Определение № 74 от 18.02.2022, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 74 гр. Пловдив, 18.02.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно наказателно дело № 20225000600067 по описа за 2022 година Производство по Глава 22 НПК –чл.249 ал.3 вр.чл.248 ал.1 т.3 НПК.

Постъпила е частна жалба от подс.С. А. Х. чрез защитника му адв.К. Е. против протоколно определение № 135 от 02.02.2022г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 2508/2021г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е било оставено без уважение искането му за прекратяване на съдебното производство по делото и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт.

В жалбата са изложени съображения, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка е неясна, неконкретизирана, предполагаема, необоснована, непозволяваща да се разбере начинът на извършване на престъплението, противоречива относно изписването на имената на дружеството“*“ЕООД- с малки и с главни букви, със и без посочване на ЕИК, както и относно имената на свидетеля Й. Н. К., посочена на места като „В.“ и като се твърди, че е налице и противоречие между описателната и диспозитивната част на обвинителния акт, се претендира отмяна на постановеното определение като неправилно и необосновано.

Пловдивският апелативен съд намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в срок от подс.С. А. Х. чрез защитника му адв.К. Е., а разгледана по същество е неоснователна.

За да приеме, че не е налице основанието на чл.248 ал.1 т.3 от НПК за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора, съдът се е съобразил с разпоредбата на чл.246 ал.2 и ал.3 НПК относно изискуемото съдържание на обстоятелствената и на заключителната част на обвинителния акт, както и с принципните указания в ТР№ 2/2002г. на ОСНК за процесуалната му годност като фактическа и правна рамка на обвинението.

1

Окръжната инстанция правилно е приела, че обстоятелствената част на обвинителния инструмент съдържа описание на деятелността на всеки един от двамата подсъдими в качеството им на помагачи на неизвестните извършители, както и за времето и начина на извършване на твърдяното от прокурора престъпление, поради което не са били поставени в неведение да разберат обвинението от фактическа и от правна страна и съответно да се защитят пълноценно както по фактите, така и по предявената им правна квалификация. В това отношение обвинителната теза не страда от недостатъчна яснота, разбираемост, конкретизация и пълнота и не нарушава правото на защита на подсъдимите, в частност и на подс. С. А. Х. да научи за какво е обвинен, за да се твърди по арг. за противното, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.249 ал.4 т.1 НПК. Всички други доводи на защитата, окачествени като неяснота или предполагаемост на обвинителната конструкция- дали подсъдимият имал или нямал техническа грамотност, дали съставянето на двете фактури е било със съдействието на счетоводна кантора, за други „огледални“ дружества, за облагата за подсъдимите и от кой ще бъде получена- съдът правилно е отнесъл по съществото на делото като въпроси от кръга на доказването.

Съдът резонно е отразил, че в обвинителния акт коректно е посочено и предикатното престъпление предвид на квалификацията по чл.253 от НК, като са били описани и инкриминираните финансови операции от банковите сметки на съответните дружества, транзакциите и начина, по който са извършени разпоредителните действия със сумата, предмет на обвинението.

Що се отнася до изписването на дружеството “*“ на едни места с малки букви, а на други, включително в диспозитива с големи, както и посочването на едно място на св. Й. Н. К. с фамилия “ В.“ съдът е прав да приеме, че е налице изцяло техническа грешка, дори не и очевидна, за да бъде отстранена по реда на чл.248а ал.1 от НПК, още повече, че свидетелката е напълно индивидуализирана и не може да има спор за нейната самоличност, както и за ЕИК-то на дружеството, че е именно “*“ ЕООД.

Предвид на изложените съображения, обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, поради което ПАС ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 135 от 02.02.2022г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 2508/2021г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е било оставено без уважение искането на подс. С. А. Х. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт.

Определението е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3