Решение № 857 от 05.05.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, … май 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав, в публичното заседание на тридесет и първи януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА РАДЕВА при участието на секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдия Радева т.д. № 6617 по описа за 2015 г. на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415 и чл.124 ГПК.

Постъпила е искова молба от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, срещу Р.Д.К., ЕГН **********, в която се твърди, че ищецът се е снабдил по реда на заповедното производство със заповед за незабавно изпълнение срещу ответницата Р.Д., основание за което е сключен договор за банков кредит, продукт „Бизнес линия“ на 28.02.2011 год. между банката - ищец и неучастващо в производството лице ТД „А.“ ООД. Твърди, че ответницата Д. има качество на съдлъжник по сделката при условията на чл. 101 ЗЗД; твърди, че сделката е изменявана с последващи анекси, посочени в обстоятелствената част на искова молба. Твърди, че по сделката липсва изпълнение съобразно уговорения погасителен план, поради което банката е изготвила извлечение от своите счетоводни книги, отразявайки в същото съществуващата забава за плащане, засягаща както главен дълг, така и негови принадлежности. Твърди, че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, за което е изпратила уведомления до длъжниците. Тези уведомления са получени от тях. Настъпила е предсрочна изискуемост на вземанията, произтичащи от сделката. Твърди, че договорът е прекратен и произтичащото от него вземане е обявено за предсрочно изискуемо, поради което, при условията на чл. 417, т. 2 ГПК, заповедният съд е уважил подаденото заявление и е снабдил банката със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените в заявлението суми. Поради постъпило възражение от страна на ответницата и дадени от съда указания, ищецът е предявил установителна претенция, намираща основанието си в разпоредбата на чл. 422, във вр. чл. 415 от процесуалния закон.

Моли съда, след като се убеди в основателността на изложените от изложените от него факти, да постанови решение, с което признае съществуване на вземане на ищеца, за което същият се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Претендира разноски.

В срока за отговор ответникът по делото Р.К. прави възражения относно допустимостта на претенция поради неспазване на преклузивния срок по чл.415 от процесуалния закон. Въвежда и неконкретизирано като размер възражение за извършено плащане. Излага твърдения относно липса на изискуемост на цялото вземане, така както е съдебно заявено по реда на заповедното производство от ищеца, тъй като кредиторът не е обявил вземането си за предсрочно изискуемо преди подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 от процесуалния закон. Възразява на твърдението, че изявлението на банката, приложено в заповедното производство, с което кредиторът по банковата сделка е обявил вземанията, произтичащи от нея за предсрочно изискуеми, е стигнало до адресата, в конкретния случай ответницата Р.Д.. Следващото възражение, с което се брА.страната, е за нищожност на посочените в отговора на исковата молба клаузи от договора, позовавайки се на чл.143 ЗПП и общата разпоредба на чл. 26, ал. 1 ЗЗД като твърди наличие на неравноправни клаузи. Счита, че възможността да се измени договора е регламентирана с нормата на чл.307 ТЗ, но потестативното право за това може да бъде упражнено единствено чрез предявяване на конститутивна претенция. Излага твърдения за конкретна недействителност за всяка една от цитираните клаузи в контекста на разпоредбата, цитирана от него от ЗПП. Оспорва твърдението на ищеца, че ответницата Д. има качества на кредитопролучател, тъй като според нея има качество на съдлъжник. Позовава се на разпоредба на чл.147 ЗЗД, твърдейки, че срокът регламентиран с цитирания законов текст е изтекъл преди образуване на заповедното производство.

Моли съда да остави без уважение предявените искове.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

На 28.02.2011 г. ищецът сключва договор с „А.“ ООД с ЕИК********, в качеството му на кредитополучател, „А.“ ЕООД с ЕИК ********, А.Г.Г. с ЕГН ********** и ответника, в качеството им на съдлъжници, по силата на който банката предоставя на първото дружество банков кредит в размер на 122 000 лв. за погасяване на задълженията му към НАП, както и револвираща кредитна линия. Уговорена е годишна лихва в размер на сбора от базовия лихвен процент – малки фирми, който е 14,1% и договорна лихвена надбавка в размер на 0,4%. Размерът на лихвата не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни. При просрочие на дължими погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост, дължимата лихва се увеличава с наказателна надбавка в размер на 10 пункта. Кредитополучателят заплаща комисионна за управление на кредита, платима на падежа на съответната погасителна вноска по кредита, в размер на 0,05%. Съгласно договора съдлъжниците встъпват във всички задължения на кредитополучателя и изразяват изричното си съгласие да отговарят като солидарни длъжници към банката. Уговорено е, че банката запазва правото си да променя тарифата за таксите и комисионните. Ищецът има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, когато кредитополучателят не е внесъл дължима вноска по главница и/или лихва.

Уговорено е, че изискуемостта настъпва, без да е необходимо каквото и да волеизявление на страните.

На 30.04.2011 г. страните по договора за кредит са сключили анекс № 1, с който е увеличен размерът на кредитната линия с 13 000 лв. Съгласили са се, че кредитът ще се използва само за погасяване на задълженията на „А.С.И.“ ООД към НАП, за бизнес револвираща линия, задължения по учредяване на ипотека върху обезпеченията по настоящия договор и разходите за застраховка на ипотекираните имоти.

На същата дата е подписан и анекс № 2, с който се преоформят всички задължения по договора за кредит, като дългът се разделя на две части в съотношение – част А 75% и част Б 25%, като се въвежда и гратисен период от 24 месеца за плащане на суми по главница от датата на преоформяне.

Плащането на дълга става по погасителен план, който следва да бъде изготвен в 10-дневен срок от подписване на анекса. Уговорен е и нов ред за погасяване на дължимите суми в рамките на гратисния период.

По делото е представен и погасителния план с дата на изготвяне 12.07.2011 г. В него е предвидено, че кредитополучателят заплащан на банката-ищец 180 анюитетни вноски в периода 21.07.2011 г.-07.06.2026 г., които в първите 24 месеца са в размер на 1 174,47 всяка, а след това по 1 900, 75 лв., които се разпределят за главница и лихви. Погасителният план е подписан от кредитодателя, кредитополучателя и единия съдлъжник „А.“ ЕООД.

Видно от представените по делото три покани за изпълнение от ищеца до съдлъжниците „А.“ ЕООД с ЕИК ********, А.Г.Г. с ЕГН ********** и Р.К., банката ги уведомява, че поради неплащане от кредитополучателя на просрочия в размер на 12 506,12 лв. и неизпълнение на условията на договора обявява същия за изцяло предсрочно изискуем. Кредитодателят кани съдлъжниците да заплатят дължимите суми в 7-дневен срок. На 27.12.2012 г. А.Г., видно от представеното известие за доставяне, е получил трите покани. От пощенския оператор „M&BM Express“ са изпратили за целите на настоящото производство писмо-справка, от което се установява, че на 28.12.2012 г. И.К., обозначена като сестра, е приела пратката от дружеството-ищец с баркод № 1100014769890, предназначена за Р.К.. От пощенския оператор е представен и протокол за предаване на писмо с посочения баркод с обратна разписка. Приложено е и процесното известие за доставяне, от което се установява, че пратката за ответника е получена от И.К. на 03.01.2013 г.

На 16.04.2013 г. ищецът е подал в РС Н. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №264/2013 г., срещу ответника за парично в размер на 129 596,41 лв. – главница, 26 253,92 лв. договорна лихва за периода 21.02.2012 г.-11.04.2013 г., 1 093,34 лв. – такси и законната лихва върху главницата от 12.04.2013 г. до окончателното ѝ изплащане. Дължимите суми произтичат от процесния договор за кредит и анексите към него. Към заявлението са приложени извлечение от счетоводните книги на заявителя към 11.04.2013 г., както и договорът за кредит, анексите и уведомления за обявяване на предсрочна изискуемост.

На 18.04.2013 г. заповедният съд е издал заповед за изпълнение в полза на ищеца срещу заявителя и другите солидарни длъжници, съобразно предявените със заявлението парични суми, като с разпореждане е постановил незабавното ѝ изпълнение.

На 22.04.2013 г. заповедният съд е издал изпълнителен лист за посочените в заповедта за изпълнение суми.

С допълнителна заповед за изпълнение от 09.07.2013 г. е уважено искането в заявлението на банката и за пропусната в предходната заповед такса в размер на 1093,34 лв.

С разпореждане от 28.08.2013 г. заповедният съд е коригирал допусната от него очевидна фактическа грешка в заповедта за изпълнение от 18.04.2013 г.

На 08.10.2013 г. РС Н. е издал нов коригиран изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение, допълнителната заповед и разпореждането за очевидната фактическа грешка.

От протокол от 06.11.2013 г. се установява, че ЧСИ

Делян Николов е бил сезиран от ищеца с молба, на основание чл. 426, ал.1 и 2 ГПК, въз основа на която е образувал изпълнително дело № 1335/2013 г. за събиране на сумите, за които е допуснато принудително изпълнение срещу ответника с изпълнителния лист от 08.10.2013 г.

На 14.11.2013 г. съдебният изпълнител е връчил на ответника покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 1335/2013 г., към която е приложил и подлежащите на изпълнение актове – заповеди за изпълнение и изпълнителен лист. Длъжникът е получил поканата и по пощата, видно от известието за доставяне, на 19.11.2013 г.

Ответникът е подал възражение по образец до заповедния съд срещу заповедите за изпълнение на 20.11.2013 г.

С разпореждане от 28.11.2013 г. РС Н. е указал на ищеца по чл. 415 ГПК, че има едномесечен срок да предяви иск относно вземанията си, който съдебен акт е връчен на банката на 13.12.2013 г.

По заповедното производство е представено заверено копие от искова молба, обективираща предявените от банката- ищец положителни установителни искове, под вх.№317/14.01.2014г.От заверените препис от документи, - разписка № 000501/PS1142004FZ3A – се установява, че исковата молба е подадена по пощата и е постъпила в пощенската станция на 09.01.2014г., поради което, на основание чл.62, ал.2 ГПК съдът приема, че е депозирана в преклузивния срок по чл.415 ГПК.

От заключението на вещото лице Ани Т. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема и не е оспорено от страните, се установява, че усвоената главница по договор за банков кредит продукт „Бизнес кредит" № BL 31099 от 28.02.2011 г. е в размер на 129.596,41 лв.

Съгласно експертизата размерът на непогасените задължения по договор за банков кредит продукт „Бизнес кредит“ № BL 31099 от 28.02.2011 г. е 156.943,67 лв.

Според вещото лице първото непогасено задължение по договора за кредит е договорна лихва, начислена върху „Част А на дълга“ за периода от 22.01.2012 г. до 21.02.2012 г., в размер на 1.036,81 лв., с падеж 21.02.2012 г. Размерът на непогасената главница е 129.596,41 лв. Размерът на непогасената договорна лихва за периода 21.01.2012 г. - 11.04.2013 г. е 26.241,27. лв. Начислената наказателна лихва за периода от 21.02.2013 г. до 11.04.2013 г. е 12,65 лв. Начислените и незаплатени такси са в размер на 902,27 лв. Незаплатените имуществени застраховки са в размер на 191,07 лв. Размерът на непогасените задължения по договор за банков кредит продукт „Бизнес кредит“ № BL 31099 от 28.02.2011 г. е 156.943,67 лв.

Вещото лице е изразило становище, че с

Анекс № 2, сключен на 30.04.2011 г. е променен начинът на изчисляване на лихвата по кредита, но не и нейният размер. Съгласно направените изчисления, за периода от 08.06.2011 г. до 21.01.2013 г. е начислявана лихва в размер на 14,50 % върху сумата от 97.197,31 лв., представляваща 75 % от дължимата по договора главница. На 22.02.2013 г. е начислена лихва за периода от 08.06.2011 г. до 21.02.2013 г. в размер на 14,50 % върху сумата от 32.399,10 лв., представляваща 25 % от дължимата главница.