Решение № 373 от 01.08.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. Плевен, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20244430201155 по описа за 2024 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 и сл. ЗАНН

С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 9133994, издаден от ОД на МВР - ПЛЕВЕН, на основание чл. 189 ал. 4 вр.с чл. 182 ал.2 т. 3 от Закона за движението по пътищата, на Л. Д. Д. ЕГН: ********** е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 ЗДвП.

Срещу издадения Електронен фиш (ЕФ), С.К. е подала жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита ЕФ за незаконосъобразен, като изтъква, че същият е издаден за нарушение, извършено посредством ППС – полуремарке, вместо посредством съответно индивидуализирано МПС. На тази основа, моли за отмяна на ЕФ, като незаконосъобразен и неправилен, както и за присъждане на сторените разноски за адвокатски хонорар в размер на 500 лева.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирано е писмено становище от упълномощен защитник, в което са развити съображения в същата насока, както и в подадената жалба.

За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН - представител не се явява. С жалбата е депозирано принципно становище по нейната неоснователност, както и бланкетно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че бъде отсъдено в полза на 1 жалбоподателя.

Съдът счита, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.189 ал.8 ЗДвП. По нейната основателност, след щателно обсъждане на събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Издаден е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - за това, че на 04.04.2024г. в 09:12 часа, на път Е-83, км. 89+2, околовръстен път - ПЛЕВЕН, находящ се на път I-3 БЯЛА - БОТЕВГРАД, с МПС – полуремарке „***“ с регистрационен № У *** ЕК, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № ***, при отчетен толеранс от минус 3%: при разрешена скорост - 70 км/ч, установена е скорост - 93 км/ч, като е налице превишение на разрешената скорост с 23 км/ч. Отбелязано е, че е налице нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 189 ал. 4 вр.с чл. 182 ал.2 т. 3 от Закона за движението по пътищата, на законния представител на собственика на превозното средство /“**“ ЕООД, ЕИК: ***/ – Л. Д. Д., е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 /сто/ лева, като е указан срока и начина на заплащане на глобата. Посоченото лице не се е ползвало от възможностите за оспорване на авторството или обстоятелствата на нарушението, съобразно чл.189 ал.5 или ал.6 ЗДвП.

Следва да бъде напомнено, че административното наказване по особения ред, регламентиран в чл.189 ал.4 – 11 включително и ал.15 ЗДвП съдържа особени правила, които са специални по отношение на общите такива, регламентирани в ЗАНН. Съобразно §6 т.63 от ДР на ЗДвП, "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Изхождайки от тази легална дефиниция на ЕФ и правната уредба в чл.189 ЗДвП, следва извода, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. От гледна точка на правното му действие, уредено в чл. 189, ал. 11 ЗДвП, ЕФ притежава специфики, характерни както за АУАН, така и за НП. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

В този смисъл са Мотивите към ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 26.02.2014 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2013 Г., ОСК НА ВАС.

При съобразяване на изложеното в предходния абзац и обстоятелствата на случая Съдът намира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо незаконосъобразността на издадения Електронен фиш.

Основателно е възражението на жалбоподателя, че в ЕФ не е посочен регистрационния номер на МПС, с което се твърди, че е извършено 2 нарушението. По делото са представени официални данни за регистрацията на „***“ с регистрационен № У *** ЕК, от които е видно, че действително, както е отбелязано в самия ЕФ, се касае за полуремарке. Като вид превозно средство, същото има своята легална дефиниция в §6 т.18 от ДР на ЗДвП, съобразно която „"Полуремарке" е пътно превозно средство, което се прикачва към моторно превозно средство така, че част от него лежи върху моторното превозно средство и значителна част от неговата маса и от масата на неговия товар се носи от моторното превозно средство”. Не може да има спор, че полуремаркето не е моторно превозно средство по смисъла на §6 т.11 от ДР на ЗДвП, според която легална дефиниция „"Моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства.”. Също така, не подлежи на оспорване и очевидната житейска истина, че всяко полуремарке /или ремарке/ е предназначено да бъде задвижвано от МПС. Въпреки това, разпоредбата на чл.189 ал.4 ЗДвП, в частта досежно задължителните реквизити на ЕФ поставя изискване да бъдат посочени, наред с другото, „…регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство…”. Едва ли може да има съмнение, че и двата, изброени един след друг реквизити, се отнасят единствено и само до моторните превозни средства, още повече, че в случая се касае за моторното превозно средство, при управление на което е извършено нарушението, за което е издаден ЕФ.

Впрочем, този извод се налага и при систематичното тълкуване с другите разпоредби на чл.189 ЗДвП (и по – специално алинеи 6, 8 и 15), в които Законодателят е използвал изрично словосъчетанието „моторно превозно средство” и съществителното „автомобил”. От друга страна, никъде в тези специални правни разпоредби не е използвано словосъчетанието „пътно превозно средство”, което още един път затвърждава убеждението, че на местата, където Законодателят е използвал словосъчетанието „превозно средство” се визират именно и само моторните превозни средства. В така представения контекст, Съдът намира, че волята на Законодателя е била посредством особения ред за административно наказване чрез ЕФ да бъдат санкционирани единствено водачите на моторни превозни средства и именно затова, като задължителни негови реквизити е предвидено да се посочат регистрационен номер на МПС и собственик, на чието име е регистрирано МПС. Тези законови изисквания, очевидно не са изпълнени в настоящия случай.

От друга страна, да се приеме обратното – че на административно наказване по коментирания специален ред подлежат и собствениците на пътни превозни средства /в т.ч. ремаркетата и полуремаркетата/, би породило и някои други проблеми. От една страна, възможно е МПС, с което е извършено нарушението да е регистрирано на собственик, различен от този, на когото е регистрирано ремаркето/полуремаркето, което естествено поражда и въпроса за подлежащото на санкциониране лице. Възниква и въпроса за ограниченията 3 на скоростта, уредени в чл.21 ал.1 ЗДвП, приложими към отделните категории превозни средства. В тази връзка е необходимо да се напомни, че тези ограничения са свързани с въпроса за максимално допустимата маса на ремаркетата, която всъщност предопределя дали едно МПС е категория В, С или D или съответно - В + Е, С + Е, D + Е - чл.21 ППЗДвП. Следователно, налице е пряка връзка между спецификите на съответното ремарке/полуремарке, категорията на МПС, ограничението на скоростта, а оттам – и въпроса за евентуалното нарушаване на това ограничение и следващата се за това нарушение, санкция – доколкото същата зависи и от размера на установеното превишаване на разрешената скорост.

Явно е, че случаите със заснемането на нарушения, извършени с МПС, към които е прикачено ремарке/полуремарке не са уредени изрично в чл.189 ЗДвП, като същевременно здравият юридически разум предполага такава уредба да е налице, доколкото нарушаването на правилата за разрешена скорост, при наличието на прикачено ремарке/полуремарке, в никакъв случай не разкрива по – ниска, а напротив – често разкрива дори по – висока обществена опасност на деянието. Следователно, в очертаната насока е налице законодателна непълнота в разпоредбата на чл.189 ал.4 ЗДвП, чието запълване, в настоящия случай се явява изрично забранено според чл.46 ал.3 ЗНА, тъй като би довело до обосноваване на административнонаказателна отговорност. Впрочем, явно запълването на отбелязаната законодателна непълнота /по причини, които не следва да бъдат коментирани/, не представлява приоритет на законодателната власт, тъй като тази непълнота съществува още от законодателната промяна с ДВ, бр. 10 от 2011 г. Така или иначе обаче, Съдът следва да прилага Закона такъв, какъвто е, а се налага да бъде подчертано и това, че сама по себе си, конструкцията „МПС *** вид ПОЛУРЕМАРКЕ“ /отразена в обжалвания ЕФ/, не представлява нищо друго, освен юридически нонсенс.

Не на последно място, в очертаната насока е и практиката на касационната инстанция, намерила отражение например в Решение № 685 от 29.10.2020 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 774/2020 г., Решение № 197 от 11.04.2019 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 298/2019 г., Решение № 700 от 22.11.2018 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 851/2018 г.

Ето защо Съдът намира, че регистрационния номер на моторното превозно средство и собственика, на когото е регистрирано същото моторно превозно средство, съобразно чл.189 ал.4 ЗДвП съставляват задължителни реквизити за редовността на издадения електронен фиш. Тъй като тези реквизити в случая не са налице, обжалваният ЕФ се явява незаконосъобразен и като такъв, следва да бъде отменен, без да правния спор да бъде обсъждан по същество.

При този изход на административнонаказателното производство, съобразно отправено искане от страна на жалбоподателя и неговия защитник, направените разноски /л.40 от делото/ за производството пред настоящата 4 инстанция, следва да бъдат възложени върху ОД на МВР-ПЛЕВЕН; наред с това, Съдът съобрази, че ответната страна е отправила бланкетно възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат. Съдът намира, че в настоящия случай, възнаграждението в размер на 500 лева, което се претендира, не е прекомерно, при съобразяване на редакцията на чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това, следва на основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК, ОД на МВР-ПЛЕВЕН да бъде осъдена да заплати н а Л. Д. Д. ЕГН: ********** паричната сума в размер на 500 лв./петстотин лева/, представляваща направени разноски за адвокатски хонорар по АНД №1155/2024г. по описа на РС-ПЛЕВЕН.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.2 вр. ал.2 т.1 вр. ал.1 ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 9133994, издаден от ОД на МВР - ПЛЕВЕН, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр.с чл. 182 ал.2 т. 3 от Закона за движението по пътищата, на Л. Д. Д. ЕГН: ********** е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 ЗДвП.

На основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК ОСЪЖДА ОД на МВР-ПЛЕВЕН да заплати на Л. Д. Д. ЕГН: ********** паричната сума в размер на 500 лв./петстотин лева/, представляваща направени разноски за адвокатски хонорар по АНД №1155/2024г. по описа на РС-ПЛЕВЕН.