Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 642 от 01.12.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 518/2023
Вид
Решение № 642
Подписан
01.12.2023
В сила
01.12.2023
Състав
Ивелина Солакова, Станислав Стефански, Еманоел Вардаров

Цитирани разпоредби

  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 642 гр. Велико Търново, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

СтаниС. Стефански

Еманоел Вардаров при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от СтаниС. Стефански Въззивно гражданско дело № 20234100500518 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н. А. Н., ЕГН: **********, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 663/17.05.2023 год. по гр. дело № 520/2023 год. по описа на РС - В.

Търново, с което е уважен предявен от „Е.С.” АД, ЕИК: ..., по реда на чл.422, вр. чл.415 от ГПК установителен иск и е прието за установено в отношенията между страните, че ответникът Н. А. Н., ЕГН: ********** /въззивник/ дължи на „Е.С.” АД, ЕИК: ... сумата от 741.70 лева - главница, представляваща начислена за периода от 23.2.2022г. до 23.5.2022г. стойност на ел. енергия за обект потребление с абонатен № ..., находящ се с. Иванча, по повод на което е издадена фактура № .../25.5.2022г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 20.12.2022г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 38.32 лева - мораторна лихва за периода от 7.6.2022г. до 9.12.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 3225/2022г. на Районен съд – Велико 1

Търново. В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилен анализ и преценка на събраните доказателства, неправилно възприета фактическа обстановка, вкл. и приети за доказани факти и обстоятелства, за които ищецът, чиято е била доказателствената тежест, не е ангажирал безспорни доказателства, в резултат на което решението е и необосновано. След извършен в жалбата анализ на събраните по делото доказателства и на относимата според въззивника нормативна уредба, същият счита, че исковете – обуС.ящ и акцесорен, са неоснователни. Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В писмен отговор, подаден в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, насрещната страна „Е.С.” АД, ЕИК: ... оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и настоява да бъде потвърдено. Излага съображения.

Съдът съобрази следното:

Производството пред РС – В. Търново е образувано по предявен от „Е.С.” АД, ЕИК: ... срещу Н. А. Н., ЕГН: **********, по реда на чл.415, ал.1, вр. чл.422 ГПК установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 741.70 лева - главница, представляваща начислена за периода от 23.2.2022г. до 23.5.2022г. стойност на ел. енергия за обект потребление, находящ се с. Иванча, по повод на което е издадена фактура № ../25.5.2022г., както и за сумата от 38.32 лева - мораторна лихва за периода от 6.6.2022г. до 9.12.2022г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 3225/2022г. на Районен съд – Велико Търново.

Първоинстанционният съд е уважил исковите претенции.

Иначе не е спорно между страните, че ответникът е потребител на ел. енергия за обект с клиентски № ********** за абонатен № ..., с адрес на обекта на потребление в с. Иванча, Община Полски Тръмбеш, както и че 2 от страна на ищеца е извършено преизчисление на потреблението от него количество ел. енергия за периода от 23.2.2022 г. до 23.5.2022 г. От ищеца е представен констативен протокол № 5501218/23.5.2022 г. за техническа проверка на електромера за обекта на ответника, съставен на основание ПИКЕЕ и Общите условия на договорите за пренос на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.” АД. Според записаното в протокола, на посочената дата е извършена проверка на електромера от служителите на „Е.” АД А.И.Д. и К.В.И., при която е установено, че на дисплея на СТИ липсва индикация за напрежение по трета измервателна система, като след сваляне на капака на клемния блок е установено, че е изключен мостът между токови и напреженови бобини на третата система. Посочено е, че по този начин консумираната ел. енергия не се измерва от СТИ. Протоколът е подписан от проверяващите служители и от абоната. Въз основа на изготвения констативен протокол е изготвено становище за корекция сметката на ищеца за периода от 23.2.2022 г. до 23.5.2022 г., на същия е начислена допълнителна ел. енергия в размер на 3 168 квтч.

За да уважи исковите претенции районният съд се е аргументирал, че съгласно чл. 49, ал. 1 от ПИКЕЕ, при извършване на проверка по реда на Правилата, с изключение на чл. 42, ал. 5, изр. 2, операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол. В случая е съставен констативен протокол, отговарящ на изискванията на чл.49 от ПИКЕЕ – същият е съставен от служителите на оператора, отбелязани са присъстващите на проверката лица, протоколът е подписан от представителите на оператора и от абоната, като в него ясно е описано констатираното състояние на измервателните системи и свързващите ги инсталации. С оглед изложеното в протокола, съпоставеното със заключението по допуснатата техническа експертиза, съдът намира, че е налице промяна в схемата на свързване, водеща до неотчитане на цялата потребена от абоната ел. енергия, т.е. че е налице хипотезата на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, според която при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване на количества ел. енергия, операторът изчислява количеството ел. енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерването до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерването. Съгласно, чл. 50, 3 ал. 2, изр. последно от ПИКЕЕ, преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване, като според заключението по допуснатата техническа експертиза, дължимото количество ел. енергия, определено по реда на чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ, е математически вярно изчислено.

Според въззивният съд: ищецът е следвало, при условията на пълно и главно доказване, да установи наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер, като последният не е ангажирал доказателства, че извършената проверка е законосъобразна, че материализираните факти и обстоятелства в едностранно изготвените представени частни документи отговарят на действителността, че количеството ел. енергия служебно начислено и фактурирано е доставено от дружеството и потребено от ответника, за посочения период, поради което последният да дължи нейно то заплащане.

Установяването на тези обстоятелства е безспорно необходимо, защото ел.енергията е движима вещ, поради което нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги на реално предоставена стока. Именно защото размяната на имуществените блага между страните е основана на съществуващата помежду им облигационна връзка, то при непълнота па специалната законова уредба, както е в разглеждания случай, приложение намират общите правила на договорното право, които забрА.ват неоснователното разместване на блага /арг.

Решение номер 1081/07.02.2008г., по търг, дело номер 657/2007г. на ВКС/.

Самият факт, че ищецът е начислил математически вярно изчислена корекция съобразно ПИКЕЕ, не означава, че това е приложимо в конкретния казус.

В настоящия случай дори и да се приеме, че все пак подобен случай на потенциална възможност за манипулация на измервателната система на CTII е оправдано да се включва в приложното поле на чл. 50, ал.2 и ал.З от ПИКЕЕ, за да се установи пораждането на правото на корекция, то трябва да се бъде доказан фактът, че за времето преди проверката, потребяваната в обекта електрическа енергия не е била измервана изцяло или отчасти от средството от средството за търговско измерване, поради изключване на измервателната му функция чрез спуснат мост на трета измервателна система. Това означава доказване на явлението отклоняване на електрическата енергия от нормалната работа на СТИ и ползотворния ефект от скритото й усвояване да е настъпвал за ответника. Не е достатъчно само доказването на факта на „неправомерно“ спуснат мост на част от измервателната система, създаващ потенциална възможност за манипулация. Не е нужно да се доказва, че е извършено по причина, вменена във вина па клиента/ потребителя/ - с други думи да се доказва, че 4 същият лично или чрез неправомерен сговор с другиго е създал тази причина/ доказването на този факт по принцип следва се осъществява предварително по реда на НПК и затова не може да се предполага лична умишлена вина на ищеца - аргумент от чл17, ал.1 от ГПК. Нужно да се докаже, че същият е извличал ползи, произтекли от разглеждания факт на внесено отвън положение, годно да въздейства отрицателно на измервателната система на СТП. Този факт на "отклоняване" на част електрическа енергия от измервателната система обаче не може да се гради на предположения, защото теоретично е напълно възможно въпросното спускане на моста да е извършено в деня на или преди проверката.

Корекцията на сметката при условията на чл.50, ал.2 и ал.З от ПИKEE е била извършена неправомерно. Предвид, че корекционната процедура е извършена неправомерно, абонатът не дължи начислената му чрез тази процедура сума за процесния минал период.

В обобщение първоинстанционното решение като краен резултат е неправилно и следва да бъде отменено.

Предявеният иск следва да се отхвърли.

При този изход на делото следва на подателя на жалбата да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Решение № 663/17.05.2023год. постановено по гр. дело № 520/2023 год. по описа на РС - В. Търново, с което е прието за установено в отношенията между страните, че Н. А. Н., ЕГН: ********** дължи на „Е.С.” АД, ЕИК: ... сумата от 741.70 лева - главница, представляваща начислена за периода от 23.2.2022г. до 23.5.2022г. стойност на ел. енергия за обект потребление с абонатен № ..., находящ се с. Иванча, по повод на което е издадена фактура № ../25.5.2022г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 20.12.2022г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 38.32 лева - мораторна лихва за периода от 7.6.2022г. до 9.12.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 3225/2022г. на Районен съд – Велико Търново, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.С.” АД, ЕИК: ... гр. Варна, бул. "...." № .., Варна тауърс Г по реда на чл.422, вр. чл.415 от ГПК установителен иск срещу Н. А. Н., ЕГН: **********, с. Иванча, № ... за приемане на установено в отношенията между страните, че Н. А. Н., ЕГН: ********** дължи на „Е.С.” АД, ЕИК: ... сумата от 741.70 лева - главница, представляваща 5 начислена за периода от 23.2.2022г. до 23.5.2022г. стойност на ел. енергия за обект потребление с абонатен № ..., находящ се с. Иванча, по повод на което е издадена фактура № .../25.5.2022г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 20.12.2022г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 38.32 лева - мораторна лихва за периода от 7.6.2022г. до 9.12.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 3225/2022г. на Районен съд – Велико Търново, като неоснователен.

ОСЪЖДА „Е.С.” АД, ЕИК: ... гр. Варна, бул. "...." № ..., Варна тауърс Г да заплати на Н. А. Н., ЕГН: **********, с. Иванча, № ...сума общо в размер на 975,00лв. – разноски за двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6