Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 248 от 12.06.2025, Районен съд - Габрово

Съд
Районен съд - Габрово
Дело
Гражданско дело 297/2025
Вид
Решение № 248
Подписан
12.06.2025
В сила
22.07.2025
Състав
Диян Димитров Атанасов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Габрово, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Ина П. Георгиева като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело № 20254210100297 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от И. Б. Б., с пълномощник адвокат Б. И., против ЗД „Бул Инс” АД гр. София.

Предявен е частичен осъдителен иск по чл. 432 ал. 1 във вр. с чл. 493 ал. 1 т. 1 и т.

5 от КЗ във вр. с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 17.08.2020г., около 15 часа, в гр. Габрово, ищецът управлявал л.а. „Ягуар XJL" с peг. №J300MGB по улица "Орловска". Спрял на пешеходната пътека, за да пропусне преминаващи пешеходци. В този момент, движещ се зад него лек автомобил "Фиат Пунто" с peг. № В2897НТ, управляван от К.Б. от гр.

Габрово, не успял да спре и го ударил. Тъй като нямало значителни щети по автомобилите и страните нямали спор относно механизма на ПТП, уредили отношенията си с двустранен протокол за ПТП. Още веднага след удара ищецът усетил силна болка в областта на шията, но не обърнал внимание. Вместо да отмине обаче, болката се усилила и по тази причина, ищецът отишъл в Спешното отделение на МБАЛ „Д-р Тота Венкова" Габрово. Там му направили рентгенография на шийните прешлени и установили че има леко снишени централно тела на С5 и С6 суспектни за фрактура, поради което му поставиха шийна яка, която носил месец и половина.

Ищецът изпитвал много силни болки както в шията, така и главоболие и световъртежи, поради което дълго време приема обезболяващи. Преживял и много силен емоционален стрес, поради който дълго време не можел да спи и се страхувал да шофира. Завърнал се във Великобритания в края на октомври, но не бил в състояние 1 да работи и ползвал болнични чак до 22.06.2021 г., тъй като работата му била транспортиране на автомобили. През това време му били назначени и физиотерапевтични процедури, които провеждал във Великобритания. След приключването на болничните, той така и не се върнал отново на това работно място, тъй като не бил в състояние да шофирам дълго, нито физически, нито психически.

По така изложените причини ищецът преживял значителни болки и страдания, които следва да бъдат обезщетение от виновният за причиняването им водач. По отношение на гражданската отговорност на собственика и водачите на л.а. „Фиат Пунто" с рег.№ В2897НТ е сключена застраховка с полица № BG102112000109436, със срок на действие от 23.04.2020 г. до 22.04.2021 г. на ЗД „БУЛ ИНС" АД, поради което на основание чл. 493, ал.1,т.1-5 от КЗ, ответното дружество дължи заплащане на обезщетението, което се дължи от застрахованият при тях водач на основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД. Затова ответникът дължи заплащане на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания от причинените му увреждания на здравето по вина на застрахованият при ответника водач. По предявената претенция по чл. 380, ал.1 от КЗ била образувана щета №2310015983 при ответното дружество, но на ищеца било отказано изплащане на обезщетение.

По предявен от ищеца частичен иск за същото вземане по гр.д. №1582/2023 г., Габровски районен съд постановил Решение №334/04.07.2024г., с което уважил изцяло предявеният частичен иск за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на причинените му телесни повреди при процесното ПТП, настъпило на 17.08.2020г. в гр. Габрово и осъдил ответното дружество да му заплати обезщетение в размер на 1000 лева -частичен иск от 15000 лева, ведно със законната лихва от 22.05.2023 г.

Предвид така изложените обстоятелства ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки, страдания, неудобства и стрес, вследствие на причинени телесни повреди при гореописаното ПТП в размер на 7 000 лева - частичен иск от 14 000 лева, ведно със законната лихва от деня на предявяване на претенцията пред застрахователя /22.05.2023г./ до окончателното им изплащане, както и направените разноски по делото.

В съдебно заседание за ищеца се явява адвокат Мария И.а, преупълномощена от адв. И.. Поддържа предявения иск по изложените съображения. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски и адвокатско възнаграждение на осн. чл.

38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Процедурата по чл. 131 ГПК е изпълнена и в законовия едномесечен срок ответното дружество, чрез процесуалния си представител адвокат Р. Н., преупълномощен от адв. М. Г., е представило писмен отговор, в който оспорва 2 исковата претенция по основание и размер, като излага следните съображения:

Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесния автомобил Фиат Пунто, с peг. №В2897НТ. Оспорва твърденията, че в резултат на процесното ПТП ищеца е претърпял цитираните в исковата молба телесни повреди - по вид и степен. Счита, че няма данни и доказателства по делото същият да е претърпял твърдените увреждания. Оспорват се всички твърдения на пострадалият в тази насока.

Оспорват се твърденията, че евентуално получените в следствие на ПТП увреждания са довели до продължителни болки и страдания. Оспорва твърденията, че оздравителния процес е бил продължителен, тъй като видно от представените с исковата молба документи данни такъв да е протичал като цяло липсват. В случай, че се установи някаква по-голяма продължителност на оздравителния процес – твърди се същото да е следствие на поведението и неспазване на лекарските предписания от страна на ищеца.

Претендираната с исковата молба сума в размер на 7000 лв. /частичен иск от 14 000 лв./ е силно завишена и не отговаря на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и на принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" е функционално обусловена от отговорността на деликвента по чл. 45 ЗЗД. Ответникът моли при евентуално определяне на обезщетението да бъдат взети предвид следните обстоятелства: липсата на настъпили усложнения и липсата на трайни или пожизнени последици за здравето на ищеца. На основание гореизложеното ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция като изцяло неоснователна и недоказана или да намали размера на претендираното обезщетение, като го съобрази със установената съдебна практика за обезщетения при подобни увреждания.

В съдебно заседание адвокат Н. моли съда да отхвърли предявения иск, алтернативно – да присъди обезщетение в по-нисък размер.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорно, че към 17.08.2020 г., по отношение на л.а. „Фиат Пунто" с рег.№ В2897НТ е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на издадена от ЗД „Бул инс“ АД застрахователна полица № BG102112000109436.

От приложеното гр.д. №1582/2023 г. по описа на РС Габрово се установява, че с постановено по делото решение №334/04.07.2024 г. ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 1000 лева, предявена като частична претенция от обща такава в размер на 15 000 лева, за причинени му неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило 3 на 17.08.2020 г. в гр. Габрово, поради противоправното поведение на застрахования при ответника по силата на горепосочената застрахователна полица водач на лек автомобил"Фиат Пунто" с peг. № В2897НТ, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2023 г. до окончателното й изплащане. Решението е влязло в сила на 06.08.2024 г.

В мотивите на решението съдът е приел, че на ищеца се дължи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, представляващи негативни психически преживявания от болки, страдания и емоционален стрес, в общ размер от 8 000 лева.

Като свидетел по делото беше разпитана Р.К.Б.-Г., която обясни пред съда, че през 2020 г. работела в болницата в гр. Севлиево и оказала съдействие на ищеца за провеждане на консултация с ортопед. Ищецът имал световъртеж и болки във врата.

След направена рентгенова снимка, на врата му била поставена т.нар. „яка на Шчербак“, за обездвижване. Свидетелката разбрала, че той има протрузия на някои от прешлените.

Предвид влязлото в сила решение №334/04.07.2024 г. по гр.д. №1582/2023г. на РС Габрово, настоящият съдебен състав е длъжен да зачете силата на пресъдено нещо, с която се ползва решението, постановено между същите страни и по повод на един и същ правопораждащ юридически факт – възникването на задължение за ответника застраховател да заплати застрахователно обезщетение за осъществен покрит от него застрахователен риск. Съгласно т. 2 от задължителното за съдилищата Тълкувателно решение №3/2016 г. от 22.04.2019 г., постановено по т.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, независимо, че с частичния иск се търси защита в ограничен обем, въведеното основание на иска като правопораждащ юридически факт е единно и неделимо, както при предявен частичен иск за част от вземането, така и при последващия иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото право. Силата на пресъдено нещо на решението, постановено по иска за защита на правото в пълния му обем, препятства последващото твърдение на ищеца, че вземането му е по-голямо, възражението на ответника, че то е по-малко, както и последващите твърдения и възражения на ответника, че вземането се дължи на друго основание, съответно друго материално правоотношение. Задължението за неоспорване се отнася до всеки елемент на установеното или отречено от съда спорно право – не само до неговия размер, но и до основанието и правната му квалификация.

При уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за 4 останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин.

Такъв е и разглежданият случай. Затова, въз основа на изложеното и предвид факта, че с цитираното решение на ГРС в отношенията между страните е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца заплащане на застрахователно обезщетение в общ размер от 8000 лева, от които вече е осъден да му заплати сумата от 1000 лева, силата на пресъдено нещо препятства последващите твърдения на ищеца, че вземането му е по-голямо, респ. възраженията на ответника, че то е по-малко. Затова съдът намира, че предявеният частичен иск следва да се уважи така както е предявен, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата 7000 лева, представляваща горницата над присъдената от ГРС сума от 1000 лева до пълния размер на дължимото от ответника застрахователно обезщетение в размер на 8000,00 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя – 22.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.