Решение № 168 от 18.06.2026, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. гр. Димитровград, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Д. Жекова при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело № 20255610102076 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск с правно основание с чл. 26 ЗЗД във вр. с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, чл. 19, ал. 4 и чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит № 738790/23.11.2024 г., както и анекс № 866097/03.09.2025 г. към договор за потребителски кредит № 738790.

Ищецът Д. И. Н. твърди, че е сключил с ответното дружество „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД потребителски кредит № 738790/23.11.2024 г., по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 4 000 лева, при ГПР 59 % и ГЛП 41.61 %. Срокът за погасяване на кредита е до 03.09.2027 г. и общо дължимата сума по него е 6 257.76 лв.

В Приложение № 4 е предвидена такса за ра зглеждане и оценка на заявката за кредит в размер на 300 лв., а съгласно чл. 2 от Приложение № 5 кредитополучателят е длъжен всеки месец да предоставя удостоверение от Централния регистър на длъжниците, а при непредоставяне — съгласно чл. 4, кредитодателят начислява неустойка в размер на 200 лв. за всяко отделно неизпълнение.

Счита, че е нарушено законовото изискване за посочване на ГПР.

1

Императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във вапута, определени с постановление на Министерския съвет на Република България. В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Посочва, че неустойката не е включена като разход по кредита при формиране на ГПП, което по силата на § 1, т.1 от ДР на ЗПК е общ разход по кредита за потребителя.

В процесния случай неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за ааплащане на главното задължение по потребителския кредит. Така уговорена неустойката е предназначена да санкционира кредитопопучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Уговорената между страните неустойка не обезпечава иапълнението на аадълженията по договора за потребителски кредит, нито вредите от неизпълнението на задъпженията по Договора, а евентуални такива от непредоставяне на обезпечение чрез поръчитепство или банкова гаранция. Чрез неустоечната клауза от Договора се цели санкциониране на кредитопопучателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обеапечение. Задължението за обезпечаване на гпавното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху сьщинското задължение за погасяване на предоставената в заем сума. От неизпъпнението на задължението за предоставяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизлълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита.

Непредоставянето на обезпечение е посочено като условие, при което разходите по кредита могат да се повишат. Този факт е индикация, че предоставянето на обезпечение е условие, от което зависи размерът на разходите по кредита, т.е. "неустойката" се явява разход по кредита, а не обезщетение, който в противоречие на правилото на чл. 11, т.10 от 3ПК не е включен в ГПР.

2

Счита, че с процесната неустоечна клауза се заобиколя правилото на чл.

19, ал. 4 от ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия.

Нарушена е императивната норма на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, регламентираща, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Недопустимо е под формата на такси и неустойки кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, раалични от лихвата. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка кпауза в договор за потребителски кредит, имаща за цеп или резултат ааобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Договорът е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т.

9 и 10 и чл. 10, ал. 1, предп. последно от ЗПК, както и поради противоречието с чл. 5

Моли съда да бъде прогласена нищожност на договор за потребителски кредит № 738790/23.11.2024 г., както и анекс № 866097 /03.09.2025 г. към договор за потребителски кредит № 738790 като противоречащ на закона.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, процесуалният представител на ответното дружество е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове.

Твърди, че на 23.11.2024 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, в качеството си на кредитодател, и Д. И. Н., в качеството си на кредитополучател договор за потребителски кредит № 738790/23.11.2024 г., както и анекс №

866097/03.09.2025 г. към договор за потребителски кредит № 738790, по силата на който е рефинансирано задължението на кредитополучателя по договора за кредит. Съгласно сключения между страните анекс, кредитополучателят е получил от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД паричен заем в размер на 2 045.17 евро (4 000 лева), като се е задължим да заплаща редовно, изцяло и в срок погасителните вноски.

Твърди, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК, като на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея.

3

Излага подробно описание на стъпките при сключване на договор от разстояние.

Възразява срещу твърденията на ищеца, че не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Съгласно сключения между страните договор за кредит, съответно анекс, размерът на годишния процент на разходите е изчислен съгласно формулата, посочена в Приложение 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗПК. Също така в приложимите към процесния договор Общи Условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД отново е посочен начинът на изчисляване на ГПР. Отделно от горното, в приложимия Стандартен Европейски Формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК, също е посочен и индивидуализиран ГПР.

Разпоредбата на чл.11, ал. 1, т.10 от ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит, съответно анекса, изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Терминът „допускания“ се използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Тези допускания или предвиждания са изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейно изпълнение ЗПК и по-точно в точка 3 от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК.

Допусканията се делят на две групи: първата група са базови допускания (чл.19, т.3 и т.4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви "а" и "б" Приложение № 1 към ЗПК) и допълнителни допускания (чл.19, т.5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви - в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м към ЗПК). Първата група допускания биха имали значение за всеки вид потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаят определени видове кредити, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит с неопределен срок, чиято легална дефиниция е дадена в буква "ж" на приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. При посочените в тази разпоредба кредити, за да може да се изчисли и посочи един точен процент на ГПР при сключване на договора, се налага да се правят допускания за бъдещето, за да се изчисли ГПР като една единствена ставка с точност поне един знак след десетичната запетая (т.2, б.

4

"г" от Приложение № 1 към ЗПК), което е детайлно разяснено в решение на СЕС С-290/19г. В настоящия случай е приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква "а" на приложение № 1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора. Второто базово допускане касае уговорени променливи лихвени проценти, а в процесните отношения лихвеният процент е фиксиран и подобни допускания са неприложими. Допълнителните допускания също не са приложими, защото касаят хипотези на горепосочените видове потребителски кредити, какъвто настоящият не е. В горния смисъл, и доколкото в случая приложимо е единствено първото базово допускане по т. 3, буква "а" на приложение № 1 към ЗПК, което е императивно посочено в закона и се прилага за всеки един договор за потребителски кредит, неговото непосочване само по себе си не е от естество да обоснове недействителност на клаузата, уреждаща ГПР.

По така изложените съображения, счита, че при сключване на договора за кредит и на анекса не е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

Следва да се посочи, че задължението за неустойка не е разход по кредита, който следва да се включи в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1, вр. с пар. 1 от ДР на ЗПК, а по своята същност е обезщетение за неизпълнение. В договора и в анекса не са посочени взетите предвид допускания на ГПР, доколкото в случая ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано вземане, което не се променя, при никакви условия, поради което не са посочени взети предвид допускания при изчисление на ГПР, доколкото такива няма.

В договора, съответно анекса, ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани, неподлежащи на промяна суми, какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, каква неустойка, за какво и в какъв размер, които формират и общо дължимата сума по кредита. Тоест няма никаква неяснота каква сума ще следва да връща длъжника по него, за да се чувства заблуден от посочения ГПР. Наред с това клауза за ГПР сама по себе си, не води до създаване на някакви задължения на потребителя. Клаузата за размера на ГПР е обвързана с други клаузи от кредита, в които са предвидени вземания, които се включват ГПР, които именно клаузи създават задължения и за които 5 именно следва проверка, дали отговарят на изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК, а не клаузата за ГПР сама по себе си. Няма как разпоредбата, в която е посочен процент на ГПР да заблуждава потребителя, доколкото в процесните отношения са посочени всички параметри по тях и какви са дължимите по тях суми в общ размер и разбити по вид и размер.

Следва да се посочи, че в Закона за потребителския кредит лимитивно и изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и същите не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват превратно и разширително. Видно от приложения по делото договор и анекс размерът на лихвения процент по кредита е изрично и ясно посочен, както и размерът на ГПР, като същевременно тези размери са съобразени със законовите ограничения за този вид договори (чл. 19 от ЗПК). Не се установява наличие на скрито оскъпяване на кредита чрез включване в погасителните вноски на задължения за разходи, неустойки и други.

Възразява и оспорва твърденията, че неустойката в сключения между страните договор била недействителна поради надхвърлянето на нейните функции, присъщи на всяка неустойка, следователно поради накърняване на добрите нрави.

Начисляването на неустойка в настоящия случай се извършва и произтича от неизпълнение на задължението на кредитополучателя да представи удостоверение, издадено от Централния регистър на длъжниците към Камарата на частните съдебни изпълнители за липса или наличие на образувани изпълнителни дела срещу него. Годишният процент на разходите има за цел да информира потребителя какви ще са му разходите, ако изпълнява надлежно и в срок задълженията си по договора за кредит, а няма за цел да включва в себе си евентуални компоненти, които са поставени под условие че кредитополучателят не изпълни задължението си по договора.