Решение № 3292 от 29.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3292 гр. София, 29.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20241110203072 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „***“ АД, ЕИК ***, представлявана по пълномощие от В. В.- юрисконсулт срещу Наказателно постановление (НП) № 004387 от 27.11.2023 г., издадено от И. Г. Б. – Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на „***“ АД са наложени 3 /три/ имуществени санкции за следните нарушения:

1. На основание чл. 45, ал. 1 от Закон за потребителския кредит /ЗПК/ на „***“ АД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК;

2. На основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК на „***“ АД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 22 от ЗПК и

3. На основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК на „***“ АД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 26 ЗПК.

В жалбата от „***“ АД, депозирана чрез юрисконсулт В. В. редовно упълномощен, са изложени пространните доводи относно незаконосъобразността и неправилността на оспореното наказателно постановление. Твърди се, че атакуваният санкционен акт, както и съставеният преди него АУАН са издадени от органи без съответната териториална компетентност, доколкото се касае за нарушение извършено в 1 гр. Русе. Във въззивната жалба се акцентира върху допуснати от наказващият орган процесуални нарушение при издаване на обжалваното наказателно постановление, конкретно пропуски свързани с точното и ясно описание на вменените нарушения, т.е. неспазване на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН.

На следващо място в жалбата от „***“ АД се твърди, че разширявайки обхвата на документалната проверка, органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Наведен е довод и за допуснато нарушение на материалния закон при издаването на атакуваното НП, като неправилно актосъставителят и АНО са преценили, че в проверявания от служителите при КЗП договор за револвиращ потребителски кредит и издаване на кредитна карта отсъства законово изискуемата информация, за която е санкционирано дружеството.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, дружеството-жалбоподател „***“ АД се представлява от юрисконсулт М. М., редовно упълномощена, която пледира съдът да отмени обжалваното наказателно постановление, като излага подробни доводи в тази насока. В тази насока юрк. М. М. сочи, че е допуснато нарушение на чл. 48, ал. 1 ЗАНН и твърди, че РД - София не е териториално компетентна да инициира административнонаказателно производство, а регионалният директор (въззиваемата страна) не е компетентен да издаде оспореното НП. Акцентира, че се касаело за отпуснат револвиращ кредит, който бил безсрочен и по него нямало погасителен план, което означавало, че няма как да има предсрочно погасяване, което правело разпоредбата на чл. 11, т. 22 от Закона за потребителския кредит неприложима в случая. Твърди, че правото на отказ от договора е ясно описано в същия. Иска, алтернативно, да бъде приложен чл.

28 ЗАНН, като се приемат нарушенията за маловажни. По отношение на третото неизпълнение на законово задължение – непосочване на адреса на КЗП в договора, релевира довод, че същият е общоизвестен, поради което отсъствала обществена опасност на „нарушението“. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Въззиваемата страна - Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, уведомена, не се представлява.

Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

На *** г., в гр. Русе, А. Н. Н. сключил с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Клон България“ (с правоприемник от 01.06.2023 г.- *** АД) договор за револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта CARD-19951258. На 07.08.2023 г., А. Н. сключил споразумение за прекратяване на цитирания договор и след изплащане на посочения в него размер на „остатъчната дължима сума“ на същата дата договорът бил окончателно прекратен.

А. Н. Н. сезирал Комисията за защита на потребителите с жалба с вх. № 2

С-03-5214/13.09.2023 г., с която се оплакал, че при отправено от негова страна искане за издаване на документ за липса на задължения към кредитора, такъв му бил отказан, като му било съобщено, че исканият документ може да бъде издаден 60 дни след датата на прекратяване на договора за револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта CARD19951258. Оплакал се и че подобна информация не присъствала в договорните условия.

С писмо с изх. № С-03-5214/15.09.2023 г. от Комисия за защита на потребителите изискали информация от страна на „***“ АД /правоприемник на ПНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А. Клон България/ относно посоченият горе договор и за начина му на прекратяване. На 29.09.2023 г. в КЗП била получена информация изпратена от *** АД, която съдържала заверени копия на „Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта“ CARD-19951258 от *** г; на „Споразумение за прекратяване на използването на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта“ по Договор за кредит № CARD-19951258; на „Тарифа на *** АД, за физически лица, клиенти на „ПБ Лични Финанси, част от Пощенска банка“ и др. След получаването на изисканата информация, свид. Е. Ц. на длъжност главен инспектор при КЗП установила, че са налице извършени три нарушения свързани със съдържанието на горецитирания договор за кредит, поради което била изпратена покана до дружеството жалбоподател да изпрати негов представител по закон или пълномощие за съставяне на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/.

На 23.10.2023 г., свид. Е. Ц. съставила в присъствието на представител (упълномощено лице) на „***“ АД – В. Н. В. и в присъствието на свидетел, присъствал при установяване на нарушението Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 004387/23.10.2023 г. на горепосоченото дружество. В акта било прието, че дружеството не е изпълнило три задължения по Закона за потребителския кредит, а именно – в договора сключен между А. Н. (кредитополучател) и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Клон България (кредитор) на *** г., в гр. Русе не било посочено правото на кредитополучателя от отказ от договора за потребителски кредит, правото му на предсрочно погасяване на кредита, както и отсъствал адреса на седалището на КЗП. Актосъставителят преценила, че се касае за неизпълнение от страна на правоприемника (*** АД) на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, на чл. 11, ал. 1, т. 22 ЗПК и на чл. 11, ал. 1, т. 26 ЗПК. Така съставеният АУАН бил предявен и връчен на упълномощено от дружеството лице, което го подписало без да излага възражения. Няма данни по в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН да са постъпили писмени възражения срещу акта.

Въз основа съставеният АУАН, на 27.11.2023 г., било издадено и обжалваното Наказателно постановление № 004387 от И. Г. Б., на длъжност директор на РД за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „***“ АД на основание чл. 45, ал. 1 Закон за потребителския кредит са наложени следните имуществени санкции:

„имуществена санкция“ в размер на 3000 лева, за нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

3

20 от ЗПК; „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 22 от ЗПК и „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 26 ЗПК, общо 9000 лева за трите описани нарушения, всяко представляващо отделно неизпълнение на законово задължение.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: гласните доказателствени средства: показанията на актосъставителя – свид. Е. Б. Ц., както и писмените, приобщени по реда на чл.

283 НПК, съдържащи се в административнонаказателната преписка в кориците на делото.

Съдът изгради преценката си относно релевантните за случая факти, найвече въз основа на показанията на актосъставителя – свид. Е. Ц., като кредитира същите и ги намери за безпротиворечиви и логични, съответни на писмените доказателства по делото. Свидетелят дава добросъвестни показания, които не са лишени от спомени относно конкретния случай.

Показанията на свид. Ц. са информативни относно възприетото от нея в хода на изпълнение на служебните й задължения, от тях съдът направи своят извод относно характера на неизпълнените задължения, в които се коренят нарушенията.

Съдът кредитира и приобщените по надлежния процесуален ред (чл. 283 НПК) писмени доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка, които са еднопосочни, логични и взаимосвързани относно подлежащите на изясняване обстоятелства.

Представеният договор за револвиращ потребителски кредит , издаване и ползване на кредитна карта CARD-19951258 от *** г., както и споразумението към него дават еднозначен отговор на същественият за делото въпрос, а именно има ли пропуск от страна на кредитора да изпълни задължението си за изискуемо съдържание на сключения с кредитополучателя договор. Видно е от съдържанието на договора, че в него не са включени изрично, от една страна правата на кредитора за отказ (доколкото отказ и прекратяване са два различни термина с различни последствия), както и правилата за предсрочно погасяване, а само опция за такова, противно на твърденията на юрк. М. в тази насока. От друга страна от съдържанието му се доказа и начина на посочване на адреса на КЗП. Съдът цени приложеното заверено копие на този договор като писмено доказателство, удостоверяващо валидно настъпил юридически факт по сключване на договор между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.

Клон България“ (с правоприемник от 01.06.2023 г.- *** АД) и потребител – кредитополучателя А. Н.. Същият е подписан от страните и е сключен на валидно правно основание и в предвидената форма, което го прави годно и обективно писмено доказателство – частен документ.

От приложените заповеди за компетентност на актосъставителя и наказващият орган се опровергава и възражението на дружеството-въззивник, че АУАН и НП са съставени, респ. издадени от териториално некомпетентни 4 органи, въпрос, който ще бъде обсъден по-подробно долу.

Доказателствената маса е еднопосочна относно подлежащите на доказване факти. По аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК съдът не дължи детайлна съпоставка на всеки един от доказателствените източници.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от санкционираното юридическо лице и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН, същата е депозирана в законоустановения срок – НП е връчено на 19.12.2023 г., а жалбата е входирана в деловодството на КЗП на 02.01.2024 година. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП. Съдът дължи проверка относно спазването (правилното прилагане) както на процесуалния, така и на материалния закон, независимо от възраженията отправени във въззивната жалба – арг. чл. 314, ал.

1 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН.