Решение № 2941 от 02.08.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2941 гр. Варна, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20223110112797 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.250 и чл.248 от ГПК.

Производството е образувано по молба на ищеца Б. П. Б. за допълване на постановеното по делото решение №1868/23.05.2023г., като се сочи, че съдът при постановяване на решението си по делото не се е произнесъл по отношение на предявените искове, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи сумата в размер на 739,96лв., и за отмяна на решението на УС, според което решенията на Управителния съвет ще стават достояние "единствено и само на всички собственици на самостоятелни обекти в режим на етажна собственост, както и всички обитатели и живущи и домакинствата им, които са изпълнили и продължават да изпълняват задълженията и ангажиментите по ЗУЕС и ПУРНЕС като такива, към ръководството и етажната собственост в сградата".

Счита, че съда е бил надлежно сезиран с исковете, по които не се е произнесъл. Твърди, че протоколът от ОС е имал силата на уведомление за дължимата сума. Иска да бъде допълнено решението с произнасяне по предявените искове.

Ответника е подал отговор в предоставения му срок, като счита исканията неоснователни. Иска молбата да се остави без уважение.

Постъпила е молба с вх. №43175/29.05.2024г., подадена от ЕС с адм. адрес гр. Варна, *** представлявана от М. Н. действаща, като Председател на УС, чрез адв. Д. Х., с искане за допълване на решение № 1868/23.05.2024 г., постановено по гр.д. № 12797/2022г. по описа на ВРС, 31 състав, в частта за разноските.

В срокът за отговор насрещната страна изразява становище, че съдът следва да се произнесе по отношение на разноските след произнасяне по допълване на решението.

1

Постъпилата молба с правно основание чл. 250 ГПК е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК, от лица с правен интерес, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.

По отношение иска да се обяви за незаконосъобразно решението на ОС, според което решенията на Управителния съвет ще стават достояние "единствено и само на всички собственици на самостоятелни обекти в режим на етажна собственост, както и всички обитатели и живущи и домакинствата им, които са изпълнили и продължават да изпълняват задълженията и ангажиментите по ЗУЕС и ПУРНЕС като такива, към ръководството и етажната собственост в сградата" и „че тези които не са спазили ангажиментите си към ЕС нямат право на претенции“ следва да се изтъкне, че въпреки че ищцовата страна твърди, че визирания текст се съдържа във взетото решение под номер 1 в дневния ред на ОС, не се установява взетото решение да има същия смисъл. Под Решение № 1 в предоставения протокол освен, решение съобразно чл. 21, ал. 2 ЗУЕС е вписано: “Ако възникнат причини в периода на управление на избрания Управителен съвет на етажната собственост, за отлагане провеждането на следващи Общи събрания, както изисква ЗУЕС, то избрания сега такъв, се ангажира да предприеме действия за заседания и взимане на решения, които ще стават веднага достояние, единствено и само, до всички собственици на самостоятелни обекти в режим на етажна собственост, както и всички обитатели, живущи и домакинствата им, които са изпълнили и продължават да си изпълняват задълженията и ангажиментите по ЗУЕС и ПУРНЕС, като такива към ръководството и етажната собственост в сградата“.

Следва да се изтъкне, че на стр. 13 от Протокола се ОС уведомява че всеки от присъствения списък има право да се запознае със съдържанието му, както и да получи препис, ако поиска. Взето е решение: “Всеки собственик или представите и домакинствата им, които не са спазили ангажиментите си към етажната собственост и нейното ръководство, както изискват ЗУЕС и ПУРНЕС, заявили са неуважение, арогантно отношение, цинизъм и обиди, нямат право на претенции, изисквания, заставяния и нареждания спрямо всички останали коректни представители, Управителен съвет, Касиер и Контрольор“.

След преценка на съдържанието и смисъла на визираните текстове, съдът прецени че става въпрос за отделни изявления, а не за решение взето от общото събрание на ЕС, които са интерпретирани извън вложения смисъл, поради което иска следва да се остави без уважение.

По отношение на предявеният отрицателен установителен иск за сумата от 739,96лв., действително в приетия по делото доклад е приет за разглеждане иск с правно основание чл.

124, ал.1 ГПК, който не е разгледан в постановеното по делото решение.

При предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на определено право съдът е длъжен да установи съществува ли или не съществува това право към датата на устните състезания, без да се ограничава до обсъждане единствено на наведените от ищеца „основания“ на неговото несъществуване – недоказаност на размера на вземането, давност, плащане и пр. Тези твърдения в исковата молба не представляват основание на иска, а само доводи на ищеца, които съдът е длъжен да обсъди, но не ограничават съда в предмета и 2 обхвата на съдебната проверка. Ирелевантно е основанието, като индивидуализиращ белег при отрицателните установителни искове предвид че правото, което е било негов предмет, се отрича, без оглед на някакво конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни до приключване на устните състезания негови основания. Недоказана остана дължимостта на вземането, доколкото по делото липсвате доказателства относно вида, размера на същото, както и основанието на които същото е начислено, предвид което иска следва да се уважи.

По разноските:

С оглед изхода на спора и отправеното своевременно искане, представените доказателства, както и предвид своевременно подадената молба по чл . 248 ГПК от ответника, съда следва да се произнесе по разноските на страните.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. При предявени искове два иска, от които е уважен само един, на ищеца следва да се уважат разноски в размер на 730лв., от претендираните такива в общ размер от 1460лв.

Разглеждайки своевременно релевираното от ищеца възражение за прекомерост, преценява че същото е неоснователно. На ответника се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете, като не следва претендираното възнаграждение за предоставена правна помощ и защита в размер на 1000лв. да се намалява, предвид предявените общо два иска, минимума предвиден в Наредба № 1 само за неоценяем иск е 1000лв. Съразмерно на отхвърления иск, ищеца следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 500 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ДОПЪЛВА решение №1868/23.05.2023г. по гр.д.№12797/2022г. на ВРС, ХХХІ състав, като:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. П. Б. ЕГН********** от гр. Варна, ***срещу ЕС с адм. адрес гр. Варна, ** иск за отмяна на взето на 25.08.2022г. от общото събрание на ответника решение, според което решенията на Управителния съвет ще стават достояние "единствено и само на всички собственици на самостоятелни обекти в режим на етажна собственост, както и всички обитатели и живущи и домакинствата им, които са изпълнили и продължават да изпълняват задълженията и ангажиментите по ЗУЕС и ПУРНЕС като такива, към ръководството и етажната собственост в сградата", на осн. чл.40 от ЗУЕС.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б. П. Б.

ЕГН********** от гр. Варна, ***, не дължи на ЕС с адм. адрес гр. Варна, ***, сумата от 739,96лв (седемстотин тридесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща остатък от задължения от месечни вноски ФРОП на стойност 665,35лв. и неплатени 3 допълнителни вноски за периода от м. 06.2020 до 21.08.2022г. от ремонти, подобрения и обновления на стойност 74,61лв., на основание чл. 124, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА ЕС с адм. адрес гр. Варна, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Б. П. Б. ЕГН********** от гр. Варна, ***, сумата от 730лв., представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Б. П. Б. ЕГН********** от гр. Варна, ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЕС с адм. адрес гр. Варна, *** сумата от 500лв., представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО да се счита неразделна част от решение №1868/23.05.2023г. по гр.д.

№12797/2022г. на ВРС, ХХХІ състав.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от уведомяването.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4