Решение № 738 от 18.03.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 738 гр. Варна, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20213110115234 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР от ищеца В. Т. ИЛ., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуален представител адвокат от АК Варна -М.Н. Д., със съдебен адрес: *** против ответниците:

1). „О.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ,представлявано от управителя Т. Т. Х. и 2). Т. Н. - В., ***, представлявано от Директора Д. А..

Отправеното до съда искане е да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде прието за установено , че ищецът е работил по трудов договор и е придобил трудов стаж в периода от 05.04.1983 г. до 01.09.1994 г., с прекъсване от 14.02.1987 г. до 09.09.1988 г. , като Зам. Главен готвач и главен готвач в „О.“ ЕООД - правоприемник на СДТ „***“, КТУ „Л.“ поделение „Р.“, ДФ „О.“, както следва: в периода от 05.04.1983 г. до 01.04.1984 г. в ресторант „***“, в периода от 01.04.1984 г. до 14.02.1987 г. в Р.те „***“, „***“ и „***“, в периода от 11.09.1989 г. до 01.09.1994 г. в ресторант „***“.

Ищецът основава исковата си молба на следните правно релевантни факти и обстоятелства:

Ищецът В. И. твърди, че в периода 5.4.1983 - 1.9.1994 г. , с прекъсване от 14.2.1987 г. до 8.9.1988 г. работил като заместник главен готвач и готвач в „О.“ ЕООД -правоприемник на СДТ „***“, КТУ „Л.“ - поделение „Р.“, ДФ „О.“, а именно : в периода от 5.4.1993 г. до 1.4.1984 г. в ресторант „***“, като заместник главен готвач. Ресторантът в който ищецът работил бил обект към СДТ „***“; в периода 1.4.1984 г. до 14.2.1987 г. като главен готвач в Р.те „***“, „***“ и „***“, които били обекти на СДТ „***“; в периода 11.9.1988 г.до 1.4.1989г. в ресторант „***“, като главен готвач, в който период ресторанта бил към КТУ „Л.“, поделение „Р.“, правоприемник на СДТ „***“; в периода 1.4.1989 г. до 1.9.1994 г. в ресторант „***“ като главен готвач, в който период ресторанта бил към КТУ „Л.“, поделение „Р.“ впоследствие преобразувано чрез 1 отделяне в ДФ „О.“ и след 1990 г. в „О.“ ЕООД.

В периода от 14.02.1987 г. до 08.09.1988 г. ищецът сочи, че прекъснал трудовия си стаж, т.к. бил осъден на лишаване от свобода заради „предизвикано ПТП“.

По същество ищецът заявява в исковата си молба, че при подготовка на документите за пенсиониране, установил, че е открадната трудовата книжка при взломна кражба в дома му. При възстановяване на трудовата си книжка, ищецът разбрал от управителя на „О.“ ЕООД, че при него не се намират и са откраднати разплащателни ведомости за заплати за периода от 1960 - 2000 г. на ГТТГ „ ***“ с правоприемници СДТ „***“, КТУ „Л.“, поделение „Р.“, ДФ „О.“ и „О.“ ЕООД. Сочи се, че имало издаден документ от първия ответник и приложено писмо от Второ РУ - ОД МВР- Варна за регистрираната кражба, като се твърди, че при огледа от служители на Второ РУ било установено, че сред откраднатите документи били и разплащателните ведомости за заплати.

При направена справка в Архива на ТП на НОИ, сочи ищеца, че установил, че „О.“ ЕООД не било предало на съхранение ведомостите за работни заплати.

Ищецът твърди, че за посочените периоди работил като зам.гл.готвач и гл.готвач на посочените по -горе обекти при работодателя по трудов договор, при осемчасов работен ден, с трудово възнаграждение 280,00 лв. Същият заявява още, че бил известен готвач, участвал и награждаван в състезания по повод правника на търговския работник. През периода от време, в който ищецът работил, сочи същия , че познавал следните лица: М. Г.

М. - работил като стоковед, закупчик в СДТ „***“ от 7.1.1980 г. до 8.6.1989г., Л. К. К. работил последователно като началник отдел, управител „Хранене“, Зам.директор в СДТ „***“, КТУ „Л.“, поделение „Р.“, и ДФ „О.“ в периода от 9.6.1977 г. до 1.10.1991 г., Стоян Иванов В.- директор и управител на КТУ „Л.“, поделение „Р.“ ДФ „О.“ и „О.“ ЕООД в периода от 6.3.1989 г. до 1.9.1994 г. Ищецът сочи, че работил с П. К. В. - барман, Н. С. В. сервитьорка. Към момента, обобщава ищеца, единствено по Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, можело да бъде установен трудовия и осигурителен стаж за посочения период и за да защити правата си за придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като се включи и този осигурителен стаж. С оглед на горните твърдения ищецът е сезирал и РС Варна с иска с правно осн. чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР. В подкрепа на твърденията си в исковата молба ищецът е направил доказателствени искания.С оглед становището на ответниците, ищецът е заявил, че ще помоли да му бъде дадена възможност да представи и други доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът ***,ч рез Директора Д.А. е депозирал писмен отговор. Видно от обективираното в писмения отговор , ответникът *** изразява становище за НЕДОПУСТИМОСТ на предявения иск по реда на ЗУТОССР (оставено без уважение от съда като неоснователно).

Анализирайки хипотезите, в които искът по ЗУТОССР е допустим и съобразно релевраните от ищеца твърдения, а и доказателства, Т. Н. - В. обобщава, че в конкретния случай ищецът целял да установи трудов стаж по съдебен ред, без да са налице предпоставките на чл.1,ал.1 и ал.2 от същия закон, т.к. изискуемото за допустимостта на производството удостоверение по чл. 5 от ЗУОССР не било представено. Представеното от първия ответник уведомително писмо не било издадено от работодателя посочен в исковата молба, като не се установявало по несъмнен начин правоприемство между посочените предприятия, както и че Р.те били обекти на съответните предприятия , нито правоприемство между тях, нито съответствие на период с конкретен обект - ресторант и със съответния работодател. Следователно, *** възразява, че след като не били изпълнени условията на чл. 5, ал.1 и ал.2 ЗУТОССР предявеният иск бил недопустим.

Наведено е и възражение, че в настоящото производство не може да се установява размер на трудово възнаграждение и осигурителен доход, като се желае в тази част установяването на твърдените от ищеца обстоятелства да бъде прието от съда за недопустимо.(независимо, че съда не се е сезиран с подобно искане ) В условията на евентуалност, ако все пак съда приеме, че искът е допустим 2 ответникът Т. Н. - В. изразява становище за неоснователност на иска.

Неоснователността на иска ответника аргументира с разпоредбите на чл. 6, ал. 1, вр. чл. 2, т.

9 ЗУТОССР, чл. 6, ал. 1 - ал.3 ЗУТОССР, като счита че приложените снимки към исковата молба вероятно са така нареченото начало на писмено доказателство, а исканията за събиране на доказателства -недопустими предвид цитираните текстове на закона , а и съобразно трайната съдебна практика. По същество се желае отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан, ако не се приеме възражението за недопустимост.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „О." ЕООД, чрез управителя си Т. Х. е изразил становище по предявения иск. Посочения ответник е заявил, че няма обективна възможност да представи ведомостите за заплати, от които евентуално съда да направи свои изводи, като препраща към съдържанието на издаденото на ищеца удостоверение и удостоверението на Второ РУ -ОД МВР Варна. Отделно от горното ответникът сочи, че от представените от ищеца доказателства ставало ясно, че работодателят бил държавно предприятие, а приватизацията била извършена едва през 2003 г.Същият ответник повтаря възраженията на ***, че не били представени доказателства за принадлежността на сочените от ищеца в исковата молба Р. към предприятието на ответника - „О.“ ЕООД. По основателността на молбата ответникът - ЕООД предоставя преценката на съда.

В проведеното по делото последно открито съдебно заседание ищецът явил се лично, представляван от адв. М. Д. от АК Варна чрез процесуалният си представител адв.М.Д. от ВАК поддържа предявената искова молба и моли да бъде уважаване на иска в цялост, излагайки подробни фактически и правни доводи за основателност на исковата молба, без да претендира съдебно – деловодни разноски.

В същото съдебно заседание процесуалния представител на ответната страна Т. Н. В. юрисконсулт И. К. поддържа възраженията за си за недопустимост на иска, а в условията на евентуалност за неоснователност и недоказаност на претенцията .

В откритото съдебно заседание представител на ответника „ О. „ ЕООД не се явява, но в писмени молби от 15 и 17.02.2022 г. застъпва вече становище за неоснователност на иска , като желае и предоставяне на срок за писмени бележки .

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приобщеното по делото на л. 8 – ми в оригинал удостоверение изх. № 551003-4/12.10.2021 г. от *** се установява, че ответника *** е издал посоченото удостоверение на ищеца, на основание чл.. 30, ал.1 , т.5 от Инструкция № 5 / 30.06.2005г. за приемане и съхранение на ведомости за заплати за трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник във връзка с чл. 5 , ал.2 ЗУТОСССР в уверение на това, че в осигурителния архив на НОИ липсват данни за положен от лицето В. Т. ИЛ. ЕГН ********** , с адрес *** трудов /осигурителен стаж за периода 05.04.1983 г. до 14.02.1987 г. и от 11.09.1998 г. до 01.09.1994 г. при работодател / осигурител СДТ „ *** „ КТУ „Л. „, под.

„Р.“ , ДФ „О.“ и „О. „ ЕООД.

От приобщеното по делото на л. 9 – ти в оригинал н а удостоверение изх.№ 46/15.10.2021 г. от „О.“ ЕООД се установява, че ответникът „ О. „ ЕООД,чрез управителя си Т. Х. е издал на основание чл. 5 , ал.1 от ЗУТСССР цитираното удостоверение в уверение на това, че разплащателните ведомости за заплати за периода от 1960 година до 2000 г. на ГТП „*** „ с правоприемници СДТ „*** „, КТУ „Л. „– поделение“ Р.“ ,ДФ „О.“ и „О.“ ЕООД липсват поради установена кражба с взлом в ресторант „*** „– офис на „О.“ 3

ЕООД през м. август 2003 г. Удостоверението изрично е вписано, че се издава на ищеца по повод негово искане от 15.10.2021 г.

Несъмнено е установено по делото на база приложеното на лист 10 -ти уведомително писмо /копие / , адресирано до Управителя на „О. „ ЕООД , че във връзка със съобщение на посоченото ЕООД , заведено под номер 1790/ 13.08.2003 г., прието от к-н Ал.П. – РИ при Второ РПУ Варна е било регистрирана кражба с взлом в ресторант „***“ – офис на „О.“ ЕООД за времето от 08.08.2003 г. до 13.08.2003 г., като при огледа е установено че липсват вписаните движими вещи, както и посочените в т.1 разплащателни ведомости за заплати от 1960 г. до 2000 г. на ГТП „*** „, с правоприемници СДТ „*** „, КТУ „Л. „– поделение“ Р.“ ,ДФ „О.“ и „О.“ ЕООД / изброени по години и брой папки / .

Видно от л.13 ищецът сам писмено е декларирал под страх от наказателна отговорност, че в периода от 5.4.1983 – 1.4.1984 г. е работил в ресторант *** като зам.главен готвач, в периода 1.4.1984 г. – 14.2.1987 г. като главен готвач в р-т ***, *** и *** , в периода 11.9.1988 – 1.4.1989 г. в ресторант *** като главен готвач, в периода 1.4.1989 г. до 1.9.1994 г. в р-т *** като главен готвач, уточнявайки че е получавал месечно възнаграждение в размер на 280 лв., при осем часов работен ден. Към декларацията са скрепени и 2 броя цветни ,видимо стари снимки за доказване на твърденията на ищеца че е работил като главен готвач и готвач.

За пълното изясняване на фактическата страна по спора по делото на листи 58 – 66 е приобщено изисканото от Началник Затвора Варна копие от затворническото досие на ищеца , като още от съпроводителното писмо с което е представено се установява, факта че по време на изтърпяване на наказанието „ Лишаване от свобода „ в периода от 16.02.1987 г.

– 06.09.1988 г.ищецът е работил в ТПО *** , а в последствие преместен в обект Земеделско стопанство „*** „ ,като има отработени 478 дни,зачетени в негова полза 239 р.д. – 7 м.29 дни.

О т формуляра на досие – част от затворническото досие на ищеца се установява правно релевантния факт, че към датата на постъпване в Затвора Варна - 16.02.1987 г. ищецът е имал професия „ главен готвач „ ,като данните за професията и местоработата на ищеца се съдържат и характеристиките на ищеца и декларациите, част от затворническото досие. Доказано по делото е на база първото издадено от Затвора Варна СУ , приложено на 43 -ти, че ищецът е изтърпял наложеното му по НОХД № 162/1986 г. наказание за извършено престъпление от общ характер, квалифицирано по чл. 343 , ал.2 НК от 3 години лишаване от свобода .Ищецът е бил приведен в Затвора Варна на 16.02.1987 г. и УПО на дата 06.09.1988 г., съгласно Определение по ЧНД № 499/1988 г. с остатък 9 м. и 11 дни .