Определение № 1090 от 06.11.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1090 гр. Стара Загора, 06.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20245500500628 по описа за 2024 година Производството е образувано по частната жалба на „Б.Д.“ АД - гр.С., чрез юриск. Д.Б. Г. против разпореждане № 4105 от 11.09.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 2323/2024 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника К. В. К. и П. Г. К. за сумата 90,31 лв. – заемна такса по договор за кредит за текущо потребление от 05.03.2008 г.

Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното разпореждане, поради което го обжалва в срока, като неправилно. Излага съображения за дължимост на претендираната такса, като се позовава на разпоредби на Общите условия за издаване и обслужване на кредитни карти.

Моли да се отмени обжалваното разпореждане. Претендира за разноски.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за въззивното производство. С обжалваното разпореждане, районният съд е отхвърлил заявлението на „Б.Д.“ АД -гр.С., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника К. В. К. и П. Г. К. за сумата 90,31 лв. – заемна такса по договор за кредит за текущо потребление от 05.03.2008 г. За да постанови това разпореждане, съдът е се е позовал на чл.10, ал.2 ЗПК, според който кредиторът не може да изисква от потребителя каквото и да е плащане, вкл. на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са изрично посочени в него. Приел е, че заемните такси не са посочени в представения договор за кредит по вид, размер, стойност и за действието, за което се събират като този факт не може да бъде променен от 1 обстоятелството, че такси фигурират в Тарифа на банката. Позовал се е също така и на чл.10а, ал.2 ЗПК, като е приел, че претенции за заплащане на разходи и такси при изискуем кредит противоречат на тази императивната норма, тъй като по своята правна същност представляват действие по управление на лош кредит и се генерират при осъществяването на действия по събирането му.

Отделно от това уговарянето на разходи и такси при изискуем кредит, които са във връзка със забавеното изпълнение на договора от длъжник /потребител/ заобикаля и правилото на чл.33, ал.1 от ЗПК, която предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право единствено на лихва за времето на забавата.

Разпореждането е правилно.

Частно гражданско дело № 2323/2024 г. по описа на Районен съд Казанлък е образувано по заявление на „Б.Д.“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за 14 261,02 лв. – главница; 1084,46 лв. - възнаградителна лихва; 75,91 лв. - мораторна лихва; 215,97 лв. законна лихва и 90,31 лв. заемни такси, заедно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащането на вземането. Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК за главницата от невърнат кредит, възнаградителната лихва, мораторната лихва и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението, както и за разноските по делото.

Претенцията на заявителя се основава на сключен с физическо лице договор за предоставяне на кредит за текущо потребление, поради което приложим в случая е Законът за потребителския кредит.

Съгласно чл.10, ал.2 от този закон, кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително лихви, такси, комисионни или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Нормата на чл.58, ал.2 ЗКИ също предвижда разходите във връзка с отпуснатия кредит да бъдат изрично и изчерпателно посочени в договора за кредит.

В случая, в чл.13 от процесния договор е посочено, че кредитополучателят заплаща такси съгласно тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага по извършвани услуги на клиента.

Посочено е само, че таксата, която се претендира, е заемна по вид, т.е. свързана с отпуснатия заем. Но не е посочен размерът й. Препращането към общите условия е неотносимо, тъй като те също не съдържат конкретизацията, която посочената по-горе разпоредба на ЗПК изисква.

От друга страна, съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква плащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая съдът приема, че т. нар. „заемна такса“ е именно такава – за усвояване и управление на кредита. Липсват други данни, от които може да се направи извод, че таксата има различен характер. Не се сочи и действието, за което тя се претендира, а чл.23 от общите условия предвижда няколко вида такси, като изброяването им не е лимитативно.

2

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е неоснователна. Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в обжалваната част като правилно, следва да бъде потвърдено.

Воден от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4105 от 11.09.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 2323/2024г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3