Решение № 1204 от 28.04.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1204 гр. Варна, 28.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Кунева при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело № 20213110115135 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен от Д.Г. И.а, в качеството на майка и законен представител на *, против ИВ. В. ИВ., иск с правно основание чл. 150 от СК, за изменение на присъдената издръжка в полза на *, с решение № 416/05.02.2019 г., постановено по гр.д. № 18290/2018 г. по описа на ВРС, 42-ти състав, от 150 лева на 300 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба (19.10.2021 г.) до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, с падеж от първо до пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до заплащането й.

Твърди се в исковата молба, че с решение № 416/05.02.2019 г., постановено по гр.д. № 18290/2018 г. по описа на ВРС, 42-ти състав, родителските права по отношение на детето са предоставени на майката, а ответникът е осъден да заплаща издръжка за сумата от 150лв. месечно. Излага се, че е налице промяна в социално-икономическите условия, в т.ч. и присъдената издръжка била под законоустановения минимум. Сочи се, че *е в седми клас и разходите за учебни пособия и осигуряване на жизнения му стандарт се увеличили. Посещавал уроци по български език и литература.

Детето имало желание да бъде записан на спорт и да посещава и уроци за изучаване на чужди езици. Сочи се, че се увеличили и разходите за униформа, учебни пособия и други принадлежности, в т.ч. закупуване на лаптоп и телефон, като разходите в минимум за отглеждането му възлизали на 450лв., поради което бащата следвало да понесе 300лв. от тях. Майката изпитвала материални затруднения, доколкото заплащала и ежемесечните 1 консумативни разходи, в т.ч. ел. енергия, вода, отопление, интернет и др. По тези съображения моли за уважаване на иска и претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа предявения иск и моли за уважаването му. Настоява се, че майката работи временно в чужбина, за да осигурява необходимата издръжка.

Настоява се, че бащата не участва активно в издръжката на детето. Посочва се, че бащата разполага с доходи, които не са декларирани от търговската си дейност. Сочи се, че бащата е изплатил на майката сумата от 24000лв. за дела й в участието в дружеството. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника ИВ. В. ИВ., с който се оспорва възможността да заплаща издръжка в претендирания размер. Не оспорва, че е родител на *и че е осъден да заплаща месечна издръжка от 150лв. Сочи се, че дори в минималният размер на издръжката би го затруднявало да я заплаща, която е в размер на 162.50лв. Твърди се, че основното му месечно възнаграждение възлиза на 650лв., което след данъчното облагане получава от 450лв., с които трудно посрещал своите разходи. Сочи се, че когато майката работела в чужбина, той отглеждал детето и продължил да заплаща по 150лв. месечно. Имуществото му не позволявало реализиране на доходи и не притежавал недвижими имоти, като ползвал жилището на сина му, въз основа на учредено право на ползване.

Притежавал микрубус, с който зареждал притежавания от него магазин, но бил финансово затруднен. Излага се, че ищцата работи в чужбина и доходите й били по-високи от неговите. Сочи се, че режимът на лични отношения не се спазва. В тази връзка намира иска за неоснователен.

В открито съдебно заседание ответникът се явява лично и моли за отхвърляне на исковете. Излага, че до м.01.2022 г. е изплатил всички задължения за издръжка, на които е осъден, като от месец февруари синът им живее при него, тъй като майката е в чужбина. Сочи се, че детето се отглежда от него, поради което счита, че не дължи издръжка. Оспорва се представените доказателства за закупуване на облекло и обувки да са предназначени за сина им. Настоява се, че полага грижи за сина им и не е ограничаван в желанията му. Сочи, че изплатената на майката сума е изплащана ежемесечно по 1000лв., получавани от арендни вноски на майка му, която му помагала.

Оспорва, че майката пребивава в *, като сочи, че същата е в *на тир.

Конституирана по реда на чл.15 ЗЗДт „Дирекция социално подпомагане” – гр. Варна не изпраща представител, като с писмена молба от 31.03.2022 г. изразява становище за основателност на иска с оглед нарастващите потребностите на детето.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и видно от приобщеното удостоверение за раждане на детето Ивайло И. Венелинов, роден на 15.03.2008г., негови родители са Д.Г. И.а и ИВ. В. ИВ..

2

По силата на решение № 416/05.02.2019 г., постановено по гр.д. № 18290/2018 г. по описа на ВРС, 42-ти състав, ответникът е осъден да заплаща издръжка в размер на 150лв. месечно.

Представени са фактури за закупуване на ученическа униформа, облекло, обувки и карта за градски транспорт, както и книги, канцеларски материали, хранителни и промишлени стоки /л.9 -л.20 от делото и л. 82-98/.

Видно от представената по делото служебна бележка №*/13.11.2021 г., издадена от „*, което се потвърждава и от приобщената справка от НАП за периода от 01.12.2019 г. до 31.12.2021 г. /л.65/ получавания брутен доход на ответника възлиза на 650лв. месечно.

От представената годишна данъчна декларация за 2020 г. приходите от продажби на горепосоченото дружество, чиито е управител е ответникът възлиза на 50009,33лв., разходите на 45750,74лв, като счетоводната печалба за дружеството възлиза на 4258,59лв. годишно.

От представеното удостоверение за декларирани данни, издадено от Община Варна /л.67/ се установява, че ответникът притежава недвижим имот в гр. Варна и товарен автомобил.

Представени са по делото гаранционни карти от 02.02.2022 г. за закупуване на компютър на стойност 689лв. и принадлежности към него на стойност от 3828лв.

Видно от извършената справка за задължения на дружеството *ъм 08.02.2022 г., чиито управител е ответника, след извършено ревизионно производство, същите възлизат 36162,42лв.

Не е спорно, а и от представеното разрешение за поставяне /л. 80/, на * е разрешено поставяне на павилион за осъществяване на търговска дейност за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2023 г.

Видно от представения договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 13.05.2019 г. майката *И.а е продала на бащата И.И. притежаваните от нея дружествени дялове в „* срещу продажна цена от 12000лв.

Съгласно договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 13.05.2019 г. майката * И.а е продала на бащата И.И. притежаваните от нея дружествени дялове в „* срещу продажна цена от 12000лв.

От ангажираните по делото гласни доказателства посредством разпита на свидетелката *а, се установява, че майката Десислава се грижи преимуществено за детето и полага грижи за него. Детето посещавало уроци по български език и математика. Знае от майката, че компютърът на детето се развалил и го носили на ремонт и че са ходили да пазаруват заедно.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже, че е да докаже наличието на трайно изменение в обстоятелствата, при които е определена издръжката, конкретните разходи за отглеждане на детето, потребностите му и необходимите средства за тяхното задоволяване, както и възможностите на всеки от родителите да заплаща издръжка.

3

Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, в т.ч. съгласно Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Тези принципи са установени и с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и 2 СК .

В случая не е спорно, а и се установява от приетите доказателства, че Д.Г. И.а и ИВ. В. ИВ. са родители на 14- годишното дете към датата на приключване на устните състезания *И. *.

Обичайните и нормални нужди на дете в тази възраст, с оглед правилното му отглеждане и развитие и възпитание, предполагат категорична нужда средства за покриване на ежедневни нужди от храна, облекло, консумативи, както и средства за посрещане на разходите, свързани с обучението му.

При присъждане на предходната издръжка детето е било на десет години, като логично неговите нужди са се повишили, налице е изменение и в обществено – икономическата обстановка с оглед многократното покачване на минималната работна заплата за страната до сумата от 650лв. за 2021г., и 710 лв. за 2022 г. Според статистическите данни на НСИ за второто тримесечие на 2021г. неотложните за едно лице разходи за живот са около 1000лв.

В случая обаче освен покриване на ежедневни нужди, от анализа на представените по делото доказателства се установява разход за допълнителни обучения по математика и български език.

С оглед горното и съобразявайки възрастта и обичайните нужди на детето и ангажираните доказателства, съдът възприема за необходим общ размер на издръжката от 450лв.

Така определеният общ размер на необходимата за детето издръжка следва да бъде разпределен между двамата родители, съобразно критериите на чл.143, ал.1 СК, а именно техните възможности и материално състояние.

В случая не е спорно, че майката е трудово заета, като липсват доказателства за получаваното от нея средномесечно брутно трудово възнаграждение, но същевременно, майката полага преките и непосредствени грижи за детето Адриана и поема внезапно възникващите разходи за него.

Спрямо детето майката е тази, която разходва допълнителни разходи за обучение, които да допринесат за личностното му развитие и успешно бъдеще. Установи се от анализа на ангажираните по делото доказателства, че детето посещава извънкласни занимания, което би допринесло за физическото и интелектуалното му усъвършенстване.

4

От анализа на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, посредством разпита на свидетеля *, които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви, се установява, че нуждите на детето са нараснали, поради посещение на частни уроци по български език и математика, за облекло и техника.

Следва да се отбележи, че инцидентното пребиваване на майката в чужбина, не опровергава горните изводи.

На първо място, в настоящото производство не е предявен самостоятелен иск за промяна на родителските права по отношение на детето, поради настъпило трайно изменение в обстоятелствата, за да се изключи възможността да се претендира от насрещната страна увеличение на издръжката. Освен това, от определената издръжка се ползва детето и то е ищец по делото по искането за изменение на издръжката. Издръжката се дължи на детето, а не, на който и да е от двамата родители, и същата трябва да се разходва в негова полза. Предвид на това, доводите на бащата, че детето се отглежда понастоящем от него и не дължи издръжка са неоснователни, доколкото не е налице изменение на упражняването на родителските права с влязло в сила решение или споразумение между страните, което да преурежда родителските права спрямо детето.

Бащата от своя страна е в трудоспособна възраст, като съобразно представените по делото доказателства реализира доход от около 650лв. и от упражняване на търговска дейност чрез представляваното от него дружество.

От анализа на събраните по делото писмени доказателства, съдът приема, че същият реализира доходи около средните за страната, които му позволяват да задоволява своите лични потребности, респективно и тези на непълнолетното си дете. Няма данни за наличие на задължения към други непълнолетни лица, на които да дължи издръжка, както и кредитни задължения към трети лица.