Решение № 829 от 25.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 829 гр. Пловдив, 25.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20235330109695 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Г. Г. Б., ЕГН ********** против „Профи кредит Българя“ ЕООД, ЕИК 175074752, с която са предявени установителни искове с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК.

Ищецът твърди, че на 26.11.2021 г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ...., който бил нищожен, поради неспазване изисквания на ЗПК – чл. 10, ал.1 и ал.2, чл.10а, ал.2 и ал. 4, чл. 11, ал.1, т.10, чл. 19, ал. 1 и ал. 4, като клаузите, предвиждащи заплащане на възнаграждения за закупени допълнителни услуги - „Фаст“ от 300 лева и „Флекси“ от 650 лева, също били нищожни, поради нарушение на добрите нрави, заобикаляне на закона, противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК и нарушаващи чл. 11, ал.1, т.9 и т. 10, чл. 10а, ал. 2 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори.

Моли за прогласяването им за такива и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете.

Ищецът сам заявил, че иска да се възползва от доп. услуги, за които се дължало уговореното възнаграждение. Към СЕФ била предоставена и доп. преддоговорна информация, съдържаща услугите.

Възнагражденията не следвало да бъдат включени в ГПР, т.к. получаването на доп. услуги не било задължително условие за сключване на договора, т.е. същите се 1 дължали отделно и независимо от цената на кредита, при което не представлявали разход по см. на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Нищожност поради заобикаляне на закона не била налице, поради липса на субективния елемент на основанието. Страните имали за цел реализиране на процесната сделка, която не била забранена от ЗПК и я осъществили по уредения в него начин. Възнагражденията не били свързани с действия по усвояване и управление на кредита, поради което нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК липсвало, т.к. в договора ясно били посочени видът, размерът и действията, за които са начислени отделните възнаграждения за услугите. Договорът бил действителен, както и оспорените клаузи, във връзка с които съответните действия били извършени от кредитора.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и релевира възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Договорът е сключен /л.43 и сл./, съдържа подписи на страните; предоставена е уговорената сума от 1000 лева /л.77/, при уговорени ГПР 48,28 %, ГЛП 41 % и предвидено заплащане на възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ от 300 лева и „Флекси“ от 650 лева.

Според договора, уговорената доп. услуга „фаст“ касае – предоставено право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, с предвидено възнаграждение от 300лева, а доп. услуга „флекси“ – предоставя право на промяна на погасителния план, срещу дължимо възнаграждение от 650 лева.

Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисиони за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.

Съдът приема, че посочените възнаграждения за доп. услуги „фаст“ и „флекси“ представляват установени задължения на кредитополучателя, свързани именно с усвояване и управление на кредита, поради което клаузите за дължимост на сумите за възн. са уговорени изцяло в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която правна норма установява забрана за начисляване на такси и комисиони, свързани с усвояване и управление на кредита.

Ето защо, клаузите за дължимост на тези суми са нищожни, поради противоречие със закона, а в т.ч. и на добрите нрави, предвид уговорените им размери 2

– 300 лева и 650 лева при кредит от 1000 лева, равняващи се на 950 лева, т.е. – сума почти равна на предоставения финансов ресурс.

Такива уговорки изцяло противоречат на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушават принципа на справедливост. Основната им цел е да дoведат до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника и до увеличаване на подлежаща на връщане сума с над двоен размер, което е в контраст с разумните граници на добрите нрави и не се толерира от закона, а е и изцяло във вреда на потребителя.

При изготвянето на доклада по делото, съдът е указал на ответника, че е негова доказателствената тежест да установи валидността на оспорените клаузи. У него лежат и неблагоприятните последици от непровеждането на доказване относно този факт.

Същевременно и реално извършване на конкретни услуги не се установява, за да се дължат предвидените суми за възнаграждения /които принципно са недължими, съгл. посочената норма на ЗПК/.

Тъй като противоречието между клаузите, закона и добрите нрави е налице още при сключване на договора, според чл. 26, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част същият не е пораждал правно действие.

Предвид изложеното, съдът приема исковете за основателни, при което следва да бъдат уважени.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на 107 лева – ДТ и за преписи.

Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер, съобразно чл. 7, ал.2, т.1 НМРАВ възлиза на минимума от 480 лева с ДДС /предвид док. за регистрация/, който следва да се присъди лично на пълномощника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Г. Г. Б., ЕГН ********** и „Профи кредит Българя“ ЕООД, ЕИК 175074752, че клаузите за дължимост на възнаграждения за закупени допълнителни услуги „Фаст“ от 300 лева и „Флекси“ от 650 лева по сключения помежду им договор за потребителски кредит № ......от 26.11.2021 г., са нищожни.

3

ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7 да плати на Г. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: ...., сумата от 107 лева /сто и седем лева/ - разноски по делото.

ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на ЕАД „Д. М.“, ЕИК .., с адрес:....., сумата о т 480 лева с ДДС /четиристотин и осемдесет лева/ - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Г. Г. Б. в производството по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4