Решение № 1191 от 23.07.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1191 гр. Пловдив , 23.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20215330200656 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Р. В. К. от гр.К., **** против Наказателно постановление №365/04.01.2021 г. , издадено от Изпълнителна агенция по горите, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.84, ал.2 вр.ал.1 от Закона за лова и опазването на дивеча е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. и "лишаване от право на ловуване" за срок от три години. С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представляа от упълномощения си защитник адв. Ст. Б. от АК-Пловдив, който поддържа жалбата по оплаканията, изложени в нея. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юриск.

Г.И. с пълномощно по делото, която изразява становище за правилност и законосъобразност на наказателното постановление. Претендира разноски.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което иа право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен 1 контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Съставен е Акт за установяване на административно нарушение сер. № 001796 от 30.11.2020 г. против Р. В. К. за това че на 22.11.2020 г. в землището на гр.К., район ПЛРС, II-ро ловище, територия на ТП „ ДГС Пловдив” ловува по смисъла на чл.43, ал.3 т.1 от Закона за лова и опазване на дивеча с извадено от калъф сглобено ловно оръжие в забранено за лов време – след изтичане на един час от залеза на слънцето, като възпроизвежда два изстрела в 19:00 ч. без да притежава писмено разрешително за индивидуален или групов лов. По време на ловуването няма убит дивеч.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел акотсъставител Бл. Н. Т., както и на св.

К. ХР. С. и Т. ИВ. Д., разрешително за групов лов С ЮЦ №023195/17.11.2020 г., справка от информационната система на ИАГ, ел.извадка от метереологичния сайт Timegenie.

Пред съда актосъставителят разясни обстоятелствата, при които е съставил АУАН – постъпила информация от 01 РУ. Впоследствие били разпитани като свидетели очевидци и св. К. ХР. С. и Т. ИВ. Д..

Пред съда св.С. и Д. потвърдиха направените в съставения акт за установяване на административно нарушение констатации.

Показанията на разпитаните свидетели съдът намира за последователни, взаимнодопълващи се, логични , поради което дава вяра на същите.

В пълно съответствие с тях са и събраните в хода на административнонаказателното производство писмени доказателства разрешително за групов лов С ЮЦ №023195/17.11.2020 г., справка от информационната система на ИАГ, ел.извадка от метереологичния сайт Timegenie. От тях се установява, че по време на нарушението нарушителят не е притежавал разрешително за извършване на индивидуален илигрупов лов.

Видно от ел.извадка от метереологичния сайт Timegenie. се установява, че 2 изстрелите са възпроизведени след изтичане на един час от залеза на слънцето.

Предвид събраните в хода на административнонаказателното производство устни и писмени доказателства съдът прие, че описаната в АУАН, възприета и от наказващия орган в накаателното постановление фактическа обстановка е обективно и правилно установена.

Доказателства, опровергаващи установената фактическа обстановка, не бяха представени в хода на проведеното съдебно следствие. Установенаа в АУАН и НП фактическа обстановка не се опровергава и от показанията на разпитания св. И.К.Ч., който не отрича възпроизвеждането на изстрелите от страна на жалбоподателя на посоченото място и време в АУАН и НП. Според свидетеля целта на възпроизвеждането им е била да се намери кучето, което след лова не се било върнало.

С оглед на установените по делото факти, предвид непротиворечивите показания на актосъставителя и свидетелите по установяване на нарушението, правилно е прието, че санкционираното лице е извършило вмененото му административно нарушение. Съгласно чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД „Ловуване е и престой или движение на лица извън населените места със:1. извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не.“ Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЛОД, „Който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв.“, като съгласно ал.2 на същата разпоредба „Когато нарушението по ал.1 е извършено в забранено за лов време, в забранено за лов място или със забранени средства, лицето се наказва с глоба от 100 до 800 лв.“. За да е осъществен състава на нарушение п о чл.84, ал.2 от ЗЛОД, следва безспорно да са установени материалните предпоставки, регламентиращи дейността по ловуване в тяхната кумулативност. В настоящия случай не е налице спор между страните относно релевантния факт, дали оръжието на жалбоподателя е било сглобено, за да бъде налице лов по смисъла на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД, напротив установява се, че същото е било извън калъф и сглобено, като в тази насока депозираните свидетелски показания са безпротиворечиви. Не е спорно и 3 обстоятелството, че жалбоподателят не е имал разрешително за лов, както и че ловуването се е осъществявало след изтичане на един час от залеза на слънцето, което е забранено за лов време с оглед нормата на чл.66, ал.3 от ППЗЛОД. Ето защо, правилно за извършеното деяние жалбоподателя е санкциониран на основание чл.84, ал.2 от ЗЛОД.

Правилно е приложена съответната на нарушението санкционна норма.

Не така стои въпросът по отношение на наказанието, което е наложено.

Наказващият орган не е мотивирал и обосновал налагането на наказанието глоба над установения законов минимум. При липсата на аргументи по отношение на размера на наложеното наказание съдът намира, че същото е необосновано по размер и следва да бъде редуцирано и да бъде намалено до минимално предвидения в закона размер, а именно сто лева.

По отношение на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право на ловуване” за срок от три години, наложено на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД, съдът намира,че същото е в съответствие с цитираната санкционна разпоредба, наложено е във фиксирания от закона размер, поради което не подлежи на ревизиране.

При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на АУАН и за издаване на наказателното постановление съдът не констатира допуснаните процесуални нарушения. Налице е съответната материална компетентност за съставяне на АУАН и за издаване на наказателното постановление. В тази връзка е приложената Заповед N РД 49199/16.05.2011 г. на МЗХ. Нарушението е описано по ясен начи, позволяващ на нарушителя да организира защитата си. Спазени са сроковете за съставянето както на АУАН, така и на НП. АУАН е съставен в 3-месечния срок от откриване на нарушителя, а НП в 6-месечния от съставянето на акта за установяване на административно нарушение.

По отношение на оплакванията, изложени в жалбата, че процесният случай разкрива белезите на маловажен, следва да се вземе предвид, че по смисъла на закона ловуването е разнообразна дейност, проявена като убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и вземане, пренасяне, укриване, съхраняване, обработване, превозване на намерен, ранен и убит дивеч, а съобразно ал. 3 - ловуването е и престой или движение на лица 4 извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие. В процесния случай нарушението е осъщестено посредством движение със сглобено ловно оръжие извадено от калъф в забранено за лов време .

Осъщественото от жалбоподателя нарушение не се отличава с по-ниска по степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид.

Ловуването е дейност, свързана с повишена степен на обществена опасност, показател, за което е и въведеният разрешителен режим, която значимост несъмнено е отчетена от законодателя именно чрез значителните по размер и вид административни санкции.

С оглед изхода на делото следва да бъде уважена претенцията на всяка от страните по делото и да им бъде присъден съответния размер разноски по съразмерност.

По отношение на адвокатското възнаграждение същото е уговорено общо като не е диференциран размера му по отношение на административното наказание „глоба“ и „лишаване от право на ловуване“.

При това положение и при направено възражение за прекомерност от ответната страна, се приема, че същото е уговорено поравно за двете наказания. От тази позиция и по съразмерност в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 112, 5 лв./ при общ размер на наложената глоба 200 лв., уважен размер на жалбата от 100 лв. и минимален размер на възнаграждението 225 лв., представляващ половината от 450 лв./ В хода на производството въззиваемата страна е представлявана от юрсконсулт, която е направила искане за присъждане на разноски. Относима е Наредбата заизплащане на правната помощ чл.27е. От тази позиция и по съразмерност на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал.

1 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени и разноски Такива се присъждат на въззизваемата страна в размер на 40 лв. при уважен размер на санкцията от 100 лв. и минимално юрисконсултско възнаграждение от 80 лв., както и 80 лв. при уважена неимуществена претенция по отношение на наказанието „лишаване от право на ловуване“ или общо 120 лв.

Водим от горното съдът

5

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №365/04.01.2021 г. , издадено от Изпълнителна агенция по горите , с което на Р. В. К. от гр.К., ****, ЕГН ********** за нарушение на чл.84, ал.2 вр. ал.1 от Закона за лова и опазването на дивеча e наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. като НАМАЛЯВА наложената „глоба” от 200 лв. на 100 лв.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №365/04.01.2021 г. , издадено от Изпълнителна агенция по горите в останалата му част.

ОСЪЖДА Р. В. К. от гр.К., ****, ЕГН ********** да заплати на Изпълнителна агенция по горите сумата от 120 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по горите да заплати на Р. В. К. от гр.К., ****, ЕГН ********** сумата от 112,50 лв., предтавляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6