Протокол № 623 от 17.10.2024, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Гражданско дело 940/2022
- Вид
- Протокол № 623
- Подписан
- 17.10.2024
- В сила
- 17.10.2024
- Състав
- Петър Узунов
Цитирани разпоредби
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 55, ал. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 201, ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 291 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 623 гр. Благоевград, 10.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петър Узунов при участието на секретаря Катерина Пелтекова
Сложи за разглеждане докладваното от Петър Узунов Гражданско дело № 20221200100940 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
За ищеца КОНПИ, редовно уведомени – явява се гл. инсп. юрист П., редовно упълномощена.
Ответникът А. А., редовно уведомен – явява се с адв. Н., с пълномощно по делото.
Ответницата Б. А., редовно уведомена – не се явява, за нея се явява адв.
К., редовно упълномощен.
Вещото лице С. Т., редовно призована - явява се.
ГЛ. ИНСП. ЮРИСТ П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
1
На 23.08.2024 г. е постъпила изготвената съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице С. Т..
ГЛ. ИНСП. ЮРИСТ П.: Да се пристъпи към изслушване на в.л.
АДВ. Н.: Не възразяваме.
АДВ. К.: Не възразявам.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Снема се самоличността на вещото лице:
С. И. Т.: 66 г., с висше икономическо образование, омъжена, неосъждана, без дела, родство и отношения със страните по делото.
Вещото лице бе предупредено за наказателната отговорност по чл.
291 от НК, за което даде обещание да представи вярно и безпристрастно заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Имам техническа грешка на лист 113 от заключението ми, на грешен ред съм посочила сумата 3055,47 лв., като тя не представлява доходите на А. А. като земеделски производител, а е изплатена работна заплата на А. А. по банков път от НИМХ, за което нанасям поправката в заключението, за което се подписвам с химикал.
Вещото лице на въпроси на гл. инсп. юрист П. : В ТР са публикувани паричните потоци на едноличния търговец. На лист 71 от експертизата ми съм обяснила, че това дали дружеството има дейност или е на загуба, не е свързано с това дали има парични средства или не, тъй като в паричните потоци на ЕТ не са отразени плащания чрез лични вноски, на собственика, на физическото лице, съм приела, че парите са си на ЕТ, а не на физическото лице. Това съм го обяснила на лист. 71. Просто съм приела, че парите не са на физическото лице, а на ЕТ, изхождайки от публикуваните в ТР парични потоци. Там няма осчетоводени лични вноски. В моя вариант не съм намаляла разходите за лична издръжка, а съм се съобразила с публикуваните официални данни на НСИ, не зная на кой лист е справката, за едночленно или четиричленно семейство. Намаление на разходите за издръжка има единствено по вариант на ответниците, тъй като там да бъдат махнати разходите за храна и комуналните. Така че разходите са намалени във Вариант 2
3, а не във Вариант 1 и Вариант 2, а разходите, които проверяваното лице плаща, разходите за издръжка на деца, присъдена с решение на съд, са дадени отделно като разход. Те са като отделен вид разход. На стр. 62 и 63 във Вариант първи, графа Б. А.-издръжка, 3300 лв., сумата представлява платени по банков път от А. А. на Б. А., с посочено основание – за издръжка на деца.
Посочила съм в експертизата, че аз съм счетоводител и работя по документи, по данни. Останалата сума до 8000 лв. е включена като разход във варианта на комисията, защото те това искат, но аз не виждам доказателства да е платена разликата между 3300 лв. до 8000 лв., поради което в моя вариант давам на разход само 3300 лв, за което има документ. Другата сума до 8000 лв. няма как да зная дали реално е платена или не, или се дължи просто. На стр. 78 от заключението, сборът е 399 198,60 лева, т.е. имам допусната техническа грешка, като съм изписала 39- 198,60 лв., не го бях видяла. Получените заеми от физически лица съм посочила като приход само в един вариант, по Вариант 3. Не са декларирани пред НАП и в моя вариант го няма, ако това питате като доход. Приходите от дивиденти са посочени като доход само във Вариант 3, във Вариант 1 мой и вариант 2 на КОНПИ не са посочени. Тук, на широко съм обяснила в експертизата, че посочено е, че към отговора на исковата молба се прилагат декларации подадени пред ТД на НАП и са посочени конкретни номера, входящи на декларациите, което ме кара да мисля, че такива декларации има, защото нямаше как да сочат номерата. От друга страна, самата аз като счетоводител, не ги виждам декларациите, че са декларирани дивидентите пред НАП, поради което в моя вариант и на Комисията не ги слагам на доход, но във Вариант 3 изрично ми е посочено, че се иска да бъдат включени в доходите и това е направено. Посочвам приходите от „Booking“, защото така ми е поставен въпросът. Там звучи „по приложените фактури на „Booking“ да отразя доход“. В моя вариант и на Комисията, не съм направила това по фактурите на „Booking“ да ги дам на доход, защото в договора е посочено, че „Booking“ плаща на С. Г.. „Booking“ не плаща по сметки на А. А., а плаща по сметки на С. Г., не зная каква му е като връзки, но виждам по банкови сметки, че С. Г. от нейна разплащателна сметка превежда суми на А., но тази сума не е 8000 лв., а 3800 лв, мисля. Ето защо, в моя вариант и на Комисията слагам от „Booking“ приход 3800 лв., като превод от С.. „Booking“ може да са платили на С. 8000 лв., но не ги виждам да идват като пари при А.
А.. Но, тъй като въпросът ми е поставен – по фактури от „Booking“ , в техния вариант слагам прихода какъвто искат да бъде. За мен парите от „Booking“ представляват парични средства, които би следвало да ги получи някое дружество ЕТ или ООД, и за да не се плати данък ги получава физическото лице, но в крайна сметка, като паричен поток, приход, ги има и те имат основание. Това, че не е платен данък не значи, че не са получени тези пари.
Поставен ми е въпроса във Вариант 3 – „от разходите на НСИ, да се приспаднат три вида разходи“, посочени са ми разходи за храна, ток, телефон, комуналните разходи, три вида. За да е ясно на всички, посочвам в съседната колона какво приспадам. Имам си издръжката на НСИ, изчислена по варианта на Комисията и моя, пълната издръжка. Съседната колона я озаглавявам „издръжка за храна, ток, телефон“ и те затова са три сумите в съседната 3 колона, извадени са от сайта на НСИ. От сто и няколко хиляди, пълната издръжка, като извадя издръжката, перата са дванадесет, но там има разходи за данъци, влогове, за безалкохолни. Аз ги взимам от сайта на НСИ справката, подчертавам редовете, които ответниците не искат да са включени, вадя тяхната стойност и остава всичко останало. Но тъй като разходът за храна е основен, ето защо от сто и няколко хиляди отиваме на четиридесет и няколко.
ГЛ. ИНСП. ЮРИСТ П.: Нямам други въпроси.
Вещото лице на въпроси на адв. К.: Обяснявам техниката ми на работа, а именно, най-напред обработвам банковите сметки, ред по реда. Първо да си засека салдата, да зная, че по банката всичко е точно, като влезли пари и излезли пари. Втора стъпка, започвам да чета делото и да работя сама, не зная Комисията дори какво иска. Първият вариант затова винаги е моят, защото това е моето виждане. След това се връщам на въпросите на всяка от страните.
Първо изчислявам доходи, после разходи, по т. 3 разликата. Страница 79, в справка 96, вижте как са озаглавени колоните. В първата не пише „нетен доход“, а пише „имущество налично в началото на преварявания период“.
Всъщност, първия въпрос на ответниците е „какво е наличното имущество, към началото на проверявания период и в края“. Тази таблица не представлява разлика между нетен доход и имущество, а представлява разлика на имуществото в началото на проверявания имот с имущество в края на проверявания период. Какво е наличното в началото и в края, а въпросът не каква е разликата между нетен доход и имуществото в края. Да идем на сравнителната таблица на стр. 113 и следващите. Тук въпросът е как получавам числото на несъответствие, на лист 116, на последен ред, „установено несъответствие:“. Сборът на I представлява доходите, сборът е на лист 114, по искова молба, по вариант на комисията, по моя и по този на ответниците. След това започват разходите. Сборът на разходите е на лист 116, II. Разликата между доходи и разходи е нетният доход. Т.е. I - II, което е нетният доход. Имуществото е в т. IV, а несъответствието е разликата между нетен доход - III и имущество. Аз неслучайно на лист 5 с големи букви пише „изследван период“. Когато изследвам доходите и разходите, и всичко останало имуществото, взимам периодите по искова молба на Комисията. Т.е. не тези, които са налични към края на периода, а през целия период, в който е имало проверка, точно така. При определяне на доходите, разходите и имуществото, по всички варианти, взимам имуществото в началото на периода и в края, по справката която я гледахме. Едната справка няма нищо общо с другата. Там се сравнява имущество в началото и в края, а при нетния доход се намесват доходите и разходите. Те са различни изчисления. Нали ме питате каква е стойността на имуществото в началото на периода и в края, на проверявания период? Комисията не питат такъв въпрос, те питат несъответствието. Обяснила съм, доходи без разходи прави нетен доход.
Придобитото имущество през проверявания период, през целия проверяван период. При имуществото имам предвид придобитото през целия изследван период, във всички три варианта, като разходите за придобитото са разделени в две пера, ако имуществото е налично в края период, това придобито имущество е в т. IV , ако е придобито и отчуждено, разходите за 4 придобиването му са в т. II разходи за придобиване на имуществото. Аз напълно споделям, и това е написано в експертизата, и в моя вариант е изпълнено и във варианта на ответниците, че не е редно, в моя вариант и на ответниците, не на Комисията, напълно споделям виждането, че не мога да ползвам информация само от НАП, защото дружествата примерно са подали грешни декларации, Образец 6 или не са декларирали доходи, ето защо в моя първи вариант и Вариант 3 съм ползвала абсолютно всички доходи, които виждам, и веднага давам пример: давам пример… във Вариант 1 и Вариант 3 изследвам всички доходи и ако има данни, както беше посочено във въпроса, че има такива платени по банков път, но не декларирани пред ТД на НАП, те са дадени като доход и веднага, моля пак на лист 113 да видите например сумата 10 180 лв., аз за нея пиша вътре в експертизата, че не е декларирана пред НАП и затова я няма във Вариант 1, но в моя и на ответниците я има.
Когато имам предвид „имуществото в началото и края“, имам предвид само имуществото. Включена е в трети вариант, плащането е по банков път, ако се върнат Комисията питат „доходи по декларации, и то с входящ номер“.
Отваряме делото, ами в тази декларация тези 10 000 лв. ги няма, не са декларирани, какво правим тогава.
Вещото лице на въпроси на адв. Н.: Първи вариант е моя, аз вече това обясних. Започвам да гледам документите и да отразявам, което според мен е приход и разход. След това се връщам на въпросите така както са ми поставени. Първо на Комисията, така както са страните. Мога да Ви покажа в справката несъответствия, например. Когато ме питат за разходи, изразявам становище дали го приемам или не, но изпълнявам задачата така както ми е поставена, защото няма да съм изпълнила варианта. Например на лист 115, в тази клетка, която е първата по КОНПИ, първата колонка е озаглавена „По ИМ на ищеца“, ама това е последната молба, не първата. Просто възпроизвеждам числата такива какъвто са и като вид приход или разход. В следващата колона, числата са, защото имаме разминаване, ето още на първия ред - по тяхна ИМ те казват, че по разплащателни сметки има 3,14 лв., а аз съм видяла 33,01 лв. Ако спорим, ще видим в справка 40 и ще видим точно по коя банкова сметка. Така стигаме до нещо по-съществено, когато вървя по техните варианти, вижте например на лист 116, по т. 13 „Вноски на каса от проверяваните лица“, не мога да зная защо, по ИМ такъв разход няма, докато когато ме карат във вариант на изчисление, те искат да посоча като разход вноските направени от проверяваните лица на каса. В моя и техния вариант го няма, и аз пиша „не съм съгласна, че това е разход“, защото вноските дублират разход. Основен принцип на работата на КОНПИ дали е правилен не зная, не мога да отговоря аз, е на доход да слагам приходи от продажба, няма значение МПС или други, придобити законно. Смятам, че за всеки актив трябва да се намеря преди това дали е установен законен доход, защото ако имаме продажба, трябва да зная прихода от тази продажба дали да я дам като доход или не.