Решение № 76 от 24.10.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. гр.Велинград, 24.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря ДИЯНА АЛ. КОШЕРИЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Административно наказателно дело № 20265210200233 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на И. Ц. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Велинград, бул. „Съединение“ бл. 92, ет. 2, ап. 7, подадена чрез процесуалния представител адв. М. А., против Наказателно постановление (НП) № 26-0367-000087/01.06.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР Пазарджик, РУ - Велинград.

С обжалваното наказателно постановление, на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ), на жалбоподателя И. Ц. Х. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 204,52 евро / 400,01 лева, за извършено нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.

В жалбата се навеждат подробни съображения за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление. Поддържа се, че деянието е обективно несъставомерно по чл. 638, ал. 3 от КЗ, тъй като към момента на проверката моторното превозно средство е било със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Излагат се аргументи за непълно, неясно и фактическо невярно описание в АУАН и НП, както и за съществено нарушение на 1 материалния закон поради определяне на глоба в незаконосъобразен размер от 400,01 лева. При условията на евентуалност се прави искане за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Претендира се цялостна отмяна на атакуваното наказателно постановление и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят И. Ц. Х. и неговият процесуален представител адв. М. А., редовно призовани, не се явяват. С нарочна писмена молба адв. А. взима отношение по съществото на спора.

Въззиваемата страна – Началник група в ОДМВР - Пазарджик, РУ Велинград, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по основателността на жалбата.

Районният съд, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалвания административнонаказателен акт съгласно чл. 63 от ЗАНН, приема за установено от фактическа страна следното:

На 27.01.2026 г. около 10:05 часа в гр. Велинград, на ул. „Кристал“ № 10 (до входа на СОУ „Васил Левски“, в посока на движение към кръстовището с ул. „Никола Вапцаров“), жалбоподателят И. Ц. Х. управлявал лек автомобил марка „М. Ц 200 ЦДИ“ с рег. № РА****КХ, собственост на Ц. Б. Х.. При движението си автомобилът бил спрян за проверка от автопатрулен екип при РУ - Велинград в състав полицейските служители Н. В. Д. и М. М. К..

При извършената служебна проверка чрез таблет в автоматизираната информационна система на МВР проверяващите органи констатирали, че регистрацията на лекия автомобил била служебно прекратена на 23.12.2025 г. в 05:23 часа на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след получено уведомление от Гаранционния фонд поради липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Към часа на извършване на проверката - 10:05 часа на 27.01.2026 г., за управляваното превозно средство нямало действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

За констатираното нарушение мл. автоконтрольор Н. В. Д., в присъствието на свидетеля М. М. К., съставил срещу И. Ц. Х. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 5004159/27.01.2026 г. за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ. В акта било 2 вписано, че водачът управлява МПС, което е регистрирано на територията на Република България, без да има сключен и действащ договор за задължителна застраховка. Актът бил предявен на водача, който го подписал с отбелязване „нямам възражения“ и получил препис от него срещу подпис на същата дата.

По повод същата проверка и при същите фактически обстоятелства срещу водача бил съставен и втори АУАН Серия GA № 5004160/27.01.2026 г. за нарушение по чл. 140, ал. 1, предл. 1-во от ЗДвП (управление на МПС със служебно прекратена регистрация), като били иззети свидетелството за управление на МПС и 2 броя регистрационни табели, и била издадена Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1916569/27.01.2026 г. по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП за временно отнемане на СУМПС. Заповедта за ПАМ била обжалвана пред Административен съд - Пазарджик и с влязло в сила Решение № 1493/31.03.2026 г. по адм. дело № 149/2026 г. била отменена като незаконосъобразна.

От приетата по делото справка за регистрация на МПС се установява, че в рамките на същия ден – 27.01.2026 г. в 11:43 часа – регистрацията на процесното МПС била служебно възстановена в информационната система на МВР след получено уведомление за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № BG/02/126000373268 със срок на действие от 27.01.2026 г. до 26.01.2027 г.

Въз основа на съставения АУАН Серия GA № 5004159/27.01.2026 г. и материалите по преписката, Началник група в ОДМВР – Пазарджик, РУ – Велинград издал обжалваното НП № 26-0367-000087/01.06.2026 г., с което за извършено нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ на жалбоподателя И. Ц. Х. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 204,52 евро / 400,01 лева. В обстоятелствената част на постановлението наказващият орган възпроизвел констатацията от акта, че водачът управлява МПС с рег. № РА****КХ, което е регистрирано на територията на Република България.

Наказателното постановление било връчено лично на жалбоподателя на 05.08.2026 г., а жалбата срещу него била подадена чрез административнонаказващия орган на 18.08.2026 г.

Така изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните и приобщени по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитания свидетел Н. В. Д.. Показанията на свидетеля се 3 кредитират от съда като обективни, логични и съответстващи на приобщения писмен доказателствен материал. Разгледани в съвкупност, доказателствата изграждат единна и непротиворечива фактическа картина.

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице – адресат на санкционния акт, в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и пред компетентния районен съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При служебната проверка за законосъобразност съдът намира, че АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално и териториално компетентни органи съгласно чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ.

Спазени са предвидените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН преклузивни и давностни срокове за образуване на административнонаказателното производство и за издаване на наказателното постановление.

Наказателното постановление обаче страда от съществени материалноправни и процесуални пороци, които водят до неговата незаконосъобразност и налагат цялостната му отмяна.

На първо място, съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя за материална незаконосъобразност на наказателното постановление поради несъставомерност на деянието по чл. 638, ал. 3 от КЗ при установения статут на моторното превозно средство към момента на проверката.

Разпоредбата на чл.

638, ал.

3 от

КЗ предвижда административнонаказателна отговорност за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Тази санкционна норма обаче не може да бъде тълкувана изолирано, а следва да се прилага в систематична връзка с материалноправните разпоредби на Глава четиридесет и девета от КЗ, уреждащи обхвата и предпоставките за възникване на задължението за застраховане. Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Следователно 4 законовият фактически състав, с осъществяването на който правният ред свързва задължението за сключване и поддържане на застраховка „Гражданска отговорност“, изисква кумулативното наличие на две положителни предпоставки: превозното средство да не е спряно от движение и същото да има надлежна и валидна регистрация на територията на страната.

Когато регистрацията на едно моторно превозно средство е била прекратена по силата на закона - в случая служебно прекратена на 23.12.2025 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след получено уведомление от Гаранционния фонд - превозното средство губи своето административно разрешение за движение и придобива статут на нерегистрирано МПС. С прекратяването на регистрацията отпада една от задължителните кумулативни предпоставки по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ за съществуване на първичното задължение за сключване на застраховка. За такова превозно средство започва да действа безусловната законова забрана по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, въвеждаща правилото, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства, които са надлежно регистрирани.

В тази хипотеза последващото сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ представлява единствено нормативна предпоставка за служебно или по искане на собственика възстановяване на регистрацията по реда на чл.

143, ал. 10 от ЗДвП, но до момента на това възстановяване превозното средство е дерегистрирано. Поради това, при управление на МПС със служебно прекратена регистрация, водачът осъществява състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП (санкционирано по чл.

175, ал. 3 от ЗДвП или съставляващо евентуално престъпление по чл. 345, ал.

2 от НК), но не и състава на нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ.

Наред с това, в административнонаказателното производство са допуснати и съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. В обстоятелствената част на съставения АУАН Серия GA № 5004159/27.01.2026 г. и на издаденото въз основа на него НП № 26-0367-000087/01.06.2026 г. наказващият орган изрично е приел за установено от фактическа страна, че водачът „управлява МПС с рег. номер РА****КХ, което е регистрирано на територията на Република България“.

Това фактическо твърдение е в пряко и непреодолимо противоречие както с обективната действителност и официалната справка от информационната система на МВР (удостоверяваща, че към часа на проверката 10:05 ч.

5 автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация още от 23.12.2025 г.), така и с паралелните действия на същия автопатрулен екип, който на същата дата и час е съставил срещу водача втори АУАН Серия GA № 5004160/27.01.2026 г. именно за управление на нерегистрирано МПС по чл.

140, ал. 1 от ЗДвП и е отнел табелите с регистрационен номер и СУМПС.

Налице е несъответствие между действителната фактическа обстановка и словесното описание на съставомерните признаци в акта и постановлението по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Административнонаказващият орган не може едновременно да поддържа две взаимно изключващи се тези – че превозното средство е регистрирано (за да ангажира отговорност по чл. 638, ал. 3 от КЗ) и че същото е нерегистрирано (за да образува производство по чл.

140, ал. 1 от ЗДвП). Това разминаване създава пълна неяснота относно правната квалификация и фактическото обвинение, лишава наказаното лице от възможността да организира адекватно защитата си и представлява самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт.

Освен посочените пороци, водещи до несъставомерност на деянието и процесуална незаконосъобразност на акта, наказателното постановление страда и от самостоятелен и абсолютен порок в санкционната си част, свързан с размера на наложеното наказание.