляр на правото на вземане за сумата от общо 10 438,28 лв., която представлява 1/5 част от сумите, налични по банкови сметки на името на наследодателката В. К., останали след приспадане на сумите в общ размер на 35 000 лева, които според горепосоченото завещание са оставени в полза на лицата В. Б. и К., в „Банка Пиреос България“ АД /сега „Юробанк България“ АД/, както и в „Банка ДСК“ ЕАД. Ищцата твърди, че завещанието е написано и подписано от В. К.. Твърди, че между ответниците е предявен иск за делба на описаното имущество и с това мотивира своя правен интерес от предявените искове.

Ответниците М. Г. Б., Ц. Г. М., Й. Г. Й., Е. Г. З., Л. С. К., В. С. Б., Е. Г. Х. оспорват предявените искове, като твърдят, че завещанието от 09.10.2019 г. от наследодателката им В.Й.К., починала на 12.10.2019 г., е нищожно на основание чл.

42, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, тъй като не е написано изцяло или частично и не е подписано от сочения завещател. Оспорват завещанието като нищожно, тъй като изразената в него воля относно физическите лица, в полза на които се завещава, е неясна. Оспорват твърдението, че завещателката е оставила в полза на ищцата посочените в исковата молба имоти и парични суми, тъй като имената, посочени в завещанието, не съвпадали с тези на ищцата.Възразяват, че на ред 12 от горе надолу в завещанието изписаното фамилно име на лицето, в полза на което се завещава апартамента в гр. ***, ул. *** №*** е неясно, поради което индивидуализацията на ползващото се от завещанието лице е недостатъчна, а ищцата не е станала собственик на този имот по силата на завещанието. Възразяват, че лицата, които получават парични суми в завещанието са посочени само с едно име, което е недостатъчно за индивидуализацията им. Възразяват, че завещаното дворното място не било индивидуализирано с местонахождение и въобще не може да се приеме еднозначно , че е завещано дворно място. Възразяват, че не може еднозначно да се приеме , че е завещано в полза на ищцата, което опорочавало завещателното разпореждане.

Възразяват, че не е ясна и волята относно завещаването на парични средства. При условията на евентуалност възразяват, че завещанието е унищожаемо на основание чл.

4

43, ал. 1, б. „а“ от ЗН, тъй като към датата на съставянето му завещателката е страдала от сенилна деменция и значителен когнитивен дефицит, поради което не е била способна да действа разумно и не е била във фактическа възможност да изрази в писмен вид волята си за разпореждане с имуществото си за след своята смърт.

Възразяват още,че завещанието е написано под натиска и въздействието на племенниците на завещателката К. и В.. Възразяват, че доказателство за нарушената воля на завещателката въз основа на болестта й и вероятния психологически натиск от страна на част от роднините й, били допуснатите в завещанието нелогични правописни грешки. Твърдят, че тези грешки биха могли да бъдат дължат на патологични психологически процеси, въз основа на болест или силен психологически натиск, които са повлияли на възможността на завещателката да разбира свойството и значението на действията си и да изразява валидна воля към този момент. Възразяват, че завещанието е съставено ден, след като е повикан медицински екип заради влошеното здравословно състояние на завещателката.

В депозиран писмен отговор К. А. и В. Л. заявяват, че не оспорват предявените искове. Признават, че завещанието е било написано и подписано от В. К. и изразява нейната действителна воля за разпореждане с притежаваните от нея недвижими имоти и суми по сметки.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

С доклада по делото като безспорни между страните са отделени обстоятелствата, че описаните в исковата молба недвижими имоти са били собственост на В. К. към датата на смъртта , както и че с протокол от 23.10.2019 г. на нотариус Е. И. е обявено саморъчно завещание от 09.10.2019 г., в което е посочено, че е съставено от В. К..

В о.с.з.на 09.05.2024г страните са заявили,че не спорят, че Д. Т. е дъщеря на К.

А..

Представени са нотариални актове за собствеността на В. К. върху Апартамент № ** в гр. ***, ул. *** №*** /НА №166/2018г/ и на поземлени имоти в с. ***, обл.

Ямбол, от които един в строителните граници и три в неурбанизираната територия на с. *** /НА № 120/2018г/.