Определение № 2219 от 04.09.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2219 гр. Бургас, 03.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20242100501324 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод частната жалба на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД против Определение № 4316/18.07.2024 г., постановено по гр.д. № 2176/2024 г. по описа на РС-Бургас, в частта, с която на осн. чл. 115, ал. 2 от ГПК е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изпращане на делото по подсъдност на СРС. Твърди се, че така постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ГПК касае искове за непозволено увреждане, предявени от увредени лица срещу застраховател, Гаранционен фонд или НББАЗ, а в настоящия случай искът е предявен от юридическо лице за изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена доброволна застраховка „Каско“ на МПС, поради което горепосочената правна норма не намира приложение. Моли се обжалваното определение на БРС да бъде отменено и въззивният съд да постанови, че СРС е местнокомпетентен да разгледа предявените искове, както и в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение. Към жалбата не са приложени доказателства, не са направени доказателствени искания.

Ответната страна „АУТОХАУС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е подала отговор, в който е изразила становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Счита, че жалбоподателят неправилно се позовава на общото правило на чл. 108 от ГПК, като заявява, че на осн. чл. 115, ал. 2 от ГПК отправя изрично искане делото да бъде разгледано от РС-Бургас, като съд, в чийто район е настъпило застрахователното събитие. Не са представени доказателства, не са направени доказателствени искания.

1

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което същата е допустима.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 2176/2024 г. по описа на РС-Бургас е образувано по предявени от „АУТОХАУС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 23 900 лв. – главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, дължимо по застраховка „Каско на МПС“, както и сумата от 3 201,14 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 29.11.2022 г. – 15.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото.

Изложени са твърдения, че ищецът е собственик на лек автомобил марка „БМВ“ модел „5ЕР РЕИХЕ“ с рег. № ********, който е бил застрахован при ответника по договор за застраховка „Каско на МПС“ за периода 11.10.2022 г. – 10.10.2023 г. На 11.11.2022 г. е настъпило самостоятелно ПТП с горепосочения автомобил по вина на управляващия го водач, при което автомобилът е бил тотално увреден. Ищецът е предявил претенция пред ответното дружество за заплащане на застрахователно обезщетение въз основа на сключения между тях договор за застраховка „Каско на МПС“, но застрахователят е постановил отказ, поради което е предявен настоящия иск.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е направил възражение за липса на местна подсъдност и е поискал на осн. чл.

108 от ГПК производството пред БРС да бъде прекратено и делото да бъде изпратено по подсъдност на СРС.

С тук обжалваното определение БРС е оставил горното искане без уважение, като не е изложил подробни мотиви, а е посочил единствено правното основание, на което счита, че делото му е подсъдно, а именно чл. 115, ал. 2 от ГПК.

При така изложената фактическа обстановка, Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно по следните съображения:

Съгласно чл. 115, ал. 2 от ГПК исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие. Към настоящия момент е налице практика на ВКС по прилагането на тази правна норма (Определение № 87/21.02.2020 г. на ВКС по ч.т.д. № 2870/2019 г, I т.о. и Определение № 1221/05.12.2023 г. на ВКС по ч.т.д. № 1893/2023 г., II т.о.) съгласно която особената местна подсъдност по чл. 115, ал. 2 от ГПК не се прилага по отношение на всички искове по КЗ, а само по тези, които се основават на непозволено увреждане и ищци по които са увредени лица. Посочено е също така, че когато се претендира обезщетение по щета, свързана с изпълнението на застрахователен договор от страна по него - по осъществено застрахователно събитие, то не е налице непозволено увреждане, независимо че застрахователното събитие може да бъде реализирано и като ПТП. В този смисъл при застраховка „Каско“ е налице сключен застрахователен договор, по който страните поемат определени 2 задължения, като дължимостта на застрахователното обезщетение произтича не от непозволено увреждане а от поетите от страните задължения и тяхното изпълнение.

С оглед на така дадените от ВКС разяснения, въззивният съд намира, че в настоящия случай ищецът не може да се ползва от предвидената в чл. 115, ал. 2 от ГПК изборна подсъдност, тъй като претенцията му се основава на сключен с ответника договор по застраховка „Каско“, а не на непозволено увреждане като провопораждащ факт. Поради това и тъй като не са налице основания за прилагане на друга задължителна местна подсъдност, на осн. чл. 108 от ГПК местнокомпетентен да разгледа предявените искове е съдът по седалището на ответника, а именно СРС.

Предвид горното, въззивният съд намира, че частната жалба е основателна и следва да бъде уважена, като обжалваното определение на БРС следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което производството пред БРС да бъде прекратено и делото да бъде изпратено по подсъдност на СРС.

С оглед основателността на жалбата, на частния жалбоподател следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото в размер на 15 лв. - платена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.

78, ал. 8, вр. чл. 25а, ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 4316/18.07.2024 г., постановено по гр.д. № 2176/2024 г. по описа на РС-Бургас, в частта, с която на осн. чл. 115, ал. 2 от ГПК е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изпращане на делото по подсъдност на СРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2176/2024 г. по описа на РС-Бургас.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на СРС.

ОСЪЖДА „АУТОХАУС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 200771286, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, р-н „Тракия“, бул. „Нестор Абаджиев“ № 24, да заплати на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК: 121076907, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец“, ул. „Стефан Караджа“ № 2, сумата от 65,00 лв. (шестдесет и пет лв.) – разноски по делото.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на БРС препис от настоящото определение – за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3