Протокол № 808 от 09.11.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 808

**, 09.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д. Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова

Сложи за разглеждане докладваното от Д. Г. Жекова Търговско дело № 20223100900031 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:17 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ Я. Й. Ч. е редовно призован, представлява се от адвокат Б.

Р., редовно упълномощен и приет от съда отпреди и адвокат М. Р. , редовно упълномощен и приет от съда от днес.

ОТВЕТНИКЪТ „ОМЕГА-НН“ ЕООД е редовно призован, не се явява законният представител на дружеството, представлява се от адвокат Д.

В., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. Х. С. е редовно уведомен, явява се лично.

АДВ. Б. Р.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. В.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че предвид редовното призоваване на страните липсват процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ насочи страните към процедура по медиация в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ КЪМ СЪДЕБЕН РАЙОН НА ОКРЪЖЕН СЪД ВАРНА като разясни предимствата на процедурата.

АДВ. Б. Р.: На практика не е възможно доброволно уреждане на спора, обсъждано е, но не се стигна до конкретни параметри.

АДВ. В.: Потвърждавам, че са правени опити преди завеждането на иска за постигане на споразумение.

АДВ. М. Р.: Повече от 5 години сме правили опити за постигане на 1 извънсъдебно решаване на спора. Не считаме, че на шестата ще финализираме успешно, още повече при липса на каквото и да е конструктивно предложение от другата страна.

СЪДЪТ, с оглед изявленията на страните и невъзможността между тях да бъде постигнато споразумение, пристъпва към разглеждането му по реда на чл.375 ГПК. Дава възможност на страните да изложат становищата си във връзка с изготвения проект за доклад на делото и дадените указания.

АДВ. Б. Р.: Поддържаме исковата молба изцяло. Депозирали сме и молба за изменение на иска за възнаградителната лихва за периода 01.03.2013г.-15.12.2021г. Моля да допуснете изменението на претенцията.

Запознати сме с изготвения проект на доклад и нямаме възражения.

Ако ответната страна не оспорва сключването на договора за заем 05.02.2013г., получаването на главницата, сключването на анексите, моля това обстоятелство да се обяви за безспорно и ненуждаещо се от доказване.

СЪДЪТ указва на страните, че с проекта за доклад е приел за безспорно установено, че договорът за заем е сключен между страните и че по него са подписани представените допълнителни споразумения, които са удължили срока за изпълнение на задължението.

АДВ. Б. Р.: Единственото допълнение е получаването на главницата по банков път на дата 05.02.2013г.

АДВ. В.: Не мога да потвърдя това, тъй като не съм получила такова изрично уведомяване от моя доверител, по отношение на обстоятелството кога и дали е платена лихвата. Спорът е за лихвите само. Нали?

АДВ. Б. Р.: Да, в това производство.

АДВ. В.: Запозната съм с молбата за изменение на иска. Поддържам отговора на исковата молба, поддържаме допълнителния отговор на допълнителната искова молба, поддържаме всички направени с тях възражения. Същите възражения навеждаме и по отношение на увеличената част на исковата претенция. Като моля само колегата да уточни- става въпрос за увеличение за разликата между 96 666,67 и 98650,54, нали така?

АДВ. Б. Р.: От 96666,67 лева до сумата от 98650,57лева.

АДВ. В.: Нямаме възражения по проекта на доклад. Да се приеме за окончателен.

СЪДЪТ, като взе предвид липсата на възражения по изготвения проекто-доклад, както и липсата на други основания за неговото коригиране или изменение

2

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен изготвения проект за доклад на делото с Определение № 1220/08.08.2022 година в следния смисъл:

Предявени са обективно евентуално съединени искове с правно осн. чл.415, ал.1, т.3 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от Я. Й. Ч., ЕГН **********, **, действащ чрез процесуален представител адв. Б. Р., за осъждане на ответника „ОМЕГА-НН“ ЕООД, ЕИК 103928560, **, да заплати на ищеца, както следва:

- сумата от 96 666.67 лева, представляваща възнаградителна лихва в размер на 12% годишно, изчислена върху главница от 100 000 лева по Договор за заем от 05.02.2013г. за периода 01.03.2013г. до 15.12.2021г., - в евентуалност сумата от 75 166.67 лева, представляваща възнаградителна лихва в размер на 12% годишно, изчислена върху главница от 100 000 лева по Договор за заем от 05.02.2013г. за периода от 01.03.2013г. до 31.12.2019г. и сумата от 19 946.04 лева законна лихва за забава върху главницата за периода от 01.01.2020г. до 15.12.2021г., - в евентуалност сумата от 38 166.67 лева, представляваща възнаградителна лихва в размер на 12% годишно, изчислена върху главница от 100 000 лева по Договор за заем от 05.02.2013г. за периода от 01.03.2013г. д о 31.12.2016г. и сумата от 50 337.36 лева законна лихва за забава върху главницата за периода от 01.01.2017г. до 15.12.2021г.

Ищецът твърди, че на 05.02.2013г. сключил договор за заем, с нотариална заверка на подписите, с ответното дружество „ОМЕГА-НН“ ЕООД, по силата на който предоставил на последното в заем сумата от 100 000 лева при 12% годишна лихва и срок за връщане на заетата сума 31.07.2013г. С Допълнителни споразумения (анекси), с нотариална заверка на подписите, страните изменили срока за връщане на заетата сума на 31.12.2019г. (Анекс № 4/18.11.2019г.). За обезпечаване на вземанията по договора ответното дружество е учредило в полза на ищеца договорна ипотека върху право на строеж за недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 145, том I, рег. № 2395, дело № 140/2013г. Сочи се, че от заемополучателя са извършени частични плащания на 04.04.2014г., 11.04.2014г. и 22.05.2014г. в общ размер от 6 833.33 лева, с които е погасена част от дължимата за 2013г. лихва, като задължението по договора за заем не е заплатено. Посочва също, че на 17.12.2021г. е депозирал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК за сумата от 100 000 лева – дължима и незаплатена главница по договор за заем и сумата от 96 666.67 лева – дължима годишна лихва върху предоставената в заем сума за периода от 01.03.2013г. до 15.12.2021г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното му изплащане, като заповедният съд отхвърлил заявлението за дължимата годишна лихва върху предоставената в заем сума за периода 01.03.2013г. до 15.12.2021г. Разпореждането на съда не е обжалвано и е влязло в законна сила 3 на 27.12.2021г. Уточнява, че за периода от 01.03.2013г. до датата на депозиране на заявлението дължимата възнаградителна лихва възлиза на 104 500 лева, от която следва да се приспадне извършеното през 2014г. плащане.

В евентуалност навежда доводи, че до 31.12.2019г. заетата сума, ведно с дължимата лихва, не е върната, като с изтичане на така удължения с Анекс № 4/18.11.2019г. срок договорът е прекратен поради което и считано от 01.01.2020г. ответникът дължи законна лихва върху предоставената в заем сума. Сочи, че с процесния анекс ответникът е признал дължимостта на договорната лихва за периода от 01.03.2013г. до 31.12.2019г. Счита, че до датата на прекратяване на договора – 31.12.2019г. се дължи възнаградителна лихва в размер на 12% върху главницата, т.е за периода от 01.03.2013г. до 31.12.2019г., а за периода след това – от 01.01.2020г. до 15.12.2021г., се дължи законна лихва върху предоставената в заем сума.

По втората евентуална претенция посочва, че с Анекс № 2/31.12.2013г. страните са изменили срока за връщане на заетата сума от 31.12.2013г. на 31.12.2016г., като с изтичане на този срок договорът за заем е прекратен и считано от 01.01.2017г. ответникът дължи законна лихва върху заетата сума.

Впоследствие с Анекс № 3/11.07.2018г. и Анекс № 4/18.11.2019г., страните са продължили срока до 31.12.2018г. и 31.12.2019г., като ответникът е признал формираното задължение за периода от 01.03.2013г. до 31.12.2016г. Счита, че законна лихва върху предоставената в заем сума се дължи от 31.12.2016г. до 15.12.2021г., като до 31.12.2016г. се дължи договорна лихва в размер на 12% годишно върху главницата.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът „ОМЕГА-НН“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, с който излага становище за недопустимост на иска, евентуално за нередовност. Оспорва исковите претенции както по основание, така и по размер. Сочи, че заявеният петитум не съответства на предявения иск, както и че част от претенцията съответства на заявеното в заявлението по чл. 417 ГПК. Навежда доводи, че доколкото искането на ищеца за законна лихва, считано от 17.12.2021г. до окончателното изплащане на вземането, е уважено изцяло от заповедния съд и заповедта за изпълнение е влязла в сила, то исковата претенция в тази част се явява недопустима.

Излага подробни съображения за нередовност на исковата молба, касаещи фактическите твърдения на ищеца и формулирания петитум. Не оспорва обстоятелството, че с процесните анекси страните са променили неколкократно падежа на плащане на заемната сума, като съобразно последния датата на падежа е 31.12.2019г. Намира, че искът е неоснователен по размер, тъй като ищецът не е доказал уговореното възнаграждение, съответно начина на изчисляването му и определянето на размера му. Сочи, че при изчисляване на дължимата възнаградителна лихва от 12% годишно върху сумата от 100 000 лева за периода от предоставяне на заемната сума до 01.03.2013г. се получава сумата от 825 лева. Счита за неоснователни и претенциите за законна лихва, като дори такава да се дължи, то не е в претендирания размер. Възразява, че дори и в полза на ищеца да съществува 4 вземане по главния или евентуалните искове, то е погасено по давност, като приложение намира кратката тригодишна давност, доколкото се касае за вземания за лихви. Излага съображения, че давността не е прекъсната нито с подписване на споразуменията за промяна на падежа, нито с подаване на заявлението по чл.417 ГПК. Сочи, че поради липса на покана за изпълнение, длъжникът не е изпаднал в забава, поради което не следва да се претендира законна лихва, като ответникът е уведомен за претенцията на ищеца за първи път с исковата молба, която е депозирана след изтичане на давността за възнаградителната лихва. Прави възражение за нищожност на договорната клауза за възнаградителната лихва поради прекомерност, противоречие на морала и добрите нрави, както и поради обстоятелството, че с нея се цели постигането на забранен от закона резултат. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която оспорва направените от ответника възражения. Сочи, че съответно на предписанията на закона, заявеният петитум е осъдителен, както и че липсва идентитет между претенцията пред заповедния съд и настоящата, предвид заявените периоди. Твърди, че със сключените анекси ответникът е признал вземането, с което давността е прекъсната. По възражението за нищожност на договорната клауза за възнаградителна лихва посочва, че нейният размер не надвишава съществено този на законната лихва, предвиден в Постановление № 426 на МС от 18.12.2014г.

В срока по чл. 373, ал.1 ГПК, ответникът е депозирал отговор на допълнителната искова молба, в който поддържа наведените с отговора на исковата молба оспорвания и възражения. Твърди, че ищецът има право само на един вид лихви и след като е избрал да претендира законна, то договорената наказателна не следва да му се присъжда, тъй като наказателните лихви се следват в рамките на изпълнение на договора, а не и след неговото прекратяване.

Доказателствената тежест в процеса се разпределя както следва:

В тежест на ищеца е да докаже валидно възникнало правоотношение по твърдяния договор за заем от 05.02.2013г. между страните; реалното предоставяне на договорената сума на заемателя; дължимостта на възнаградителна лихва в посочените размери и за твърдяните периоди. По претенциите за мораторна лихва, следва да установи настъпването на падежа на задължението на ответника, че последният е изпаднал в забава, като докаже претенцията по период и размер.