Решение № 280 от 05.08.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. София, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело № 20231800500737 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 53 от 10.03.2023 г. по гр. д. № 451 / 2022 г. Ихтиманският районен съд е признал за установено на основание чл. 415 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Й. Й. И. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 725,31 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот с аб. № 398119 за периода м. май 2018 г. – м. юни 2019 г., ведно с мораторна лихва в размер на 165,62 лв. за периода от 16.07.2019 г. до 14.12.2021 г., и сумата от 13,36 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. ноември 2018 г. – м. юни 2019 г., както и законна лихва върху двете главници от 29.12.2021 г. до окончателното изплащане, за които вземания е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 172 / 2022 г. на Ихтиманския районен съд.

Районният съд е отхвърлил частично иска за цена на топлинната енергия за разликата до пълния предявен размер от 765,46 лв. и иска за мораторна лихва върху това главно вземане за разликата до пълния предявен 1 размер от 166,34 лв. Отхвърлил е изцяло иска за мотараторна лихва в размер на 3,52 лв. върху цената на дяловото разпределение за периода 31.12.2018 г. – 14.12.2021 г.

Ответницата е била осъдена да заплати на ищеца съразмерни разноски от 595,76 лв. за исковото производство и 71,49 лв. за заповедното производство.

Решението е било постановено при участието на „Б.“ ООД като трето лице помагач на ищеца и при участието на Й. Г. И. като трето лице помагач на ответницата.

По делото са постъпили въззивни жалби от ответницата и нейния помагач. Те обжалват първоинстанционното решение в неблагоприятните за ответницата части, а именно в частите, с които е било признато за установено, че тя има задължения към ищеца, както и в осъдителната част за разноските.

Развити са доводи за неправилност на обжалвания акт.

С отговорите по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – ищец пред районния съд, оспорва двете жалби.

Помагачът на ищеца не е подал отговори на жалбите.

Софийският окръжен съд намира следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са допустими. С тях се обжалва валидно и допустимо в обжалваните части решение на първоинстанционен съд. В тези части решението е правилно.

След задълбочен анализ на ангажираните по делото доказателства районният съд е достигнал до обоснования извод за дължимост на присъдените вземания. Ето защо и на основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като на основание чл. 269, изр. 2 ГПК и с оглед конкретните доводи в жалбите ще отбележи следното:

По делото се установява, че ответницата е била потребител на топлинна енергия като вещен ползвател на топлоснабден имот, находящ се в сграда – етажна собственост. От съвкупната преценка на всички доказателства се установява, че за процесния период ищецът й е доставил топлинна енегия в претендираните количества. Разпределението на топлинната енергия за сградата и за имота и начисляването на цената са били извършени в 2 съответствие с нормативната уредба в областта на енергетиката. Още с възражението си по чл. 414 ГПК и с първоначалния отговор на исковата молба ответницата е признала качеството си на потребител и титуляр на задълженията. Тя е представила и доказателства, съдържащи извънсъдебно признание на това свое качество за предходен период. Фактът, че третото лице помагач като собственик на имота фактически е потребил доставената топлинна енергия, не влияе по никакъв начин върху правата на ищеца. Касае се за вътрешни отношения между собственика и вещния ползвател, които те следва да уредят помежду си, както вече са сторили във връзка с плащането на други задължения към топлопреносното дружество.

По отношение на недоказания размер на вземанията районният съд е отхвърлил исковете.

Ето защо решението на първата инстанция следва да бъде потвърдено в обжалваните части.

При този изход на делото въззивникът Й. И. като главна страна дължи на въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минималния размер от 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 53 от 10.03.2023 г. по гр. д. № 451 / 2022 г. на Ихтиманския районен съд В ЧАСТИТЕ, с които е било признато за установено на основание чл. 415 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

150 ЗЕ и чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Й. Й. И. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 725,31 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот с аб. № 398119 за периода м. май 2018 г. – м. юни 2019 г., ведно с мораторна лихва в размер на 165,62 лв. за периода от 16.07.2019 г. до 14.12.2021 г., и сумата от 13,36 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. ноември 2018 г. – м. юни 2019 г., както и законна лихва върху двете главници от 29.12.2021 г. до окончателното изплащане, за които вземания е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 3

172 / 2022 г. на Ихтиманския районен съд.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 53 от 10.03.2023 г. по гр. д. № 451 / 2022 г. на Ихтиманския районен съд В ЧАСТТА за разноските.

В отхвърлителните части решението на районния съд не е било обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА Й. Й. И. с ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ********* разноски от 100 лв. за въззивното производство.

Решението е постановено при участието на „Б.” ООД с ********* като трето лице – помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД, и при участието на Й.

Г. И. с ЕГН ********** като трето лице – помагач на ответника Й. Й. И..

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4