Решение № 261345 от 27.04.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 5264/2020
- Вид
- Решение № 261345
- Подписан
- 27.04.2021
- В сила
- 16.07.2021
- Състав
- НИКОЛАЙ ДИЯНОВ ГОЛЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 178, ал. 1, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- § 26а · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 7 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш Е Н И
Е № 261345 гр. Пловдив, 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, XV- ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5264 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД, предявени от И.Ж.Т. ***, за заплащане на сумата в размер на 2 371, 54 лева, представляваща възнаграждения за извършени от ищеца специфични служебни задължения по *****************, предназначено за ******* в сградата на ******** при ОД на МВР- Пловдив за периода 01.02.2017г.- 29.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.05.2020г., до окончателното заплащане на задължението, както и обезщетение за забава върху главницата в размер от 385, 46 лева, дължимо за периода 01.03.2017 г. – 19.05.2020 г. ( отразените суми са претендираните от ищеца след заявено на основание чл.
214 ГПК увеличение в размера на исковете досежно претенциите за главница и за мораторна лихва, сторено в открито съдебно заседание, проведено на 02.12.2020г.- л. 144 гръб ).
Ищецът
И.Ж.Т. твърди, че работи по служебно правоотношение при ОД- МВР Пловдив, като за периода 01.02.2017 г. – 29.02.2020 г. е полагал труд при сумирано изчисляване на работното време на 24-часови смени на длъжност „********. Според ищеца, неговите задължения се уреждали в Инструкция № ******** г. и Процедура за ежедневната дейност на служителите от „********“ на ********. Излага съображения, че престирането на работна сила се осъществявало в специално обособено помещение, предназначено за оперативно- дежурна работа. В същото се помещавал и **********, в който се съхранявали ********. Посочва, че макар и да не му било вменено с изрична заповед, част от задълженията на ищеца касаели ***************, което свидетелствало от актовете, уреждащи неговите задължения и дневника за сдаване и приемане на дежурство в **** на ********.
Според ищеца съобразно нормата на чл. 178 ал.1 т.2 ЗМВР към основното месечно възнаграждение, следва да му бъде заплатено такова за изпълнение на специфична дейност по ********. Неговият размер се определя въз основа на Заповед № ******** г. на *** на вътрешните работи, а именно до 50 % от базовата сума. Ищецът посочва, че въпреки липсата на информация дали има издадена заповед за определя на размер на допълнително възнаграждение, то такова се дължи. Предвид изложеното, то се претендират и горепосочените суми извършени от ищеца специфични служебни задължения по *****************, предназначено за оперативно- дежурна работа в сградата на ******** при ОД на МВР- Пловдив.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който се взима становище за неоснователност на предявените искове. Излагат се съображения, че в процесния период са издадени две Наредби за заплащане на специфичните служебни задължения, като допълнителното възнаграждение може да възлиза на 50 % от 140 лева. Посочва се, че в длъжностната характеристика на ищеца не е възложено задължение за **********. Изтъква се, че подобна дейност не му е и изрично възлагана и ищецът фактически не я е осъществявал. Отделно, поддържа се и че ******, намиращи се в служебната каса не са ******** съобразно чл. 7 от ЗОБВВПИ. Излага съображения, че за да бъде заплатено допълнително възнаграждение за специфични служебни дейности, следва тази дейност да се изпълнява пряко от съответните служители. В случая, подобна дейност не само не е възлагана, но и не влиза пряко в осъществяваните от ищеца дейности. Също така посочва, че определянето на допълнително възнаграждение се извършва единствено от ****** на структурата, т.е. ******** на ОД МВР Пловдив, като за ищеца такова предложение е направено единствено за работа с видеозаписи. Поддържа се, че допълнителните възнаграждения са в процентно съотношение и същите не могат да бъдат определени от съда, а единствено от ******** на ОД на МВР- Пловдив. Моли се, така предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Между страните не е спорно обстоятелството, че за процесния период от 01.02.2017 г. до 29.02.2020 г. ищецът е заемал длъжността „********“ при ОД на МВР- Пловдив, като мястото му на работа е било в сградата на ******** при ОД на МВР- Пловдив. Впрочем, между страните липсва и спор досежно обстоятелството, че на ищеца не му е издавана нарочна заповед, с която да му бъде възложено извършването на специфични служебни задължения по *****************, предназначено за оперативно- дежурна работа в сградата на ******** при ОД на МВР- Пловдив (ищецът потвърждава, че не е налице издавана заповед- видно от отразеното на стр. 1- ва от исковата молба ).
Спорът в настоящото производство се концентрира върху обстоятелството дали без да е налице изрично възлагане, дейността по ******* в горепосоченото помещение, е част от трудовите функции на длъжността „********“.
В § 26а от ДР на ЗМВР (ред. към ДВ бр.
60 от 2020г.) е дадена легална дефиниция на понятието "специфични служебни дейности" и то е: „пряко изпълнявани от държавните служители по този закон дейности за осъществяване на агентурно- оперативна, издирвателна, експертно-криминалистична, патрулно- постова, пожарогасителна, спасителна и неотложна аварийно-възстановителна работа, държавен противопожарен контрол или превантивна дейност по чл. 17, ал. 2, т. 1, контрол на държавната граница, химическа, биологическа и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали, летателна, авиационна, парашутна, плавателна, водолазна, охрана на взривоопасни вещества, банкови или други ценности, борба с тероризма или участие в специални операции, откриване, идентифициране и неутрализиране на взривни устройства и взривни вещества, конвоиране, съпровождане или транзитиране на лица, опазване на обществения ред и разследване по досъдебни производства „. От цитираното легално определение следва, че за да се определи допълнително възнаграждение по чл.178, ал. 1, т. 2 ЗМВР, ********* следва пряко да осъществява някоя от изчерпателно изброените дейности. Тоест, същите следва да са му пряко възложени с нарочна заповед или да следват от длъжностната характеристика на длъжността, която заема.
През процесният период, ищецът е заемал длъжността "********" в ******** при ОД на МВР- Пловдив и длъжностната му характеристика / л. 54- 56/ не включва нито една от посочените по- горе дейности ( и по конкретно дейност по **********).
Подобни дейности не са му възлагани пряко с нарочна заповед. Липсват и доказателства фактически да е извършвал такива. Противно на твърдяното от ищеца, извод за извършване на специфични служебни дейности не може да се обоснове и от разпоредбите на Инструкцията за организация и реда за осъществяване на дежурство в МВР / л. 12- 20/. Цитираният от ищеца в исковата молба чл. 24, т. 14 от Инструкцията, касае правомощие на **** да разпореди при необходимост използване на оръжие, като уведоми незабавно съответния ръководител. Съдържанието на посочената разпоредба не вменява задължение на оперативния да осъществява охрана на оръжията и боеприпасите за тях, а единствено да разпореди тяхното използване ( което действие е съвсем различно от физическото охраняване/ пазене на наличностите в касата). Задължение за охраняване на оръжията и боеприпасите не следва и от разпоредбата на чл. 26, т.
5 от Инструкцията, която гласи- оперативните дежурни „упражняват контрол за охрана на структурата и спазване на пропускателния режим“. Впрочем, цитираният текст е в подкрепа на твърдението на ответната страна, че ************* е възложена на друго лице- дежурният служител, който е разпределен на пост № *** в сградата на ******** при ОД на МВР- Пловдив (доколкото в изпълняваните от него задължения се включва **** на цялата територия на *****, включително сградата и паркинга – л. 136- 142 ). Съобразно съдържанието на чл. 26, т. 5 от Инструкцията, ***** упражнява контрол за охрана, но не извършва сам тази дейност (използваният израз „контрол за охрана“ означава, че ***** сам не осъществява подобна дейност, а само би могъл да проследи дали лицето, което я извършва е на своя пост ).
Отделно от гореизложеното, по делото е приета и Заповед № ********г. за утвърждаване на вътрешни правила за експлоатацията на ***** ( л. 93- л. 127). В чл. 16, т. 2 от цитираната заповед, е посочено, че *********/****** (*******) в РУ отговаря за отчетността на ОБВВПИ и други активи по ***** и е длъжен да организира и осъществява съхранението на активите. Тоест, дейността по отчет и съхранение на ******** за тях ( включително и тези, намиращи се в касата, в помещението, предназначено за оперативно- дежурна работа) е възложена на ***** на съответното районно управление, а не е вменена на ****. Посоченото обстоятелство се изяснява и от разпита на св. Ш.- *** на ******** при ОД на МВР- Пловдив / л. 88/. Св. Ш. изтъква, че в оперативната дежурна стая е разположена каса, в която се съхраняват ******** за тях. Акцентира и върху обстоятелството, че тези ******** са зачислени на ***, който е ******. Свидетелят поддържа и че цялостната охрана на районното управление ( 24 часа в денонощието ) се осъществява от служителя, разположен на пост № ****, който не е *****. Съдът кредитира изложеното от свидетеля, доколкото поднесената от него информация е обективна, логически последователна и съответна на отразеното в чл. 16 от Заповед № ********г. ( л. 93- 127).
От показанията на св. Ф. ( л. 87) се установява, че ключът от стаята на *** се намира при съответния ****** на смяна. Сочи и че при приемане и предаване на дежурството, ***** съставя приемо- предавателен протокол, в който се описва съдържанието на касата. Съдът счита за нужно да акцентира върху факта, че съставянето на протокол за наличността в касата не е достатъчно, за да се изведе заключение, че ищецът **********. Самата дейност по описване на инвентара в касата в дежурната стая, не представлява действие по охрана.
Както вече бе изяснено, при възникване на нужда, ***** би могъл да разпореди използването на огнестрелно оръжие и поради това се осъществява опис на намиращото се в касата такова ( ако е извадено и използвано оръжие от касата, то следва да се остави документална следа). Това действие обаче, не означава, че оръжието се охранява ( пази ) от ********* - охраната се осъществява от пост № *** в сградата на ******** при ОД на МВР- Пловдив, а самите ************ за тях са зачислени на *** на районното управление, който непосредствено осъществява функции по отчет и съхранение (чл. 16, т. 2 от горепосочената Заповед № ********г. ). Впрочем, ако ***** е разпоредил използване на оръжие, то впоследствие и въз основа на съставените протоколи, ***, на когото е зачислен материалният актив, ще знае и какво количество **** са употребени, а оттам и колко е нужно, за да се запълни касата. Предвид това, дейността по съставяне на приемо- предавателни протоколи от **** е свързана с отчетността на материалния актив ( и което способства за осъществяване дейността на *** ), а не с неговата охрана.
Аргумент в подкрепа на твърдението, че ищецът извършва специфична дейност по *************, не може да се търси и в твърдението, че по време на дежурство, у него се намира ключът от стаята на ***. Ключът му е връчен, не защото му е възложено да охранява намиращите се в касата ********, а защото по време на дежурство, ***** изпълнява своите присъщи и непосредствени дейности, така както са описани в длъжностната характеристика ( л. 54- 56) и в чл.