Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 143 от 02.12.2025, Районен съд - Сливница

Съд
Районен съд - Сливница
Дело
Административно наказателно дело 608/2024
Вид
Решение № 143
Подписан
02.12.2025
В сила
06.01.2026
Състав
Людмила Людмилова Митрева

Цитирани разпоредби

  • чл. 27 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.58, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.231 · Закон за митниците
  • чл.233 · Закон за митниците
  • чл.233, ал.6 · Закон за митниците
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 242 · Наказателен кодекс
  • чл.290, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл. 158 · Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст)
  • чл. 203 и сл. · Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст)
  • чл. 70 · Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст)

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Сливница, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Административно наказателно дело № 20241890200608 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Й. С. срещу Наказателно постановление № BG2024/5800-119/НП от 29.04.2024 г., издадено от зам. - директора на ТД Митница - София към Агенция Митници за извършено нарушение по чл.233. ал.1 от Закона за митниците, за което на жалбоподателят е наложено наказА.е „глоба“ в размер на 9 795 лева В жалбата са изложени твърдения, че АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са незаконосъобразни, доколкото при издаването им са допуснати съществени процесуални нарушения.

Административно-наказващия орган не е депозирал отговор на жалбата. В хода на делото оспорва жалбата. Моли за оставянето без уважение.

Районен съд - Сливница, като прецени събрА.те по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и искА.ята на стрА.те, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

По същество:

От представеното по делото Наказателно постановление № BG2024/5800-119/НП от 29.04.2024 г., издадено от зам. - директора на ТД Митница - София към Агенция Митници /л.36/, се установява, че на М. Й. С. е наложено наказА.е глоба в размер на 9 795 лева за извършено нарушение по чл.233, ал.1 от Закона за митниците и са отнети в полза на държавата стоки, предмет на митническа контрабанда.

От Акта за установяване на административно нарушение /л.58/ се установява, че на 08.02.2024 г. на МП Калотина на трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси“ пристигнал лек автомобил „*************“, модел „*************“ с *************** рег. № ***************, управляван от М. Й. С. и пасажер Максимилиан Лангнер, по отношение на който автомобил била предприета митническа проверка от митническите служители. Преди извършване на проверката от 1 митнически оргА. същите запитали лицата дали имат нещо за деклариране, на което запитване получили отрицателен отговор. При извършване на проверката, на различни места в автомобила – в стрА.чните джобове на вратите, под предните и задните седалки, във фабричните кухини на пода пред задните седалки и на тавана в жабките, както и в два големи куфара под дрехите, в сакове и на задната седалка под покривало, били открити недекларирА. общо 436 броя парфюми и тоалетни води от различни марки – 48 бр. с ТМ „Tom Ford“ – Tabacco Vanilie – EAU DE Parfum по 100 ml., 61 бр. ТМ „Dior Sauvage“ EAU DE Parfum по 100 ml, 10 бр. ТМ „Dior Sauvage“ Elixir – Natural Sprey EAU DE Parfum по 60 ml, 21 бр. ТМ „Yves Saint Laurent Libre“ EAU DE Parfum по 90 ml, 2 бр. ТМ „Yves Saint Laurent Libre“ Black Opium EAU DE Parfum по 90 ml, 1 бр. ТМ „Dior“ Homme Intense EAU DE Parfum 100 ml., 20 бр. ТМ „Carolina Herrera“ Good girl EAU DE Parfum по 80 ml, 36 бр. ТМ „Paco Rabanne“ One million EAU DE Toilette по 100 ml, 3 бр. ТМ „Paco Rabanne“ Fame Parfum по 80 ml, 60 бр. ТМ „Paco Rabanne“ Olympea Parfum по 80 ml, 33 бр. ТМ „Paco Rabanne“ Invictus EAU DE Toilette по 100 ml, 1 бр. ТМ „Paco Rabanne“ Victory EAU DE Parfum Extreme по 100 ml, 46 бр. ТМ „Hugo Boss“ The Scent EAU DE Parfum по 100 ml, 3 бр. ТМ „Paco Rabanne“ Phantom EAU DE Toilette по 100 ml, 1 бр. ТМ „Paco Rabanne“ Phantom EAU DE Parfum по 100 ml, 32 бр. ТМ „Chanel“ Coco Mademoiselle EAU DE Parfum по 100 ml, 12 бр. ТМ „Chanel“ № 5 EAU DE Parfum по 100 ml, 1 бр. ТМ „Chanel“ Chance EAU Tender EAU DE Toilette по 100 ml, 2 бр. ТМ „Chanel“ Blue EAU DE Toilette по 100 ml, 1 бр. ТМ „Dior“ Addict EAU DE Parfum 100 ml, 1 бр. ТМ „Giorgio Armani“ Si EAU DE Parfum 100 ml, 1 бр. ТМ „Giorgio Armani“ My way EAU DE Parfum 90 ml, 2 бр. ТМ „Emporio Armani“ You Intensely EAU DE Parfum 100 ml, 1 бр. ТМ „Dolce & Gabbana“ Light Blue EAU DE Toilette 100 ml, 1 бр. ТМ „Chloe“ Light BlueNomade EAU DE Parfum 100 ml, 1 бр. ТМ „Jimmy Choo“ EAU DE Parfum 100 ml, 1 бр. ТМ „Lancome“ Idole EAU DE Parfum 75 ml, 1 бр. ТМ „Lancome“ Miracle EAU DE Parfum - 100 ml, 1 бр. ТМ „Lancome“ La vie est belle EAU DE Parfum 75 ml, 1 бр.

ТМ „Lancome“ La vie est belle EAU DE Parfum 100 ml, 30 бр. ТМ „Versace“ Eros EAU DE Toilette по 100 ml.

Било установено, че лицата имат преминаване със същия лек автомобил на дата 07.02.2024 г. през ГКПП Капитан Андреево. Описаното актосъставителите са приели, че нарушава разпоредбата на чл.233, ал.1 ЗМ. Във акта се съдържа възражение от жалбоподателя на чужд език, преведено от преводач на самостоятелен лист, приложен към АУАН /л.60/.

Наказателното постановление е издадено от компетентен за това орган по смисъла на чл.231 ЗМ, а именно от зам.- директора на ТД „Митници“ – София, съгласно Заповед № ЗАМ – 502/32-817160 от 15.04.2024 г., с която е оправомощен зам. - директора на ТД Митница София да издава Наказателни постановление /л.42/. Видно от Заповед № 296 от 28.03.2024 г. на директора на Агенция „Митници“ /л.133/ за зам. директор на ТД Митници – София е назначен Г.К.Г., издал процесното НП.

Актът за установяване на административно нарушение също е издаден от компетентни за това оргА. по смисъла на чл.230 ЗМ, вр. с чл.37, ал.1, б. „а“ ЗАНН – служител на ТД „Митници“ София, в правомощията на който е вменено да съставя АУАН, видно от заповеди за назначение и трудова характеристика на актосъставителите /л.124 – л.132/

Действително, както обърна внимА.е жалбоподателя, АУАН е съставен от двама актосъставители, които в това качество са го подписали. Следва да се посочи, че в закона няма императивно изискване актът да се състави от едно лице. В чл.37 ЗАНН са посочени лицата, които могат да издават акт за установяване на административно нарушение в случая това са тези посочени в разпоредбата на чл.230 ЗМ, но не и техния брой. Също така практически не е невъзможно един документ да бъде съставен едновременно от две или повече лица.

С оглед изложеното съдът приема, че наличието на двама актосъставители не съставлява процесуално нарушение, което да прави незаконосъобразен АУАН и от там НП.

По отношение на възражението на жалбоподателя, че АУАН не е преведен на жалбоподателя и не му е връчен писмен превод на същия на разбираемия за него език, както и че не е ясно кое лице е преводач, доколкото не е индивидуализарано по какъвто и да е начин, по какъв ред е назначен преводача, разяснени ли са му отговорностите по НК за даване на неверен превод, съдът приема следното:

В ЗАНН, който урежда реда за провеждане на административно-наказателното производство по издаване на АУАН и НП, не се предвижда задължително участие на 2 преводач в същото във фазата на установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее български език.

С разпоредбата на чл. 84 ЗАНН се преодоляват непълноти в този закон като се препраща към Наказателно-процесуалния кодекс, но това препращане се прилага само при липса на особени правила и то само за конкретни хипотези - за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу НП, на касационни жалби пред Административния съд и предложения за възобновяване.

Ето защо субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не се прилага, на основА.е чл. 84 от ЗАНН, на етапа на установяване на административното нарушение и издаване на АУАН, тъй като тези правила са задължително приложими само за производството по обжалване на НП пред съда.

В тази връзка в Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред съд.

Разгледана в своята цялост, цитираната Директива установява безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното производство, като за извършените административни нарушения такова задължение липсва.

Независимо от горното тълкуване, съдът все пак приема, че при установяване на нарушението както българските граждА., така и чуждите граждА., които не владеят български език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач. Преценката дали липсата на превод на АУАН представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице.

В случая видно от АУАН, в него е отразено писмено възражение на жалбоподателя срещу неговото съдържА.е. Възражението е преведено писмено на български език, който превод е приложен към АУАН, което води на извод, че жалбоподателят е разбрал за какво нарушение му се съставя акт и какви са последиците от същия.

Наред с това от показА.ята на разпитА.те по делото свидетели – актосъставителите Л. Д. Н. /протокол от о.с.з. от 18.09.2025 г. л.142/ и К. Х. Ч. /протокол от о.с.з. от 23.10.2025 г. л.152/ и М. А. Тамбушев /протокол от о.с.з. от 18.09.2025 г. л.145/ - свидетел по съставянето на акта, се установява, че на жалбоподателят е осигурен преводач от български на *************** и обратно, който език жалбоподателят е заявил, че разбира и говори свободнo, като *************** граждА.н, с който преводач са общували свободно и са провели смислен разговор. Установяват, че не е изготвян писмен превод на акта за установяване на административно наказА.е.

Съдът кредитира показА.ята на свидетелите в обсъдената част като обективни и непротиворечиви както по между си така и с отразеното в АУАН, в който жалбоподателят е изложил свое възражение по съдържА.ето на акта на *************** език, което е преведено на български език с подпис и имена на преводача.

Издаденото Наказателно постановление въз основа на посочения АУАН е преведено от български на *************** език, видно от приложения по делото превод /л.20/, което не се оспорва от жалбоподателя. Последният е подал своевременно жалба 3 срещу него, поради което е и образувано настоящото производство, тоест правото му на защита от това, че не му е предоставен писмен превод на АУАН, не е засегнато.

Следва да се обоснове, предвид липсата на изрична разпоредба, която да поставя законосъобразността на издадения АУАН от изискването за извършен устен или писмен превод, че с оглед това не е задължително в административното производство да бъде използван лицензиран, т. е. заклет преводач, тъй като подобно изискване липсва както в ЗАНН, така и в субсидиарно приложимия НПК.

Съдът счита, че превод извършен от всяко едно лице, с което нарушителят би се разбрал свободно и безпроблемно е годен такъв за нуждите на административнонаказателното производство във фазата по издаване на АУАН.

В тази връзка, предвид горното, липсата на декларация от страна на преводача относно верността на извършения превод и относно отговорността по чл.290, ал.2 от НК, която се носи при устен и писмен превод, съдът счита, че не опорочава издаването на АУАН.

С оглед всичко изложено, съдът приема, че на жалбоподателя е осигурена възможност да разбере фактите и обстоятелствата от проверката, правните последици от нея и правата си и в крайна сметка е упражнил правото си на защита пред съд, с което недвусмислено се доказва, че е разбрал последиците от издадените срещу него актове.

Обстоятелствата изложени в АУАН за извършено нарушение се установяват от показА.ята на разпитА.те по делото свидетели – актосъставителите Л. Д. Н. /протокол от о.с.з. от 18.09.2025 г. л.142/ и К. Х. Ч. /протокол от о.с.з. от 23.10.2025 г. л.152/ и М. А.