Определение № 165 от 12.03.2026, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 113/2026
- Вид
- Определение № 165
- Подписан
- 12.03.2026
- В сила
- 12.03.2026
- Състав
- Калин Трифонов Тодоров, Борис Константинов Динев, Христо Николов Христов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 165 гр. Враца, 12.03.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Калин Тр. Тодоров
Членове:
Борис К. Динев
Христо Н. Христов като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20261400500113 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила частна жалба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Зорница Банкина, чрез юрисконсулт Б. Д., против определение № 56/19.01.2026 г., постановено по гр. дело № 1725/2024 г. на Районен съд – Бяла Слатина, с което е оставено без уважение искането му за изменение на решение № 328/09.10.2025г., постановено по същото дело в частта за разноските, като неоснователно.
Жалбоподателят твърди, че присъдените разноски са прекомерни, доколкото по делото не е било необходимо организирането на сложна и разнопосочна защита, а точно обратното, поради което не изразява съгласие с доводите на съда, че възнаграждението в присъдения размер е съответно на положения от адвоката на ищеца труд. Поддържа, че е наличен голям обем еднозначна съдебна практика във връзка с прогласяването нищожността на договори за кредит и обезпечаващи ги договори за предоставяне на поръчителство, в това число и по дела, по които той е ответник; че процесните договори са свързани, като от прогласяването нищожността на договора за кредит, следва прогласяването ни нищожността на договора за предоставяне на поръчителство, от което следва и отхвърлянето на предявения иск. Счита за важно обстоятелство, свидетелстващо за ниската правна и фактическа сложност на настоящото производство, че съдът следи служебно за нищожността на процесните договори. Посочва, че изискването на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за определяне на възнаграждение съобразно вида и броя на предявените искове намира приложение при определяне на възнаграждения при искове в защита на 1 различни интереси и съответно при различен характер на осъществената защита. В случая интересът на ищеца е един, а такава е и осъществената от пълномощника на ответника защита по делото, независимо от поотделното посочване на сумите според клаузите на договора в исковата молба. Изтъква, че настоящото производство се характеризира с ниска правна и фактическа сложност, доказателство за което са бланкетност на изготвените от процесуалния представител на насрещната страна документи, с оглед наличието на редица производства за прогласяване нищожността на потребителски кредити срещу него, както и с оглед на това, че спорът по делото основно се е изразил в преценката за нищожност на процесните договори, извършена от съда. Твърди, че спорът е от правно естество и е свързан с тълкуване съдържанието на договорите, като по въпроса е налице многобройна и константна съдебна практика, което означава, че същият не се характеризира и с голяма правна сложност. Поддържа, че трудът, положен от адвоката на ответника в настоящото производството, не е свързан с прилагането на много доказателствени способи и събирането на многобройни писмени и устни доказателства. Посочва, че е оказал пълно съдействие за представяне на необходимите за производството писмени доказателства и е оказал пълно съдействие и на вещото лице по допуснатата по делото съдебно счетоводна експертиза. Моли съда да уважи подадената жалба като процесуално допустима и основателна и да измени постановеното по делото решение като намали присъдените разноски.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.", чрез управителя Д. М. М., в който се твърди, че постановеното определение е правилно и законосъобразно.
Поддържа се, че съдът изхождайки от материалния интерес по делото и съобразявайки фактическата и правна сложност на делото правилно е определил възнаграждението за предоставена безплатна правна помощ, като го е определил в размер дори под минимума на НМРАВ за исковото и за заповедното производство. Посочва се, че в искането за изменение се съдържат доводи, които не могат да бъдат споделени, тъй като биха довели до обезценка на адвокатския труд, а не до неговото справедливо овъзмездяване, което е духа и целта на закона. Счита се, че съда правилно е определил възнаграждението, което е минималното и не подлежи на редукция. Иска се от съда да потвърди обжалваното определение на РС - Бяла Слатина, като правилно и законосъобразно.
Въззивният съдебен състав намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 248, ал. 3, изр. 1 от ГПК; същата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК, вр. с чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е 2 допустима.
За да се произнесе по основателността на частната жалба, настоящия съдебен състав взе предвид следното:
От приложеното ч.гр.д. № 1417/2024 год. по описа на Районен съд - Бяла Слатина се установява, че по депозирано „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940 против В.М.Й., ЕГН **********, заявление е издадена Заповед № 865/26.08.2024 год. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 8 385,99 лева, представляваща главница по договор за кредит № PLUS14950734/14.06.2017г. за периода от 14.06.2017г., ведно със законна лихва за период от датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК - 01.07.2024г., до изплащане на вземането, 1 157,96 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.11.2022 г. до 11.06.2024 г., 1 521,57 лева, представляваща мораторна лихва за период от 21.11.2022г. до 30.06.2024г., както и разноските по делото - 221,31 лева - държавна такса и 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който е подал възражение по чл.414 ГПК срещу нея, чрез адв. Д. М.. С възражението длъжникът е заявил, че претенцията на заявителя е неоснователна и е направил искане за присъждане на разноски по заповедното производство, вкл. адвокатско възнаграждение, като съдът определи същото, съгласно чл.38 ЗА. Към възражението е приложен договор за правна защита и съдействие, в който надлежно е вписано, че правната защита и съдействие се изразява в изготвяне и депозиране на възражение по делото и че правната помощ се предоставя безплатно, на материално затруднено лице по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
С Разпореждане № 1353/02.09.2024 год. заповедния съд е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си и в изпълнение на дадените му указания заявителят е депозирал искова молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 1725/2024г. на РС- Бяла Слатина.
Срещу депозираната искова молба е подаден отговор от ответника В.М.Й., чрез пълномощника му Еднолично адвокатско дружество „Д. М.", представлявано от управителя Д. М. М., като към него е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ответника и адвокатското дружество, в който надлежно е вписано, че правната помощ се предоставя 3 безплатно, на материално затруднено лице по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, както и доказателство, че адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС. Към молба от 17.03.2025г. ответникът е представил списък на разноските по чл.80 ГПК, в който фигурира и сумата 1675,08 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.
По делото са проведени пет съдебни заседания, в които страните и техните процесуални представители не са се явили лично, а са депозирали молби, в които са изразили становища по хода на делото и по същество на спора.
С решение № 328/09.10.2025 г., постановено по гр. дело № 1725/2024 г. на Районен съд – Бяла Слатина, е признато за установено, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В.М.Й., ЕГН **********, дължи на „Агенция за събиране на вземания “ ЕАД, ЕИК: 203670940, сумата 212,43 лв., представляваща незаплатена главница /остатък от чистата стойност/ по Договор за потребителски кредит № PLUS-14950734/14.06.2017г., ведно със законна лихва за период от датата на депозиране на заявление по реда на чл.410 от ГПК - 17.05.2024г., до изплащане на вземането, като са отхвърлени исковете за главница над присъдената сума от 212,43 лв. до пълния предявен размер от 8 385,99 лева, представляваща главница за период от 20.11.2022г. до 20.12.2025г., ведно със законна лихва за период от датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК 01.07.2024г., до изплащане на вземането, за сумата 1 157,96 лева, представляваща договорна лихва за период от 20.11.2022 г. до 11.06.2024 г., за сумата 1 521,57 лева, представляваща законна лихва за забава за период от 21.11.2022г. до 30.06.2024г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1417/2024г. по описа на РСБяла Слатина, като неоснователни и недоказани.
С решението е осъдена „Агенция за събиране на вземания “ ЕАД да заплати на Еднолично адвокатско дружество "Д. М.", представлявано от адв.
Д. М. от САК, сумата общо 1680,00 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на В.М.Й. безплатно представителство в първоинстанционното производство и в производството по ч.гр.д. № 1417/2024 г. по описа на РС-Бяла Слатина, определено от съда по реда на чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
В мотивите на постановеното по делото решение в частта за разноските 4 по отношение на размера на хонорара, който следва да се определи в полза на Адвокатско дружество „Д. М.“ районният съд се е позовал на разясненията, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела C-427/16 и C428/16, и в Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, както и на съдебна практика на ВКС. След преценка на защитавания интерес, правната и фактическа сложност на делото, на реално извършените дейности от пълномощника на ответника, фактът че производството е приключило в пет открити съдебни заседание, икономическите отношения, характеризиращи се с неизменно повишаване на цените на стоките и услугите при устойчив темп на нарастването им, районният съд е приел, че на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата, в полза на Адвокатско дружество „Д. М.“ следва да се определи възнаграждение в размер на 1560,00 лв. с ДДС по исковото производство и в размер на 120 лв. с ДДС в заповедното производство.
В срока за обжалване на решението от ищеца в производството е постъпила молба по чл. 248 ГПК за неговото изменение в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника адв. Д. М., като бъде намален размера му, съответно и отговор на молбата от ответната страна.
По молбата по чл.248 ГПК Районен съд – Бяла Слатина се е произнесъл с обжалваното определение, с което я е оставил без уважение.
При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Основният правен спор между страните се свежда до това дали първоинстанционният съд е определил справедлив и разумен размер на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника, осъществил безплатна правна помощ в условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
При присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА е формирана практика на ВКС, според която при оказана безплатна адвокатска помощ на страната съдът определя възнаграждението на адвоката, съобразно вида и обема на положения от адвоката труд, защитения материален интерес, както и фактическата и правна сложност на делото и осъжда другата страна да го заплати. Според дадените от ВКС разрешения, разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА регламентира заплащане на възнаграждение при успешен резултат от осъществената от адвоката безплатна правна защита по чл. 38, ал. 1 ЗА, поради което при оказана 5 безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски (по своята правна същност обезщетение) на спечелилата делото страна по чл. 78 от ГПК. Разпоредбата на чл. 78 от ГПК регламентира случаите, при които страната е заплатила възнаграждение на упълномощения от нея адвокат, а разпоредбата на чл. 38 ЗА урежда хипотезата, при която се предоставя безплатна правна помощ. В хипотезата по чл. 38, ал. 2 от ЗА липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар от всеки един от представляваните като предпоставка за неговото заплащане съгл. т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д.
Разпечатката съдържа 30 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/30c02c32-941f-4159-b141-141ba1652360