Решение № 197 от 08.06.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Стара Загора, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20235500500276 по описа за 2023 година Производството е образувано по въззивна жалба от В. Г. Г., чрез адв.В.

П. от АК – София, против Решение № 1121/22.12.2022г., постановено по гр.д.

№ 4150/2022г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което се отхвърля предявения от В. Г. Г. иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.второ и трето ЗЗД, за осъждане на ответника „С.“ АД, гр.С., представлявано от Н.Н.С. да заплати на ищеца В. Г. Г. сумата от 7600 евро, или левовата й равностойност от 14864.31лв., която сума е била получена от ответника по Споразумение за гаранционен депозит от 18.02.2021г., сключен между страните, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, с оглед на неосъществено или отпаднало основание, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, като неоснователен; присъдени са разноски.

Въззивницата обжалва изцяло първоинстанционното решение. Счита същото за неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага подробни съображения в тази насока. Намира изложените мотиви, с които първоинстанционния съд отхвърлил исковата претенция за неправилни. Твърди, че те били в противоречие със събрания по делото доказателствен материал, включително съдът неправилно интерпретирал фактите и събраните доказателства. Счита, че в настоящия случай бил доказан фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предл.

2 от ЗЗД. В тази хипотеза, при получаване на дадено благо не съществувало валидно правно основание, което да оправдае даването и получаването, но 1 страните разумно очаквали такова да възникне и с оглед на това очакване предприели действия, водещи до имуществено разместване. Сочи, че според практиката на върховната съдебна инстанция, тази хипотеза била налице и в случаите, в които се дава нещо в периода на преговори за сключване на договор, а в последствие договор не се сключва. Въззивницата твърди, че в настоящия случай, безспорно било установено по делото, че предоставила на ответното дружество гаранция в размер на 7 600 евро с оглед очакваното сключване на договор за покупко-продажба на четири недвижими имота.

Ответникът от своя страна се задължил да не предлага имотите на пазара преди изтичане на уговорения срок. Твърди, че безспорно било, че процесната сума била платена от нея и получена от другата страна. Безспорно било, че не бил сключен нито предварителен, нито окончателен договор, тоест тя доказала, че основанието не се осъществило. В самото споразумение изрично било упоменато, че процесната сума се предоставяла на ответното дружество с оглед посредничество за закупуване на четири недвижими имота. Намира за абсурдно да се твърди наличие на друго основание, още по-малко, че било изпълнено. На следващо място твърди, че ответникът от своя страна не доказал, че изпълнил поетите задължения да осигури параметрите на бъдещата сделка. Твърди, че в споразумението страните уговорили възможност процесната сума да се счита за част от продажната цена при сключване на окончателен договор и това да бъде упоменато в него. В този случай, несключването на сделката, независимо по каква причина, обуславяло връщането на предварително дадената престация по нея на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. На последно място, съдът неправилно приел, че не била налице и третата хипотеза на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а именно основанието за предаване на сумата да било отпаднало с обратна сила, поради прекратяване или разваляне на договора.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи предявения иск. Претендира присъждане на направените разноски.

Въззиваемата страна „С.“ АД, представлявано от изп.директор Н.С., чрез пълномощника си адв.К. Н. оспорва въззивната жалба като неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение намира за правилно и законосъобразно. Твърди, че изложените в текста на жалбата твърдения и аргументи не кореспондирали с фактите и обстоятелствата, установени в хода на първоинстанционното производство и приобщените в преписката по делото доказателства. Счита, че първоинстанционният съд съобразил приложението на относимите към правния спор материално-правни разпоредби, обсъдил всички относими към предмета на спора данни и документи, посредством които формирал и мотивирал правните си изводи.

Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение.

Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за 2 установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД - за заплащане на сумата от 7600 евро, платена от ищеца на ответника при неосъществено основание, евентуално при отпаднало основание, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата В. Г. Г. твърди, че страните сключили Договор за посреднически услуги от 18.02.2021г. за закупуване на четири недвижими имота: ПИ с идентификатор ***; ПИ с идентификатор ***; незастроена част от ПИ с идентификатор ***, всички по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.К., ***, и ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.А., ***. На същата дата между страните било сключено Споразумение за гаранционен депозит, съгласно което ищцата заплатила на ответника сумата от 7600 евро, представляваща гаранционен депозит за декларирания от ищцата ангажимент за сключване на окончателен договор за покупката на описаните имоти, като сумата представлявала 10% от продажната цена. Била уговорена крайна дата за сключване на окончателен договор - 14.05.2021г.

Тази дата била предоговорена, като страните се споразумели крайният срок да бъде края на месец август 2021г. След месец юли 2021г. разговорите между страните били преустановени. Въпреки настояванията на ищцата да й бъдат предоставени документите за собственост на процесните имоти, както и другите документи за изслушване на сделката, ответникът не предоставил такива, не уговорил среща за сключване на предварителен договор, нито на окончателен такъв. На 13.12.2021г. ищцата получила уведомление от ответника, че поради неявяване от нейна страна за сключване на договор за продажба на имотите, ответникът задържал предоставения депозит в размер на 7600 евро. Ищцата направила справка в Агенцията по вписвания и установила, че единият от имотите бил продаден още на 20.04.2021г., което правело невъзможно изпълнението на договора от страна на ответника. Освен това, въпреки проведените разговори между страните, ищцата не получила покана за сключване нито на предварителен, нито на окончателен договор, поради което нямало как да й се вмени във вина неявяването за сключване на договор. Поради тази причина на 25.01.2022г. ищцата изпратила на ответника нотариална покана за връщане на сумата от 7600 евро депозит, но ответникът не възстановил сумата на ищцата. Ищцата счита, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за посредничество, като не е осигурил нужните документи, не е осигурил възможност за оглед на имотите, не е съдействал за сключване на предварителен и окончателен договор. Срокът на договора за посредничество изтекъл на 18.02.2022г. Освен това един от имотите бил продаден в срока на действие на договора за посредничество и преди изтичане на крайния срок за сключване на договор за продажба на имотите.

Ищцата нямала вина за това, че не бил сключен нито предварителен, нито 3 окончателен договор, тъй като не получила покана за това. Поради тази причина, ищцата счита, че ответникът е неизправна страна по договора и следва да върне дадения депозит от 7600 евро, който се явява сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно поради неосъществено основание или евентуално поради отпаднало основание.

Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 7600 евро, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и да му заплати направените по делото разноски.

Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Не оспорва обстоятелствата, изложени в исковата молба относно сключените между страните Договор за посредничество и Споразумение за гаранционен депозит. Оспорва останалите изложени в исковата молба обстоятелства. Твърди, че кореспонденцията между страните е водена от М.Д., като представител на ищцата и Я.Я., като представител на ответника. Твърди, че в изпълнение на договореностите между страните, ответникът престанал да предлага процесните недвижими имоти на други потенциални купувачи. Кореспонденцията между страните се осъществявала по „Вайбър“. От страна на ответника били изпращани многократно съобщения до представителя на ищцата за уточняване на датата, на която същата ще бъде в страната или ще осигури свой представител за сключване на договор, но ищцата непрекъснато отлагала поемането на конкретен ангажимент. Първоначално определеният срок за сключване на сделката - 14.05.2021г. бил удължен по настояване на ищцата до края на месец юли 2021г. Непосредствено преди изтичане на крайния срок било преведен конферентен разговор между бащата на ищцата - Г.Г., представителя на ответника и Н.С. - представител на продавача на недвижимите имоти. Въпреки заявеното желание за закупуване на имотите, поради отсъствието на ищцата сделката не била реализирана по нейна вина.

Поради тази причина ответникът отправил изявление за задържане на депозита. Ответникът твърди, че е изпълнил всички свои задължения по договора за посредничество, като е предоставил на ищцата всяка поискана от нея информация. Фактът, че единият от имотите междувременно бил продаден, не представлявал пречка за закупуването му от ищцата, тъй като имотът бил придобит от собственика на останалите три имота.

Нереализирането на сделката било изцяло по вина на ищцата, тъй като същата не осигурила свой представител за сключването на договор за покупкопродажба, въпреки достатъчно предоставеното й време. Депозитът, платен от ищцата нямал характера на капаро, а представлявал гаранция за поетия от ищцата ангажимент за сключване на сделката. Получената от ответника сума била получена на валидно правно основание - Споразумението за гаранционен депозит. Ответникът не се е обогатил неоснователно. Моли съда да отхвърли предявения иск.

4

За да постанови решението си в този смисъл районният съд е приел от представените по делото писмени доказателства, че на 18.02.2021г. страните са сключили Договор за посреднически услуги за закупуване на четири недвижими имота: ПИ с идентификатор ***; ПИ с идентификатор ***; незастроена част от ПИ с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.К., ***, и ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.А., ***. На същата дата между страните е сключено Споразумение за гаранционен депозит, съгласно което ищцата е заплатила на ответника сумата от 7600 евро, представляваща гаранционен депозит за декларирания от ищцата ангажимент за сключване на окончателен договор за покупката на описаните имоти, като сумата представлява 10% от продажната цена.

Страните не спорят и относно факта, че окончателен договор за прехвърляне на собствеността върху недвижимите имоти, предмет на договора за посреднически услуги, не е бил сключен.

Показанията на свидетелите М.Д. Г. и Н.Г.М. и Я.К.Я., които сочат на виновно поведение, съответно на ищцата и на ответника за неизпълнение на задълженията им за сключване на окончателен договор за придобиване правото на собственост върху недвижимите имоти, съдът е счел за неотносими към предмета на разглеждания спор и не е обсъждал.