Решение № 1355 от 15.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1355 гр. Варна, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20253100501702 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Oбразувано e по въззивна жалба вх.№ 29480/31.03.2025г., подадена от ОУ „Георги Сава Раковски“ гр. Варна срещу решение № 834/10.03.2025г., постановено по гр.д. № 4457/2024г. по описа на РС-Варна, 31 състав, с което ОУ „Г.С.Раковски“ гр.Варна, кв.Чайка е осъдено да заплати на В. Г. Д., ЕГН ********** от гр.Варна, ул. „Ц.А.“ №**** 6 следните суми, явяващи се разлика между вече изплатено трудово възнаграждение и определено в последствие със задна дата по-високо възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023г.: за месец януари 2023г. – 342.95 лв. за месец февруари 2023г. – 339.64 лв. за месец март 2023г. – 342.77 лв. за месец април 2023г. – 336.83 лв. за месец май 2023г. – 322.50 лв. за месец юни 2023г. – 326.86 лв., заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда11.04.2024г. до окончателното изплащане на сумите, на осн. чл.128 от КТ.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението като постановено без да е направен съвкупен анализ на доказателствения материал, поради което е немотивирано, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила.

Въззивникът счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че наличието на трудово правоотношение към 01.01.2023г. води на извода, че се дължи увеличението на заплатите от 10.08.2023г., като излага съображения, че кръгът от правоимащи се очертава именно кум последната дата. Подчертава, 1 че разпоредбите на КТ не предвиждат правна възможност за увеличение на трудовите възнаграждения на лица с прекратен трудов договор. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна В. Г. Д., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа становището си, че право на 15 процентното увеличение имат всички заети в сферата на предучилищното и училищното образование, независимо дали договорите им са били прекратени към 10.08.2023г. Моли решението да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено на процесуалния представител адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,а л.2 от ЗАдв.

Постъпила е и въззивна жалба вх.№ 50169/05.06.2025г., подадена от ОУ „Георги Сава Раковски“ гр. Варна срещу решение № 1666/13.05.2025г., постановено по гр.д. № 4457/2024г. по описа на РС-Варна, 31 състав, с което е допълнено решение № 834/10.03.2025г., постановено по гр.д. № 4457/2024г. по описа на Районен съд - Варна, 31 състав, като ОУ „Г. С. Раковски“ гр. Варна, кв.Чайка е осъдено да заплати на В. Г. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, ул.“Ц.А.“ №**** следните суми, явяващи се разлика между вече изплатено трудово възнаграждение и определено в последствие със задна дата по-високо възнаграждение за периода от 1.01.2023г. до 30.06.2023г.: сумата от 495,92 лв., представляваща обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползвания платен годишен отпуск, както и сумата от 109,90 лв., представляваща обезщетение за забава от датата на поканата 20.12.2023г. В жалбата са изложени съображения, идентични с тези в първоначалната такава, като е отправено искане за отмяна на решението.

В законоустановения срок е депозиран отговор от въззиваемата, в който се сочи, че решението е законосъобразно, обосновано и постановено при спазване на процесуаните правила, поради което се настоява за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на решението.

Постъпила е и частна жалба вх.№ 59924/03.07.2025г., подадена от ОУ „Георги Сава Раковски“ гр. Варна срещу определение № 8237/18.06.2025г., постановено по гр.д. № 4457/2024г. по описа на РС-Варна, 31 състав, с което е допълнено на основание чл.248 от ГПК решение № 1666/13.05.2025г., постановено по гр.д. № 4457/2024г. по описа на РС-Варна, 31 състав, в частта му за разноските, като е осъдено ОУ „Георги Сава Раковски“ гр. Варна да заплати на адв. Т. Р. З.-И. сумата от 562 лева, представляваща направени по делото разноски на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв вр. с чл.78, ал.1 от ГПК.

В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението, като постановено в нарушение на процесуалните правила и необосновано. Въззивникът сочи се, че присъждането на разноски е последица на уважаване на исковете, като решенията на съда в тази част също са обжалвани като неправилни. Моли за отмяна на определението.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна, с който жалбата се оспорва като неоснователна и моли за 2 оставянето й без уважение.

Въззивните жалби и частната жалба са редовни, подадени са в срок от надлежна страна, срещу подлежащи на въззивно обжалване съдебни актове, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на В. Г.

Д., ЕГН ********** срещу ОУ „Георги Сава Раковски“ гр. Варна, с която са предявени обективно съединени искове /уточнени след указания на въззивния съд/, както следва: 1) иск по чл.128,т.2 от КТ за заплащане на следните суми, явяващи се разлика между вече изплатено трудово възнаграждение и определено впоследствие със задна дата по-високо възнаграждение за периода от 1.01.2023г. до 30.06.2023г.: за месец януари 2023г. – 342.95 лв. за месец февруари 2023г. – 339.64 лв. за месец март 2023г. – 342.77 лв. за месец април 2023г. – 336.83 лв. за месец май 2023г. – 322.50 лв. за месец юни 2023г. – 326.86 лв., ведно със законната лихва от датата неподаване на исковата молба - 11.04.2024г. до окончателното плащане; 2) иск по чл.86 от КТ за заплащане на сумата 87.99 лева, представляваща сбор от дължимите суми като обезщетение за забава върху главниците за неизплатени трудови възнаграждения, за периода от 19.12.2023 г. до 11.04.2024 г.; 3) иск по чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 495.92 лева, представляваща частично неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 10 работни ди от 2022г. и 24 работни дни от 2023г.; 4) иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 21,73 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за неизползван платен годишен отпуск, за периода от 19.12.2023 г. до 11.04.2024 г.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е заемал при ответника длъжността старши учител по силата на трудов договор от 06.07.2022г., с основно месечно възнаграждение в размер на 1 470лв. и допълнително възнаграждение с постоянен характер за придобит трудов стаж и професионален опит - 36% от основното възнаграждение. Договорът бил прекратен със заповед № РД08-17/29.06.2023г., считано от 01.07.2023г. поради изтичане на уговорения срок, като на ищеца било изплатено и полагащото му се обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неползван отпуск. По време на действие на договора основното месечно възнаграждение било увеличено и същото достигнало 1 573 лева Ищецът бил член на Синдиката на българските 3 учители към КНСБ. Със Закона за държавния бюджет за 2023г., приет на 28.07.2023г. и обнародван в ДВ бр.66/23г. и с Постановление №108/09.08.2023г. на МС за изпълнението на държавния бюджет за 2023г., публикувано в ДВ бр.69/23г. били разчетени средства за увеличение на възнагражденията и свързаните с тях плащания на педагогическите специалисти от 01.01.2023г. с 15%. След взетите решения били подписани анекс №Д01-192 от 10.08.2023г. към колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269 от 06.12.2022г. и анекс към общински колективен трудов договор № Д23000226/22.02.2023г., в които били договорени новите размери на основните месечни трудови възнаградения съобразно приетото 15% увеличение, което възнаграждение за заеманата от ищеца длъжност било определено в размер на 1 763 лева.

Поддържа се, че и в двата анекса е посочено, че увеличенията влизат в сила от 01.01.2023г.. С писмо от 19.12.2023г. вх.№ ЧР06-1-425 ищецът поканил работодателя да му заплати увеличението на работната му заплата, но получил отказ с мотив, че към датата на увеличението - 10.08.2023г. трудовият му договор е бил прекратен. Ищецът оспорва отказа за неоснователен, поради предаденото обратно действие на увеличението на трудовите възнаградения, като счита увеличението на работните заплати за дължимо на всички заети в системата на училищното образование към 01.01.2023г. Допълва, че в общинския колективен трудов договор за сектор „Образование" със създадения чл.26а ал.4 към договора изрично е посочено че увеличенията влизат в сила от 01.01.2023г.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни. Не се оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение през периода 12.09.2022г. до 01.07.2023г. за длъжността старши учител с посоченото от ищеца трудово възнаграждение, че са договорени нови трудови възнаграждения в системата на предучилищното и училищното образование, както и че ищецът е поискал ответното училище да му заплати 15% увеличение на работната заплата за периода 01.01.2023г. до 30.06.2023г. и е получил отказ. Счита, че основанието за възникване на увеличението на заплатите възниква на 10.08.2023г. с подписването на анекса, поради което и към тази дата следва да бъде очертан кръга на правоимащите лица, доколкото е записано, че увеличението на работните заплати, считано от 01.01.2023г. се отнася само за заетите в системата на училищното и предучилищното образование педагогически специалисти.

Излага, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, считано от 01.07.2023г., т.е. преди подписването на посочения Анекс към КТД и следователно той не притежава качеството на работник или служител в системата на училищното и предучилищното образование към момента на подписването на анекса и няма право да получи претендираното от него с исковата молба увеличение от 15% като педагогически специалист. Сочи се още, че освен, че ищецът трябва да е бил работник или служител към 10.08.2023г., той е трябвало да е член на синдикална организация страна по подписването на Анекса към КТД към същата дата или на основание чл.57, ал.2 КТ да се е присъединил към него отново към този момент.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки 4 становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните под делото, а и се установява от представения трудов договор № РД-08-20/06.07.2022г., че ищецът е заемал длъжността „старши учител“ при ОУ „Георги Сава Раковски“ – Варна. Със заповед № РД08-17/29.06.2023г. трудовото му отношение е прекратено, считано от 01.07.2023г., на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ. В заповедта е вписано, че на служителя следва да бъде изплатено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 34 дни в размер на 3306.15 лева.