Определение № 1561 от 24.04.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1561 гр. Варна, 24.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Диана К. Стоянова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20233100500673 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 във вр.чл.229, ал.1 от ГПК.

Възз.ч.гр.дело № 673/2023год. по описа на ВОС е образувано по частна жалба на Ж. Я. И. с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Д. М. от АК Пловдив, срещу Определение № 1001 от 24.01.2023г., постановено по гр.дело № 12600/2023г. по описа на Районен съд Варна, с което съдът е спрял производството по същото гражданско дело до получаване на отговор по преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, отправено от Районен съд РС София по гр.д. № 24262/2022г., по което е образувано дело № С-714/2022г. на СЕС, на основание чл. 633 вр. чл. 631 ал.1 изр.1 ГПК.

Искането за спиране е инициирано от ответника по делото „Кредисимо“ ЕАД ЕИК 175330437, който като се позовава на разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, сочи, че пред друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на гр.д. № 12600/2022г. по описа на ВРС, а именно дело № С-714/22 по описа на Съда на Европейския съюз, образувано по преюдициално запитване от СРС, съгласно определение № 31449/21.11.2022г. на СРС по гр.д. № 20221110124262, 27-ми състав.

Сочи, че отговорите на поставените преюдициални въпроси от СЕС ще обосноват правните изводи и прилагането на закона при решаването на 1 конкретни спор, като съдът следва да съобрази решението на СЕС относно законосъобразност на разходи за допълнителни услуги, дали е приложима санкцията за нищожност за договора за кредит при неправилно изчисляване на ГПР и дали е пропорционална санкцията при установено нарушение – нищожност на договора за потребителски кредит при неточно посочване на ГПР и дължимост на разноски по делото.

С определение № 1001 от 24.01.2023г., постановено по гр.д. № 12600/2022г. по описа на ВРС, съдът като е преценил, че въпросите, поставени с преюдициалното запитване пряко касаят възраженията на ищцата, свързани с нищожността на процесните договори, позовал се е на разпоредбите на чл.633 вр.чл.631, ал.1, изр.първо от ГПК и на касационна практика, обективирана в определение № 138/21.03.2019г. по дело № 631/2019г. на ВКС, ГК, четвърто г.о. е спрял производството по делото пред себе си до решаване на дело №С-714/2022г. на СЕС.

Ответниците по жалбата Кредисимо ЕАД и Ай тръст ЕООД подават писмени отговори, в които намират жалбата за неоснователна и настояват за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Производството по гр.д. № 12600 по описа на ВРС за 2022г. е образувано по предявени от Ж. Я. И. срещу Кредисимо ЕАД и Ай Тръст ЕООД установителни искове за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 2466265 от 02.11.2021г., сключен с Кредисимо ЕАД и в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на клаузата по чл.4.1 от същия договор, както и за прогласяване нищожността на Договор за поръчителство от 02.11.2021г., сключен с Ай Тръст ЕООД.

При извършената служебна справка в сайта InfoCuria се установява, че пред СЕС по преюдициално запитване, отправено от СРС, по гражданско дело със страни ищец С.Р.Г. и ответник Профи Кредит България ЕООД, е образувано дело С-714/2022г. Поставените въпроси касаят тълкуване нормите на Директива 2008/48/ЕО на ЕП и Директива 93/13. Към момента на проверката липсва движение по делото.

Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

В обжалваното определение, за да спре воденето пред него исково производство, първоинстанционният съд се позовава на чл.633 във вр.чл.631, ал.1, т.1 от ГПК.

2

На първо място, с разпоредбата на чл.631, ал.1 от ГПК законът е предвид хипотезата, при която съответният български съд с отправяне на преюдициално запитване пред СЕС следва да спре воденото пред него производство, като последното се възобновява след произнасянето на СЕО (ал.2). Съгласно разпоредбата на чл.633 от ГПК решението на СЕО е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.

Принципно преюдициалното запитване по чл.267 от ДФЕС е способ, предвиден в полза на националните юрисдикции за сезиране на СЕС с искане за тълкуване на норми от общностното право за унифициране на съдебната практика и безпротиворечивото прилагане на европейското право от националните юрисдикции. Конкретно компетентността на българския съд и процедурата по отправяне на запитване е въведена с разпоредбата на чл.628 и сл. от ГПК.

С посочената разпоредба на чл.631, ал.1 от ГПК законодателят е въвел изрична хипотеза на спиране на производството по делото, водено пред националната юрисдикция, във връзка, с което е отправено преюдициалното запитване. Т.е. налице е хипотеза на спиране на производството, която е относима само към производството, по което е направено запитването.

На следващо място, в процесуалния закон основанията за спиране на производството са лимитивно изброени в чл.229, ал.1 от ГПК, като липсва хипотеза на висящо производство по преюдициално запитване.

Като изрично предвиден в закон случай (по арг. от чл.229, ал.1, т. 7 от ГПК) следва да се възприема разпоредбата на чл.631, ал.1 от ГПК, с която се специално регламентира и необжалваемостта на определението за спиране на производството.

Задължението на националния съд да се съобразява с решенията на СЕС по тълкуването на приложимото общностно право, съгл.посоченото действие на решението по преюдициалното запитване в чл.633 от ГПК, не разширява кръга от хипотези на спиране на производството (изрично посочени в закона), съотв. не оправомощава съда да спира всички дела, към които прецени, че е относим тълкувателния акт на СЕС.

Следва да се отбележи, че по силата на чл. 130, ал.2 от ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления също са задължителни за органите на съдебната власт, но предвидена в процесуалния 3 закон е единствено възможността на касационната инстанция, без да регламентирана такава за първоинстанционния и въззивния съд, да спре воденото пред нея висящо дело и то отново с изрична норма - чл.292 от ГПК при образувано по обуславящ правен въпрос тълкувателно дело пред ВКС.

Следователно липсва основание да се разширяват ограничително изброените хипотези в процесуалния закон, при които е допустимо спирането на производството по делото, доколкото тълкуването на определени норми не е от предвидените в чл.229, ал.1 от ГПК хипотези.

В конкретика не е налице и преюдициалност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК на производството по дело № С-714/22 по описа на Съда на Европейския съюз по отношение на производството по ч.гр.д. № 673/2023г. по описа на ВРС, доколкото между двете дела не е налице връзка, при която делото по преюдициалното запитване да има предмет субективно право или задължение, което да бъде част от част от съдържанието на правоотношението, предмет на обусловеното дело, съотв. липсва основание да се чака формиране на сила на пресъдено нещо относно спорното право, предмет на обуславящото дело.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за последващи процесуални действия.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1001 от 24.01.2023г., постановено по гр.дело № 12600/2023г. по описа на Районен съд Варна.

В Р Ъ Щ А гр.дело № 12600/2022г. на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5