Решение № 41 от 11.04.2025, Районен съд - Кнежа

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Кнежа, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. Г. Тодоров при участието на секретаря Красина М. Давидова като разгледа докладваното от П. Г. Тодоров Гражданско дело № 20241430100536 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното :

С. П. П.,с ЕГН**********,с постоянен адрес: с.Ст.,общ.И.,обл.Пл.,ул.“***“*,със съдебен адрес:гр.Пл.,ул.“***”№* чрез процесуален представител адв.Н. М. от АК-Плевен,с адрес:гр.Пл., ул.„***“* е предявила против ЗД"Бул инс"АД-гр.София,бул.“***”№** обективно-кумулативно съединени искове с цена от 24000лв./двадесет и четири хиляди лева/,частичен иск от 50000лв./петдесет хиляди лева/-неимуществени вреди с правно основание: чл.45 от ЗЗД вр.чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

Ищцовата страна твърди,че е загубила внучката си В. М. на 19г. при ПТП на 09.02.2022г. и описва,че на 09.02.2022г.на общински път с.Горна Митрополия-с.Староселци като пътник в ППС /л.а./с марка „Ауди“А4 с рег.№******** в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП В. А. М. е получила несъвместими с живота травми,водещи до летален изход.

Ищцата твърди,че водачът на л.а.марка „Ауди“А4 с рег.№******** А. С. Г.,виновно е нарушил правилата за движение по пътищата регламентирани в ЗДвП като е управлявал своя автомобил с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, според заключение от ATE по ЗМ№830/2022г.по описа на РУ-Долни Дъбник-145,85км.ч.,губи управлението над автомобила и се удря в крайпътно дърво като вследствие на удара на място умират В. А.

М.,А. С. Г. и И. Л. Цв., за което произшествие е съставен Констативен протокол за ПТП е пострадали лица №257000/09.02.2022г. и е образувано досъдебно производство №830/2022г. по описа на ОП-гр.Плевен,което в последствие е прекратено,поради обстоятелството, че виновния водач е починал.

Според ищцата причина за настъпването на ПТП са допуснатите от водача на л.а.марка „Ауди“А4 с рег.№******** нарушение на правилата за движение по пътищата като в конкретната ситуация за него са били налице определени,фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата като с оглед на изложеното в случая съществува пряко причинна връзка между деянието на виновния водач Антоан Георгиев и настъпилите обществено опасни последици-телесни повреди,довели до летален изход на В.

М..

1

Ищцата твърди,че за увреждащия л.а.марка „Ауди“А4 с рег.№ BP9110СХ е имал сключена застраховка ГО с ЗД„Бул инс"АД- валидна към момента на ПТП-то/21.01.2022- 26.01.2023г/с Поица №BG 02/122000341624,което ангажира отговорността на ЗД"Бул инс”АД за обезщетение на причинените вследствие на ПТП-то неимуществени и имуществени вреди.

Ищцовата страна счита,че по силата на този договор,застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица,свързани с притежаваното и използваното МПС,съгласно чл.432 КЗ.

Ищцовата страна сочи,че видно от данните на нормативно уредения Информационен център към Гаранционен фонд, публично оповестени на интернет страницата на фондаhttp://eisoukr.giiaranteerLind.ore/seardiооМс\?1=bg, а именно: към дата 14.02.2022г. МПС с ДКН№ ******** има активна застраховка „Гражданска отговорност“ Серия GA Номер 105223795, Застраховател: ЗД“Бул инс“АД,начална дата на покритие:27.01.2022г. от 12:09ч., крайна дата на покритие: 26.01.2023г. 23:59ч.

Според ищцовата страна тези данни на основание чл.574,ал.12 от КЗ до доказване на противното,удостоверяват- застрахователя, номера на договора за задължителна отговорност „Гражданска отговорност на автомобилистите“,началната и крайната дата на покритие, регистрационния номер на МПС и номер на рама, а и също така, че към датата на събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна отговорност „Гражданска отговорност на автомобилистите“,учредено с полица № BG/02/122000341624 и крайна дата на покритие 26.01.2023г. и представляващо покритието по чл.493 от КЗ.

Според изложеното ищцовата страна намира настъпилото събитие, неговата противоправност и виновност на дееца за безспорно доказани,а оттук и за доказано наличието на гражданска отговорност, попадаща в покритието по чл.493,ал.1 във вр. чл.477,ал.1 от КЗ.

Ищцата твърди,че в качеството си на пострадало лице по смисъла на чл.478,ал.1 от КЗ,има право на основание по чл.492 от КЗ,да претендира пряко от ответника,в качеството му на застраховател по задължителна отговорност „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на виновния водач,изплащане на обезщетение за всички претърпени неимуществени и имуществени вреди от ищците,изразяващи се в болки и страдания,които са в пряко причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Ищцовата страна твърди,че съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ, пострадалите са предявили претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗД"Бул инс"АД,изпратена на застрахователя на 07.09.2022г.и са представили заверени всички документи,с които разполагат

-Констативен протокол за

ПТП с пострадали лица

№257000/09.02.2022г.;Адвокатско пълномощно- нотариално заверено; Декларация за неполучено обезщетение;Акт за смърт:Удостоверение за наследници:Удостоверение за родствени връзки на В. М.,видно от което С. П. е нейна майка и респективно баба на В. М. като по случая са образувани щети с № 2210026910, по която ответникът не е заплатил застрахователно обезщетение.

Предвид това ищцовата страна счита,че в случая за нея е налице правен интерес и предпоставки за предявяването на настоящия иск за ангажиране на отговорността на ЗД"Бул инс"АД за причинените неимуществени вреди.

Описва се от ищцовата страна ,че са получили отговор от ЗД"Бул инс"АД,с изх.№НЩ6064/19.09.2022г. чрез който ответникът уведомява, че няма основание да удовлетвори претенцията,тъй като не са установени особено близки взаимоотношения с починалата и действително претърпените от смъртта вреди.

Сочи се от ищцаната страна,че видно от обратна разписка на 18.10.2022г. на ЗД"Бул инс"АД представено Постановление за прекратяване на наказателното производство от 07.10.2022г. и САТЕ по ДП№830/2022г.е получила писмо с изх.№НЩ-7034/31.10.2022г.,чрез който ответникът отново уведомява,че няма основание да удовлетвори претенцията,тъй като не са установени особено близки взаимоотношения с починалата и действително претърпените от смъртта вреди.

2

Ищцата намира отговора от ЗД"Бул инс"АД., с изх.№НЩ- 7034/31.10.2022г.за отказ по определяне и изплащане на застрахователно обезщетение ,поради което на осн.чл.432,ал.1 от КЗ във вр.с чл.496,ал.1 и чл.498,ал.З от КЗ за нея се явява правен интерес да предяви настоящата съдебна претенция за изплащане на обезщетение за причинените й неимуществени и имуществени вреди от настъпилото събитие като в този смисъл са и Определение №224/15.05.2019г.по описа на ВКС,ТК,Iотд.,Определение №352/26.06.2018г. по описа на ВКС,ТК,IIотд.,Определение №332/19.07.2018г. по описа на ВКС,ТК,I отд.

Ищцата описва,че починалата В. А. М. е нейна внучка и петнадесет минути преди процесния инцидент В. със своите приятели е била при баба се и заедно са пили кафе и последна е видяла жива внучката си В..

Ищцата твърди,че смъртта на В. била внезапна,а болката от загубата й непреодолима като с трагичната гибел на внучката си загубила част от семейство и един от най-ценните хора в своя живот като в резултат на внезапната трагедия дълго време е била в изключително тежко емоционално състояние,което допринесло за цялостното влошаване на физическото и психическото й състояние,тъй като от силния стрес повече от два месеца се придвижвала е патерици поради схващане на мускулите и станала почти неподвижна,краката не я държали,непрестанно плакала,имала високо кръвно, които продължават и към момента.

Ищцата С. П. Н. твърди,че е била до своята внучка от момента на нейното раждане, възпитавала я,летните ваканции е прекарвала при нея,всекидневно се чували по телефона,давал й е всичко,което е нужно за едно спокойно, изпълнено с веселие ежедневие.

Според ищцата това довело до изграждане на постоянна,трайна и дълбока емоционална връзка,защото В. е била изключително добра внучка,силно привързана към своята баба и била повод за гордост на своето семейство.

Ищцата описва,че В. от ранна детска възраст се изявявала на сцена- рецитирала стихотворения,танцувала и взимала активно участие и в училищния живот,като освен че участвала в различните тържества, учителите разчитали на нея да помогне в организирането им,а съучениците на В. я ценели,уважавали и обичали като мечтата й била да учи ветеринарна медицина или археология.

Ищцата твърди,че изживява стрес,потиснатост,безпокойство,изострена чувствителност,ранимост,безсилие пред обстоятелствата и усещането за разрив в отношенията с другите и живота като цяло.Тя сочи,че след инцидента страда от безсъние,тревожност.безпокойство,а всеки спомен и снимка с В. предизвиква у нея болка като ежедневието й е променено с ежедневни посещение на гроба на починалата.

Според ищцовата страна, с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №1/2018г.,по тълк.дело №1/2016г.,ОСНГТК на ВКС е бил разширен кръга от лицата,които имат право да получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загубата на техни близки.

Според ищцата доколкото в случая е била създадена особена близка и трайна житейска връзка между нея и починалата В. към настоящия момент търпи значителни морални болки и страдания от загубата на своята дъщеря,по-голяма сестра и внучка, които са с продължителност във времето и подлежат на обезщетение.

Ищцата изтъква,че към момента на настъпване на транспортният инцидент е от кръга лица с право на обезвреда за нематериални вреди от настъпилия за нейния родственик летален изход като материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,посочени в Постановление No4 от 25.V,1961г.и Постановление No5 от 24.XI.1969г.на Пленума на Върховния съд и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Според ищцовата страна обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди като в наказателния процес тази материална легитимация може да бъде реализирана само от лицата, изброени в 3

Постановление No4 от 25.V.1961г. и Постановление No5 от 24.Х I.1969г. на Пленума на Върховния съд, както и от братята и сестрите на починалия и от неговите възходящи и низходящи от втора степен.

Описва се от ищцовата страна,че в рамките на европейското законодателство е приета Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета,като в чл.2 от Директивата е дадено определение за „жертва'’ на престъпление,като в това число са включени и членове на семейството на лице,чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат на смъртта на лицето”,а в последната категория се сочат съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в ангажирана,постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство,роднините по пряка линия,братята и сестрите и издържаните от жертвата лица.

Изтъква се от ищцовата страна,че според традиционните на българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците,са част от найблизкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост като с оглед изложеното,причинените неудобства и страдания на ищцата следва да бъде компенсирана.

Счита се,че безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и се оценяват повисоко като паричното обезщетение, не може да замести загубата на В.,но би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво,макар и минимално заличаване на неблагоприятните последици от въпросного ПТП. Според ищцовата страна обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционалните болки,страдания,неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното престъпление като съгласно последователната съдебна практика по приложение на чл.52 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/ и принципа напълно и универсално обезщетяване на увреденото лице,закрепен в чл.51,ал.1 от ЗЗД,справедливостта не е абстрактно понятие,а е свързана с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.