Решение № 91 от 03.10.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. гр. Добрич, 03.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Търговско дело № 20223200900034 по описа за 2022 година

Постъпила е искова молба от О. Н. И. ЕГН ********** от гр.Добрич,,ул.“Р.

Ц.“№7,вх.В,ет.4,ап.7,чрез пълномощника си адв.Р. Р. ,ВТАК, със съдебен адрес:гр.Велико Търново,ул.“П.“№1а,ет.1,офис 1 срещу Застрахователна компания“ЛИ“АД,ЕИК

****,със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.“С. Ш.“№67а,представлявано от изпълнителния директор М. С.а М. Г. и изпълнителния директор П. В. Д. с цена на иска 35 000 лв.-обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 81,80лв.обезщетение за претърпени имуществени вреди,с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ и чл.84 ал.3 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат следните обстоятелства:

На 11.02.2020г. около 17,55ч.в гр.Добрич,на пешеходна пътека,намираща се на ул.“О. П.“ настъпва пътнотранспортно произшествие между л.а.“Ф. Ш.“,с рег.№****,управляван от Д. Й. В. с ЕГН ********** и пешеходеца О. Н. И.

ЕГН **********.

Настъпилото ПТП е изцяло по вина на водача на лекия автомобил,който е възприел пресичащия по пешеходната пътека ищец,но не го е пропуснал да премине,каквото задължение има.Във връзка с инцидента е образувано ВП №128/2020г.на І-во РУ Добрич,пр.пр.№388/2020г. по описа на РП гр.Добрич.В хода на разследването е установено,че ударът е настъпил изцяло на пешеходната пътека,на около 1,3-1,5 м.преди О1 и на около 0,50-1м.вляво от О2/десния край на платното за движение/.Водачът на лекия автомобил е възприел пешеходеца на разстояние от 37,18 м.от мястото на удара,скоростта с която се е движил е била около 20 кв./ч. и опасната му зона за спиране е била около 8,96м.При така установените факти,експертизите по досъдебното производство са достигнали до извода,че водачът на автомобила е имал техническата възможност да предотврати произшествието чрез предприемане на спиране преди пешеходната пътека,което не е сторил.

Вследствие на удара ищецът е получил счупване на лъчевата кост на лявата 1 ръка,контузия на лява раменна става и контузия на дясното коляно.

Непосредствено след настъпване на инцидента ищеца е приет в Спешно отделение на Многопрофилна болница за активно лечение-Добрич АД,където са му извършени изследвания и са му направени рентгенови снимки,с които е установено счупване на долния край на лява лъчева кост.Поставена му е гипсова имобилизация,след което е изписан за домашно консервативно лечение.В период от един месец ищецът е бил гипсиран,което в значителна степен е затруднило всичките му ежедневни дейности,включително и поддръжката на личната му хигиена.След свалянето на гипса О. И. е имал множество проблеми с лявата ръка и в областта на счупването и в областта на лявото рамо,което е довело до силно ограничени и болезнени движения,които са налице и до настоящия момент.В първоначалния период на възстановяване,около пет месеца ищецът е имал силни болки и страдания,като е разчитал изключително на роднини,тъй като движенията на лявата ръка са били ограничени и почти невъзможни.

Видно от извършените му прегледи на 24.03.2020г.от д-р Л.Р.,на 11.05.2020г.-от д-р Р.,на 22.05.2020г.от д-р И.,на 29.05.2020г.от д.р К. Г. и на 12.06.2020г. от д-р Р.,се установява,че вследствие на инцидента ищецът изпитва болки в раменете,палпаторна болка по костните ръбове и дефицит в движенията/основно абдукция и ротация/,като е констатиран т.нар „Синдром на ротаторния маншон на рамото“.Въпреки провеждането на физиотерапия,предписана от д-р Х.И. не е налице промяна в състоянието му,като към настоящия момент е налице неспособност да вдигне лявата си ръка на над 90 градуса.И към настоящия момент движенията на лявата ръка не са възстановени и няма да бъдат възстановени до състоянието,в което са били преди инцидента,което ограничава извършването на множество дейности.

По време на и след инцидента ищецът е преживял освен физическите болки и страдания силен стрес,страх и шок от внезапния и неочакван удар.И до настоящия момент изпитва страх при пресичане на пътното платно,тъй като изпитва притеснения да не настъпи отново ПТП с по-тежки последици.И към настоящия момент е налице уплах,тревожност и безпокойство.Има нарушения на съня,сънува кошмари,свързани с ПТП-то.

Претърпени са и имуществени вреди,а именно цената на изписаните му медикаменти в общ размер 80,81 лв.

Между собственика на л.а.“Ф. Ш.“,с рег.№**** и ответното застрахователно дружество е налице сключен договор за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите №BG 22119002808626 ,със срок на действие от 03.10.2019г.до 02.10.2020г.,валидна към датата 11.02.2020г.,когато е настъпило застрахователното събитие.

Причинените имуществени и неимуществени вреди са в пряка причинно следствена връзка с виновното поведение на водача на лекия автомобил,който е бил застрахован при ответника.

Предявена е претенция по чл.380 от КЗ за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди,получена от ответника на 05.04.2021г.С писмо изх.№3861/22.04.2021г. ответникът изискал определени документи ,които са били представени от ищеца на 13.05.2021г.До настоящия момент не е изплатено исканото застрахователно обезщетение,което поражда правния интерес на ищеца за провеждане на настоящия иск.

2

В срок от ответника е депозиран отговор на исковата молба,в който се излага следното:

Не са доказани елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗДпротивоправно деяние на водача на лекия автомобил,вина,причинно следствена връзка между деянието и настъпилите вреди,а от това се извежда и липсата на основание за ангажиране на субсидиарната отговорност на застрахователя по чл.432 от КЗ.

Представените по делото документи не установяват съществени обстоятелства,свързани с настъпването на автопроизшествието-не е ясно по каква причина е настъпил ударът между лекия автомобил и ищеца,няма данни автомобилът да се е движил с превишена скорост,както и водачът да не е съобразил своето поведение с правилата на ЗДвП.

Евентуално се прави възражение от ответника по делото за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца,изразяващо се в пресичане на платното за движение ,без да се съобрази с наближаващите пътни превозни средства и внезапно навлизане на платното за движение.Ищецът е имал възможност да възприеме и да съобрази приближаването на автомобила,без да предприема внезапно навлизане в пътното платно.Наред с това пешеходецът ненужно е удължил пътя и времето си за пресичане,с което е допуснал нарушения на чл.113 ал.1 т.1,чл.114 т. и чл.113 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Поведение,при което се поема и игнорира неоправдано един предвидим и реално очакван риск съставлява обективен принос ,който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.Приносът на пострадалия се определя от ответника по делото в размер на 50%.

Оспорват се и твърденията за всички вреди-вид,медико биологична характеристика и степен на увреждане,както и твърдението,че възстановителния период не е приключил.Не са налице достатъчно медицински документи ,установяващи твърдените множество увреждания на ищеца.Ако ищецът бе провеждал рехабилитация или ако я бе провел своевременно ,продължителността на възстановителния му период би била значително по-малка.Оспорва се,че ищецът ще изпитва негативни последици през целия си живот,както и съображенията за влошено емоционално и психично състояние.Описаните травми и представената медицинска документация говорят за изключително леко нараняване,което при правилно проведена рехабилитация не би довело до пожизнено влошаване на здравословното му състояние и до ограничаване на нормалния му начин на живот.

Оспорва се размера на претенцията,която не отговаря на принципа на справедливостта ,заложен в чл.52 от ЗЗД,на трайната съдебна практика и неблагоприятните последици от пътнотранспортното произшествие.

Оспорва се и твърдението за причинени имуществени вреди,а именно доколко лечението с медикаментите е било необходимо и доколко посочените разходи действително са сторени от ищеца и се намират в причинно следствена връзка с инцидента.Определеното обезщетение за имуществени вреди следва да се редуцира предвид наличието на приноса на пострадалия.

С подробно изложени в отговора мотиви се оспорва претенцията по чл.86 от ЗЗД.

Подадена е допълнителна искова молба,в която се уточнява следното:

С определение №157/31.08.2021г.по НОХД №867/2021г.по описа на ДРС е 3 одобрено постигнато споразумение между РП Добрич и подсъдимия Д.

В..Същото е влязло в законна сила,като в него е прието,че вина за настъпване на произшествието има единствено и изцяло водача на лекия автомобил.

Недоказани и необосновани са твърденията на ответника за внезапно навлизане на пешеходеца на пътното платно и ненужно и безпричинно удължаване на времето на пресичане на платното.Такива доказателства не са събрани по наказателното производство.Твърденията за внезапно навлизане на платното и ненужно удължаване на времето за пресичане са взаимно противоречащи си и абсурдни,нелогични и представляват злоупотреба с право.

Относно настъпилите увреждания ищецът е ангажирал доказателства и предстои да ангажира допълнителни такива.Претендираният размер на обезщетението отговаря на справедливостта и кореспондира със съдебната практика по сходни казуси.

В представен от ответника допълнителен отговор на исковата молба се поддържат направените с отговора на исковата молба оспорвания,възражения и доказателствени искания,както относно механизма на произшествието,така и относно изключителната вина на ищцеца ,наличието на принос от негова страна,липсата на причинно следствена връзка ,вида и характера на настъпилите вреди и прекомерността на претенцията за обезвреда на вредите.

В съдебно заседание страните поддържат изразените от тях становища в разменените помежду им книжа.

Съдът,като се запозна с гласните и писмени доказателства по делото,допуснатите и изслушани съдебно автотехническа и медицинска експертиза и НОХД №867/21 г.по описа на РС гр.Добрич,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С влязло в сила Определение №157/31.08.2021г.по НОХД №867/2021г.по описа на ДРС е одобрено постигнатото между Районна прокуратура гр.Добрич и обвиняемия Д. Й. В. споразумение ,по силата което обвиняемият се признава за виновен в това,че на 11.02.2020г. в гр.Добрич,при управление на МПС-л.а. марка „Ф.“,модел „Ш.“ ,с рег.№**** ,по ул.“О. П.“,в посока ДКЦ І е нарушил правилата за движение по пътищата,а именно:чл.20 ал.1 от ЗДвП и чл.119 ал.1 от ЗДвП ,по непредпазливост е причинил средна телесна повреда,изразяваща се в счупване на лъчевата кост на типично място на О. Н.

И. от гр.Добрич,което е довело да трайно затруднение движението на ръката за период от около два месеца,като деянието е било извършено на пешеходна пътека.

Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда,на която е приравнено сключеното споразумение в наказателното производство е задължителна за гражданския съд,който разглежда гражданските последици от деянието,относно това,дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.

По тези съображения за така посочените обстоятелства не се събират доказателства в гражднаския процес .

По делото е изслушана като свидетелка Д. И.а Я.,живееща на семейни начала с пострадалия О. Н. И.,която показва,че в деня на инцидента имали среща с ищеца.Когато му се обадила,за да му каже ,че ще закъснее ,тъй като ул.“О. П. „била затворена,той и съобщил че е блъснат от кола.Когато свидетелката достигнала до мястото на инцидента ищецът бил видимо 4 уплашен.След това отишли в Бърза помощ,където направили нужните изследвания и гипсирали ръката му.Започнало да го боли и рамото.Повече от месец пострадалия бил с гипсирана ръка.Не можел да се справи сам с битовите си нужди,наложило се свидетелката да се грижи за него.Не можел да си движи ръката,пътувал до работа с автобус.След като махнали гипса ръката била обездвижена.Наложило се да ходи на физиотерапия,след което сам започнал да прави гимнастика в дома си.И към момента изпитва затруднения да достигне до високо поставени шкафове.Преди спортувал,след инцидента вече не.В психическо отношение също имал затруднения-не можел да спи,към настоящия момент не ляга на травмираното си рамо.Като шофьор е внимателен,а като пасажер е напрегнат-„Стана лош пасажер.“ Разпитан е водачът на лекия автомобил,причинил злополуката-св.Д.